Шунгитът е рядка разновидност на графита. Той представлява стъкловидни черни маси, образувани при природно коксуване на въглища. Притежава топло- и електропроводимост, сходни с тези на графита. В състава му влизат още елементи като ванадий, никел, молибден, мед и други. Плътността на шунгита варира между 2,25 и 2,84 г/см³.
Находища Към днешна дата шунгит е открит главно в Русия. Основните залежи се намират около Онежкото езеро в Карелия. Намерени са и две по-малки находища в Русия – едно в Камчатка и едно до Челябинск. Жилки от минерала са намерени в Австрия, Индия, ДР Конго и Казахстан.
Лечебни свойства Съществуват източници, които приписват силни лечебни свойства на шунгита, както и свойството да поема и пречиства отрови, подобно на свойствата на активния въглен.
Разновидности Различават се две разновидности: Блестяща: С60 = 94 % O, N = 1,9 % H = 0,8 % съдържание на пепел = до 2,2 % Матово-сива: С60 = 64 % O, N = 3,5 % H = 6,7 % съдържание на пепел = до 3,3 %
Химически състав на шунгита, използван в качеството на поглъщател (абсорбант) № Елемент, Съставка Формула на съставката Съдържание % тегло 1 Алуминиев окис Al2O3 4,05 2 Железен окис (III) Fe2O3 1,01 3 Железен окис (II) FeO 0,32 4 Калиев окис K2O 1,23 5 Калциев окис CaO 0,12 6 Силициев диоксид SiO2 36,46 7 Магнезиев окис MgO 0,56 8 Манганов окис MnO 0,12 9 Натриев окис Na2O 0,36 10 Титанов окис TiO2 0,24 11 Фосфорен окис P2O3 0,03 12 Барий Ba 0,32 13 Бор B 0,004 14 Ванадий V 0,015 15 Кобалт Co 0,00014 16 Мед Cu 0,0037 17 Молибден Mo 0,0031 18 Арсен As 0,00035 19 Никел Ni 0,0085 20 Олово Pb 0,0225 21 Сяра S 0,37 22 Стронций Sr 0,001 23 Въглерод C 26,26 24 Хром Cr 0,0072 25 Цинк Zn 0,0067 26 Вода H2O 2,18 27 Загуба при нагряване ППП 32,78
Източници
Източници на руски език Иностранцев А. А. Новый крайний член в ряду аморфного углерода//Горн. журн. 1879, Т.11, 5 – 6, с. 314 – 342. П. А. Борисов. Карельские шунгиты. – Петрозаводск. 1956 г. 92 с. Шунгиты Карелии и пути их комплексного исследования. Под ред. В. А. Соколова и Ю. К. Калинина. – Петрозаводск, 1975, 240 с. Шунгиты – новое углеродистое сырьё. Под ред. В. А. Соколова, Ю. К. Калинина, Е. Ф. Дюккиева. – Петрозаводск, „Карелия“, 1984, 182 с. Геология шунгитоносных, вулканогенно-осадочных образований протерозоя Карелии. – Петрозаводск. – Институт геологии КФАН СССР, – 1982. – 175с. Филиппов М. М. Шунгитоносные породы Онежской структуры. Петрозаводск: Карельский научный центр РАН, 2002, с. 7 – 32. Kovalevski V. V., Prikhodko A. V., Buseck P. R. Diamagnetism of natural fullerene-like carbon, Carbon 2005, Vol 43/2, pp. 401 – 405. Соловов В. К. Радиоэкранирующие свойства композиционных материалов на основе шунгитовых пород и сооружений из этих материалов, Дисс. канд. техн. наук., – Петрозаводск, 1990, 155 с. V. V. Kovalevski, P. R. Buseck and J. M. Cowley Comparison of carbon in shungite rocks to other natural carbons: An X-ray and TEM study. Carbon 2001, Vol. 39, No. 2, pp. 243 – 256. N. N. Rozhkova, Role of Fullerene-like Structures in the Reactivity of Shungite Carbon as Used in New Materials with Advanced Properties. E. Osawa (ed.) in Perspectives of Fullerene Nanotechnology, —Dordrecht-Boston-London: Kluwer Academic Pub. 2002, 237. Филиппов М. М. Шунгитоносные породы Карелии: черная олонецкая земля, аспидный сланец, антрацит, шунгит. – Петрозаводск, 2004. – 488 с. А. В. Бархатов, В. А. Шеков. Основы стоимостной оценки минерально-сырьевых ресурсов Карелии. 2002, – Петрозаводск, 334 с. Рафиенко В. А. Технология переработки шунгитовых пород. М.: ГЕОС, 2008. – 214 с.
Категория:Органични минерали