Галапагоските острови () са архипелаг в Тихия океан, с площ от 7880 km² и намиращ се на 965 km на запад от Еквадор
Архипелагът се състои от 13 вулканични острова с площ над 10 km² и над 100 по-малки острови, включително Дарвин и Волф, разположени далеч на северозапад. Пет от островите са обитаеми: Санта Крус, Сан Кристобал, Исабела, Флореана и Балтра (на последния няма постоянни жители, но има военна база с казарми за около 400 войници и служители на бреговата охрана).
Главен град е Пуерто Айора на остров Санта Крус.
Архипелагът получава името си от гигантските костенурки, които са обитавали тези острови и които на испански в множествено число се наричат „galápagos“ – „сухоземни костенурки“.
Населението на архипелага официално е около 12 хиляди жители (неофициално са около 30 хил.). Първоначално островите имат почти единствено временно население. След основаването на националния парк на островите, на тях се заселват от 1000 до 2000 души. През 1972 г. е проведено преброяване на населението, което установява наличието на 3488 жители. От 90-те години на XX век населението се увеличава значително, достигайки 15 хил. жители, а през 2022 г. преброяването сочи 28 583 души.
Островите са разположени на екватора: от 1°40′ северна ширина до 1°36′ южна ширина и от 89°16′ до 92°01′ западна дължина. Образували са се постепенно – най-стар е Еспаньола, а най-млад – Фернандина.
Вулканът Волф е най-високата точка на Галапагоските острови (1707 m над морското равнище).
История Галапагоските острови са открити през март 1535 г. от свещеника от испански произход Фрай Томас де Берланга.
През 1835 г. изследователска експедиция с военноморския кораб HMS Бигъл с капитан Робърт Фицрой, в която участва и младият естествоизпитател Чарлз Дарвин, изследва островите. Именно там той събира основните данни, които впоследствие залягат в доказателствената част на неговата Теория за еволюцията.
Към 1953 г. на островите пребивава норвежкият изследовател Тур Хейердал, в търсене на следи от цивилизацията на инките.
През 1936 г. архипелагът е обявен за национален парк (до този момент е бил само място за заселване на каторжници). От 1978 г. е част от Световното наследство на ЮНЕСКО. През 1985 г. е обявен за биосферен резерват.
Екология Независимо от разположението на архипелага на екватора, заради студените морски течения климатът на Галапагоските острови е сравнително хладен и суров в сравнение с други места на същата ширина. Температурата на водата спада до 20 °C, а средногодишната е 23 – 24 °С. Наред с изолираността и фрагментираността на островите, това способства за образуването на особена със своята природа зона. Архипелагът е известен с уникалната си фауна и особено – с разнообразието от видове галапагоски чинки, които са един от най-известните примери за еволюцията още от времето на Чарлз Дарвин, който ги споменава в „Произход на видовете“, отбелязвайки, че на всеки от островите се среща различен вид.
Опазване на природата на архипелага
Като първо предпазно средство в защита на флората и фауната през 1934 г. е прието законодателство за архипелага.
През 1955 г. Международният съюз за опазване на околната среда извършва опознавателна мисия за изследване на архипелага. Две години по-късно ЮНЕСКО, със съдействието на правителството на Еквадор, организира друга експедиция за изучаване състоянието на природата на архипелага и за избор на терен за построяване на изследователска станция.
През 1959 г. (отбелязвайки столетния юбилей от първата публикация на „Произхода на видовете“ на Чарлз Дарвин) правителството на Еквадор обявява създаването на националния парк Галапагос на островите, общата площ на който е 97,5% от цялата територия на архипелага. През същата година е създаден международен Фонд „Чарлз Дарвин“, чиято централа е в Брюксел, Белгия. Първоначално целите на Фонда включват съхраняването на целостта на екосистемата Галапагоски острови и провеждане на научни изследвания, необходими за опазване на природата. Работата по опазването започва с построяването през 1964 г. на Станция за изследвания „Чарлз Дарвин“ на остров Санта Крус. В първите години работниците в станцията се занимават с опазването на местните видове. Учените на островите се занимават основно с изследвания и опазване на флората и фауната.
През 1986 г. прилежащата акватория с обща площ 70 000 km² е обявена за морска природо-охранителна зона – втора по големина в света след тази на Големия бариерен риф на Австралия. От 1990 г. архипелагът става убежище за китове. В началото на 1978 г., ЮНЕСКО обявява острова за „територия на световното наследство“, а през 1985 г. – за биосферен резерват.
Животни, намиращи се под закрила
Галапагоска игуана (Conolophus subcristatus) Морска игуана (Amblyrhynchus cristatus) Слонска костенурка (Geochelone elephantopus) Синьокрак рибояд (Sula nebouxii) Зелена морска костенурка (Chelonia mydas) Морски краставици (Holothuroidea) 13 вида птици от семейство Чинки (finch), известни като дарвинови чинки Кълвачева чинка (Camarhynchus pallidus) Галапагоски пингвин (Spheniscus mendiculus) Безкрил корморан (Phalacrocorax harrisi) Галапагоски албатрос (Phoebastria irrorata) Голяма фрегата (Fregata minor) и Великолепна фрегата (Fregata magnificens) Галапагоски ястреб (Buteo galapagoensis) Калифорнийски морски лъв (Zalophus californianus)
Екологични заплахи Основната опасност за природата на архипелага е интродукцията на животински видове, характерни за Европа – коза, плъх, прасе, котка, куче, кон, магаре, едър рогат добитък, от чието бързо размножаване местните видове са уязвими, поради това че губят средата си на обитаване в тяхна полза, а също и защото са приспособени към живот без естествени врагове и достъп до широки ресурси, но някои от новите са опасни хищници, а други – много по-успешни конкуренти в изхранването. Някои от тях нападат птиците, обитаващи островите, разрушават гнездата им, унищожават големи количества игуани и костенурки. Черният плъх (Rattus rattus) напада малките костенурки още при излюпването им, в резултат на което на остров Пинзон костенурките спират да се възпроизвеждат за повече от 50 години. Сега на острова има само възрастни екземпляри. Възможно е главна роля в изчезването на игуаните от остров Сантяго да са прасетата.
Също така местната растителност е заплашена от привнесената, като: авокадо (Persea americana), хининово дърво (Cinchona pubescens), балсово дърво (Ochroma pyramidale), къпина (Rubus glaucus), различни цитрусови дървета, (портокал, грейпфрут, лимон) и слонска трева (Pennisetum purpureum), а най-вече – гуава (Psidium guajava), която за кратко време се разпространява на островите Сан Кристобал, Флореана, Изабела и Санта Крус.
Интродуцираните видове са понякога и преносители на зарази, погубващи местните видове. Бързият ръст на броя на домашни птици на островите кара учените да се безпокоят за евентуален бум на паразитни болести и възникването на ендемия.
Много видове, които са в основата на срива на биоразнообразието на Галапагоските острови, са пренесени на островите от действалите в Тихия океан пирати, но също и в резултат на опитите за усмиряването им и на различни заселнически кампании. Известният пътешественик Тур Хейердал цитира документи, които говорят, че вицекралят на Перу, знаейки, че пиратите са пуснали на свобода множество кози на остров Флореана, за да ги използват за храна, нарежда на острова да се пуснат кучета, за да унищожат козите. След неуспешната колонизация на острова, вицекралят нарежда останалите кози, магарета, крави и други домашни животни да се разпространят и на другите острови на архипелага с оглед улесняване на бъдеща колонизация.
Акваторията на Галапагоските острови се намира под непрекъсната заплаха от незаконно ловуващите рибарски кораби. Особено опасни стават прекомерният улов на акули и незаконният лов на морски краставици.
Бурното развитие на туристическия бизнес също оказва пагубно влияние на архипелага. Туристите, заедно с високия прираст на местното население и незаконните емигранти, заплашват нормалния живот на местните видове.
Основни острови Първият опит да се направи картографиране на островите е през 1684 г., негов автор е английският пират Амброуз Каули (Ambrose Cowley), който нарича островите на свои приятели пирати и на английски дворяни, подпомагащи пиратството (спонсори на организираните под егидата на Кралство Англия каперски експедиции).
В съвременността (XX – XXI век) повечето имена на островите Галапагос са от испански произход.
Балтра (Южен Сеймур) В годините на Втората световна война тук е построена военновъздушна база на САЩ, откъдето щатските сили патрулират в Тихия океан за вражески подводници и за охрана на водите около Панамския канал. След края на войната САЩ предават цялата база на Еквадор – оттогава се експлоатира от еквадорската армия. До 1986 г. на Балтра се намира единственото на архипелага летище, свързващо архипелага с материка (Южна Америка). Наблизо се намира и друг остров, наречен Дафне.
Бартоломе Островът е наречен в чест на лейтенант Бартоломю Съливан (Bartholomew Sulivan) от британския кралски флот, участник в околосветското пътешествие на кораба Бигъл (спътник на Чарлс Дарвин).
Това е малък необитаем остров до о. Сантяго, който е един от най-посещаваните от туристите. През 2003 г. е ползван за декор при снимките на игралния филм „Господар и командир“ (Master and Commander: The Far Side of the World) с Ръсел Кроу.
Островът е част от угаснал вулкан и има рядко виждани вулканични формации, включително конусообразен хълм, наречен „Pinnacle Rock“ (Пинакл Рок), образуван от лавата при достигането на водната повърхност.
На острова живеят галапагоски пингвини, морски лъвове, тук гнездят морски костенурки. Водите му се обитават от белопери рифови акули.
Волф Този остров носи името на германския геолог Теодор Волф. Площта му е само 1,3 km², най-високата точка – 253 m н.в. Островът се обитава от морски котки, птици фрегати, маскиран и червенокрак рибояд, морски игуани, акули, китове, делфини и галапагоски чайки (Creagrus furcatus). Най-известният обитател на острова е остроклюната земна чинка (Geospiza difficilis).
Дарвин Островът е назован в чест на Чарлз Дарвин. Неговата площ е 1,1 km², най-високата точка – 168 m. Тук обитават морски котки, фрегати, морски игуани, галапагоски чайки, морски лъвове, китове, морски костенурки, делфини. Недалеч от острова се намира Арката Дарвин.
Еспаньола Островът е известен също и с името Худ. Името Еспаньола получава в чест на Испания. Площ – 60 km², най-висока точка – 206 m н.в.
Обитава се от вълнисти албатроси (Phoebastria irrorata) – рядък вид птици.
На него има две площадки за посетители. Заливът Гарднер има хубав плаж и място за къпане. В района на Пунта Суарез може да се наблюдава разнообразната местна фауна.
Най-старият остров на архипелага, възрастта му е определена от учените на около 3,5 млн. години. Той е и най-южният остров.
Изабела Носи името на кралица Изабела I Кастилска, спонсорирала пътешествието на Христофор Колумб.
Най-големият остров на архипелага с площ 4640 km². Най-висока точка е вулканът Волф, висок 1707 m н.в. Островът има форма на морско конче и включва 6 вулкана.
Третото по брой население селище на островите Галапогос, Пуерто Виламил, е разположено на югоизточния край на острова.
На острова се срещат галапагоски пингвини, безкрил корморан (Phalacrocorax harrisi), морски игуани, пеликани и червени скални раци (Grapsus grapsus). На склоновете на вулкана Изабела могат да се видят игуани, костенурки, галапагоски ястреб (Buteo galapagoensis), галапагоски гълъб и дарвинова чинка.
Марчена Островът е наречен в чест на брат Антонио Марчена (Fray Antonio Marchena). Разпростира се на площ от 130 km², максимална височина – 343 m. На острова има галапагоски соколи (Buteo galapagoensis) и морски лъвове.
Пинта