Кожух или Кожуф (, , Дзена) е погранична планина, разположена на териториите на Северна Македония (около 80%) и Гърция (около 20%). Общата площ на планината е около 1000 km2. Разстоянието по права линия между най-северната и най-южната точка е 40 km, а между най-западната и най-източната – 45 km.

Граници

Най-северната точка на Кожух е при водослива на реките Бошава и Вардар до град Демир Капия. От там границата на Кожух следва течението на Вардар на юг до Гевгелия. Близо до държавната граница на Северна Македония и Гърция границата завива на югозапад по десния приток на Вардар Мала река и следва течението на реката до село Люмница (Скра). Границата на Кожух продължава на запад от Люмница към седловината, деляща Кожух от планината Паяк. Оттам слиза на запад до горните притоци на река Мъгленица (Голема река) и по течението ѝ стига до Мъгленското поле. Следвайки северните очертания на Мъгленското поле, границата върви на запад до стръмната планинска долина на река Козяк (Порой, в Гърция) и противоположно течащата Рожденска река (в Северна Македония). Следвайки в началото очертанията на долината на северозапад, границата се отклонява на север към билната седловина Пулевец (Пуловец, 1160 m) и отново навлиза в Северна Македония. Оттам по горните притоци на река Блащица стига до село Мрежичко, прехвърля на изток седловината Мушов гроб между Кожух и високото плато Витачево и продължава на североизток по долината на река Бошава до водослива ѝ с Вардар.Динчев, Евгений, Атанасов, Петър, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998, стр.181 – 192.

Така очертаните граници определят площта на Кожух на 1220 км2. От тях 940 км2 (77%) се намират на територията на Северна Македония. 280 км2 (23%) се намират на територията на Гърция. По топографска карта М1:50 000 листи K-34-093-1-4, K-34-104-1-4, K-34-105-1-4, K-34-106-3 издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“

Западната част на този голям планински комплекс – Пиново е разглеждана като отделна планина, разграничена от основната част на Кожух с река Катарос – пирамида № 96 (1780 m) – Стара река. Нидже, Пиново и Кожух на географските карти често са обозначавани като една или две планини. Местните жители смятат Пиново и Кожух за отделни планини.

Източната част пък – от долината на Малък Мъглен и седловината (830 m) на граничната пирамида № 87 на изток се нарича Яребична и в гръцки източници също е смятана за отделна планина или понякога за част от Паяк на юг.

Орография Кожух има едно главно било с обща посока югозапад-североизток и множество отклонения от него. Планината е доста разлата и разчленена, най-вече на македонска територия. Южните ѝ склонове са къси и стръмни.

Най-високата точка на Кожух е връх Зеленбег. Известен е още като Зелен Брег и неправилно в съвременните македонски топографски карти като Кечи кая (на името на по-нисък скалист връх в съседство). Върхът е с две добре изразени коти. По-ниската, 2166 мТопографска карта М1:100 000 (TK100) лист 783 Demir Kapija, Izdaje i štampa Vojnogeografski institut, 1987 Топографска карта М1:25 000 (TK25) лист 783-3-2 Demir Kapija 3 – 2 (Dudica), Izdaje i štampa Vojnogeografski institut, 1973 , е на граничната бразда. По-високата – 2171 мТопографска карта Voden(Edesa) М1:200 000 Izdanje Vojnogeografskog instituta 1963.god. (2182 м по гръцки източнициПо гръцка топографска карта ), е на 300 м югоизточно в гръцка територия.

Планината има вулканичен произход. Издигнала се е през неогена по време на вулканична активност. Основата ѝ е изградена от шисти, а горните части от варовици. През плейстоцена е имало заледяване по най-високите части, което е оставило известни следи.

Върхове в Кожух Върхове над 1500 m от запад на изтокTopografska karta 1:100 000 (TK100) листи 782 Prilep и 783 Demir Kapija, Izdaje i štampa Vojnogeografski institut, 1987 Име Кота (m) Спрямо главното било Прашник 1596 на главното било Стена 1561 на главното било Дига 1565 на юг Деспотис 1549 на юг Коприва 1638 на главното било Манастир 1572 на север Кодовица 1679 на юг Орлов вис 1627 на главното било Острец 1550 на север Конска глава 1836 на главното било Сокол 1734 на север Топ 1781 на север Пиново 2156 на юг Чайот 1666 на север Чардак 1937 на север Дудица 2132 на главното било Гологерес 1855 на юг Порта 2097 на главното било Драгая 1529 на север Момина чука 1849 на север Зеленбег 2171 (2182) на главното било Дзена 2067 на юг Чичи кая (Кечи кая) 1767 на север Двете уши 1766 на север

+ Върхове в Гърция Име Име Височина Местоположение Порта Πόρτα 2182 m пирамида № 93 Стойков камен Βράχοι, Στόϊκο Πέτρα 1700 m Варджак Δεμένη, Βαρτζάκι 1920 m Присекта греда Δοκάρι, Πρίσεκτα Γκρέδα/Γκρέντα 2000 m Мала Дзена Ευγενίας Ράχη, Μικρή Τζένα 1660 m Зелен бег, Белези Ζελεμπέκ(ι), Μπελέζι 2100 m пирамида № 92 Мала рупа, Суха рупа Μάλα Ρούπα, Σουχαρούπα 2003 m пирамида № 91 Мала рупа Μάλα Ρούπα 1860 m пирамида № 90 Мала Дзена Μικρή Τζένα 1200 m Момина чука, Чавка Μύτακας, Μόμενα Τσούκα, Τσιάφκα 1912 m Παρατηρητήριο 1960 m Зелен бег Πράσινα, Ζελεμπέκι 2100 m Шарена Σαρένα 2113 m пирамида № 94 Сува рупа, Мала рупа Σούλα Ρούπα, Μαλιαρούπα 1510 m пирамида № 89 Дзена Τζένα 2064 m

Растителен и животински свят Особено характерно за Кожух е богатството ѝ на иглолистни гори – бял и черен бор, ела, хвойна. Заедно с Нидже планина, Кожух е с най-големи запаси от тези видове в цяла Северна Македония. Широколистният пояс е зает главно от бук и в по-ниското от дъб. Високите части на планината са заети от обширни пасища.

Гръцката част на Кожух е част от мрежата от защитените зони Натура 2000 (1240002) и е определена като орнитологично важно място (038).

Туризъм Главен изходен пункт за изкачването на Кожух от Северна Македония е град Гевгели, а от Гърция – Нъте (Нотия).

Други Името на Кожух носи улица „Кожух планина“ в квартал „Лозенец“ в София, България ().OpenStreetMap

Бележки

Категория:Орнитологично важни места в Гърция Категория:Планини в Северна Македония Категория:Планини в Гърция Категория:Дем Мъглен Категория:Община Гевгели Категория:Натура 2000 в Гърция