Църквата „Санта Мария деле Грацие“ () е базилика и светилище, разположено в Милано, Северна Италия, принадлежащо на Доминиканския орден и оглавяващо енорията „Сан Виторе ал Корпо“. Това е вторият италиански обектПървият обект е скалните рисунки във Вал Камоника – част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той включва и известния стенопис „Тайната вечеря“ от Леонардо да Винчи, разположен в трапезарията на манастира – собственост на Община Милано.
Архитектурата на трибуната, построена между 1492 и 1493 г. по заповед на херцога на Милано Лудовико Сфорца „Мавъра“ като мавзолей за семейството му, представлява едно от най-известните творения на Ренесанса в Ломбардия.
История
Основаването на второ ядро доминикански монаси в Милано датира от 1459 г., в допълнение към първото – древното Сант'Еусторджио, датиращо от 1227 г., само 12 г. след основаването на ордена.
Конгрегацията на доминиканците, създадена близо до днешната миланска църква „Сан Виторе ал Корпо“, получава парцел земя като подарък през 1460 г. от граф Гаспаре Вимеркати, кондотиер в службата на сем. Сфорца. На тази земя има малък параклис, посветен на Света Мария на благодатта – Параклис на Девата на благодатта, и дворна сграда за използване от войските на Вимеркати. На 10 септември 1463 г. е положен основният камък на манастирския комплекс. Строителството започва от това, което днес е Клоатърът на мъртвите, в непосредствена близост до оригиналния параклис на Девата на благодатта, който днес съответства на последния параклис на левия кораб на църквата. Ръководител на работите е Гуинифорте Солари, най-известният архитект през онези години в Милано, бивш главен инженер на Миланската катедрала, Ка' Гранда и Павийския чертог. Благодарение на покровителството на Вимеркати манастирът е завършен през 1469 г.P. Girolamo Gattico, O.P., Descrizione succinta e vera delle cose spettanti alla Chiesa e al convento di Santa Maria delle Grazie e di Santa Maria della Rosa e suo luogo e altre loro cose in Milano dell'Ordine dei frati predicatori (sec. XVIII), Archivio di Stato di Milano, Fondo di Religione, Conventi, Milano.
Манастир
Манастирът на Солари е структуриран около три клоатъраː оригиналния клоатър за жилищата на войските на Вимеркати, който е включен в сградата; Големия клоатър, към който гледат монашеските килии, и Клоатърът на мъртвите в съседство с църквата. Днес е възможно да се види следвоенната реконструкция на този клоатър, напълно разрушен от съюзническите бомбардировки през 1943 г.
Манастирът се състои на север от северната страна на църквата, докато от останалите три страни се простира портик от колони с готически капители с гладки листа. Портикът гледа на изток към древния Параклис на Девата на благодатта, стаите на Капитула (асамблеята на клира и презвитерите) и трапезарията, а на север – към библиотеката, построена от Солари по модела на вече известната библиотека на доминиканския манастир „Сан Марко“ във Флоренция, проектирана от Микелоцо 20 г. по-рано.Maria Teresa Fiorio, Le chiese di Milano, с.89, Electa, 2006, ISBN 9788837037635. Южната страна е изцяло заета от трапезарията, съдържаща известния стенопис на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря“.
Базиликата на Солари
Строежът на църквата започва както обикновено от апсидата, едновременно с изграждането на манастира. В проекта си Солари се придържа към консолидираната ломбардска готическа традиция на трикорабната базилика с оживален свод и двускатна фасада. Материалите също са от ломбардската традиция – теракота за стените и гранит за колоните и капителите. Оформлението е на зален храм,Залният храм или Hallenkirche е особена типология, свързана с изграждането на църкви, в които централният кораб е толкова висок, колкото страничните кораби, или малко по-висок, противно на това, което се намира в преобладаващата типология. Може да бъде и еднокорабна. с три ниски и широки кораба, разделени от каменни колони; колоните улесняват преминаването на светлина, създавайки единна среда, развита повече хоризонтално, отколкото вертикално.Maria Teresa Fiorio, Le chiese di Milano, с.84-85, op.cit. Корабите са покрити с кръстати сводове с кордони, поддържани от листовидни капители. Изработката на капителите, вече не с гладки листа, както е обичайно, а с мотиви, които напомнят на коринтския стил, е плаха отстъпка към класическия стил, който сега се разпространява и на север.Autori vari, Santa Maria delle Grazie in Milano, с.52-52, op.cit. По-малките кораби са оградени от редици от седем квадратни странични параклиса, осветени от централен кръгъл и два заострени арковидни прозореца. Следователно структурата е същата като тази на предишното доминиканско седалище Сант'Еусторджио, както и на другите творения на Солари в Милано: абатството „Казорето“, църквите „Сан Пиетро ин Джесате“ и „Санта Мария дела Паче“.
Простата двускатна фасада е разделена на пет полета с шест контрафорса. Ширината е почти двойно повече от височината, която обаче надвишава тази на вътрешните кораби, както се вижда от слепите окулуси, тъй като те са разположени над нивото на покрива. Трезвата украса се състои от формовани теракотени релефи, които обрамчват еднодъговите прозорци и розетите, и малките арки, които украсяват короната. Страничните врати изглеждат без орнаменти, след като бароковите портали са премахнати през XIX век по време на реставрацията на Лука Белтрами, който желае да възпроизведе външния вид от XV век.
Централният портал, в бял мрамор, е първата интервенция, извършена по инициатива на херцога на Милано Лудовико Сфорца „Мавъра“, който поема от Вимеркати покровителството на работите по комплекса, след като Вимеркати прави неуспешна конспирация. Колоните от бял мрамор стъпват върху двата кубични пиедестала, украсени с каменна лента с флорални мотиви. Отзад те са оградени от стълбове, украсени със свещници, по-специално отляво се вижда "scopetta" – емблемата на Лудовико „Мавъра“. Поддържан от тези елементи е висок антаблеман, украсен с кръгли фигури с профили. За да го увенчае, има люнет с кесонен свод, където се съхранява стенопис от XVIII век от Микеланджело Белоти. Приписването на проекта на Донато Браманте не е единодушноAutori vari, Santa Maria delle Grazie in Milano, op.cit.. Белотата на белия мрамор, изяществото на вдъхновените от класиката декорации и геометричната линейност на портала са подсилени от контраста със здравата теракотена структура на фасадата.
Трибуната на Браманте
През 1492 г. новият херцог на Милано Лудовико Сфорца „Мавърът“, след разкошната си сватба с Беатриче д’Есте, решава да издигне паметник, който също да свидетелства в Милано за новия стил, широко разпространен в най-богатите и най-модерни дворове на Италианския полуостров – Флоренция, Ферара, Мантуа, Урбино и Венеция. Така само десет години след завършването на църквата на Солари новопостроеният хор с два странични параклиса е разрушен и на 29 март 1492 г. архиепископ Гуидантонио Арчимболди благославя първия камък на новата трибуна.
Проектът, макар че липсват документални доказателства, традиционно се приписва на Донато Браманте, който е херцогски архитект през онези години и който е споменат веднъж в църковните документи (доставка на мрамор през 1494 г.).Arnaldo Bruschi, Bramante architetto, Roma-Bari, 1969, с. 194 e 784F. Borsi, Bramante, Milano 1989, с.211. Някои скорошни проучвания споменават и името на Джовани Антонио Амадео; почти сигурно Браманте трябва да е бил отговорен за първоначалния проект, но той не е следил действителните работи, които вероятно са били ръководени от Амадео.P.Marani, R.Cecchi, G.Mulazzani, Il Cenacolo, с.77-79, op.cit. Според някои учени Лудовико Сфорца възнамерява да предприеме цялостно обновяване на църквата, въпреки че е построена само апсидата. Въпреки това други епизоди от трансформациите от края на XV век също биват приписвани на Браманте, като старата сакристия, Малкият клоатър и може би трапезарията.
Трибуната е изградена от куб с внушителни размери, в центъра на който се намира полусферичен купол, свързан с ребра, в които са вписани тонди с четиримата отци на Църквата. Куполът се опира на нисък тамбур, който има първоначалния вид на голяма лоджия, която минава по цялата окръжност, редуваща двудъгови прозорци с фалшиви такива. Ясната геометрична фигура на кръга на купола – символ на съвършенството се повтаря в украсата с черни кръгли мотиви върху бяла мазилка, в кръга на отворените отгоре окулуси и в централния кръг на фенера. Грандиозни полукръгли арки заемат четирите страни на куба, чиито върхове са допирателни към окръжността на купола. Двете странични арки се отварят към симетрични апсиди с касетни сводове. Двете централни арки се отварят едната към централния кораб, а другата към хора. Хорът се състои от кубично помещение с елегантен чадърен свод, завършващо с апсида, подобна на предишните. Общата структура напомня оформлението на сакристията на Филипо Брунелески в Сан Лоренцо (Флоренция) и на параклис „Портинари“ в Сант'Еусторджио в МиланоP.Marani, R.Cecchi, G.Mulazzani, Il Cenacolo, с.76-77, op.cit.. Кръговите мотиви на тондото се повтарят в цялата украса, вписани във високия антаблеман, в подарките, в ребрата и в купола, както и мотивът на колелото с лъчи, вече използван от Браманте в гравюрата „Преведари“ и в миланската църква „Санта Мария пресо Сан Сатиро“. Балансът на пропорциите на проекта се основава на ширината на централния кораб на църквата, която, удвоена, съответства на страните на презвитерия и на диаметъра на купола. В допълнение към гореспоменатите орнаменти вътрешната повърхност на трибуната се характеризира с деликатна сграфито декорация, която прави повърхностите жизнени с меката ѝ светлосянка. Както при проекта за трибуната авторството на концепцията и изпълнението на трибуната също са спорни; мнозина смятат, че концепцията е дело на самия Браманте, а относно изпълнението се споменава името на Бернардо Дзенале и на други второстепенни творциMaria Teresa Fiorio, Le chiese di Milano, с.91, op.cit..
Отвън трибуната гледа към бул. „Маджента“ и ул. „Карадосо“, а северната й страна гледа към Малкия клоатър (Клоатър на жабите). Представлява монументален куб, от който отстрани излизат двете полукръгли апсиди, а зад него се простира паралелепипедът на хора, който също завършва с полукръгла апсида, равна на двете странични. Отгоре куполът е затворен в надкупулен барабан (тибурий), който се издига под формата на 16-странна призма, завършена от високата галерия. От северната страна се намира малката камбанария с правоъгълен план, която се издига до купола до височината на галерията. Декорацията представлява един от най-добрите примери за пластична декорация в ломбардската ренесансова панорама, заедно с Павийския чертог и параклиса „Колеони“ в Бергамо, с които има очевиден афинитет по вдъхновение и изпълнение, отнасящи се до стила на Джовани Антонио Амадео. Изработена е от теракота, гранит и анджерски камък. Забележителното богатство и изобилие, които я характеризират, я доближава по-скоро до местната ломбардска традиция, отколкото до по-трезвите брамантски и тоскански изработки.P.Marani, R.Cecchi, G.Mulazzani, Il Cenacolo, с.94, op.cit. Високият пиедестал с гранитни рамки включва големи кръгли барелефи с гербовете на Сфорца и Доминиканската църква. По горната лента има поредица от големи прозорци и ниши с гранитни рамки. По-горе висока измазана част показва по-сложна украса; тонди с елегантни геометрични мотиви се редуват с коринтски пиластри от теракота и класически свещници. Върху панелите, изграждащи пиедесталите на пиластрите, флорални декорации се редуват с медальони с бюстове на светци. Декорацията на куполния фенер също е особено пищна. Поредицата от правоъгълни прозорци, увенчани с тимпан, е увенчана с ленти от теракотени декорации, а накрая високата галерия, поддържана от колони и арки, зад които окулусите придават светлина на интериора.
Мавзолей на Сфорца и хор