Нийл Армстронг

Нийл Олдън Армстронг () е американски астронавт на НАСА, участник в два космически полета, първият човек стъпил на Луната. Той е и авиоинженер, пилот от Военноморския флот, летец изпитател и университетски преподавател.

Преди да стане астронавт Армстронг е офицер във Военноморския флот и служи по време на Корейската война. След нейния край получава бакалавърска степен от университета „Пардю“ и работи като летец изпитател в Националния консултативен комитет по въздухоплаване, извършвайки над 900 полета. По-късно защитава магистратура в Университета на Южна Калифорния.

След като участва в програмите на Военновъздушните сили за пилотиран космически полет „Man In Space Soonest“ и „Boeing X-20 Dyna-Soar“, през 1962 година Армстронг се включва в Астронавтския корпус на НАСА. Извършва първия си полет в космоса като команден пилот на „Джемини 8“ през март 1966 година, ставайки първият цивилен астронавт на НАСА с полет в Космоса. Извършва и първото скачване на два космически апарата, заедно с пилота Дейвид Скот. Мисията е прекратена, след като Армстронг използва част от горивото си за контрол на навлизането в атмосферата, за да предотврати опасно завъртане на апарата – първата аварийна ситуация по време на космически полет.

Вторият и последен космически полет на Армстронг е като командир на „Аполо 11“, първото кацане на хора на Луната (прилуняване), през юли 1969 година. Армстронг и пилотът на Лунния модул Едуин (Бъз) Олдрин се спускат на лунната повърхност и прекарват два часа и половина извън апарата, докато Майкъл Колинс остава в окололунна орбита в Командно-обслужващия модул. Тримата са наградени с Президентски медал на свободата и Златен медал на Конгреса, а Армстронг получава и Космически медал на честта на Конгреса на САЩ.

Нийл Армстронг умира в Синсинати на 25 август 2012 година, на 82-годишна възраст, след усложнения при извършен коронарен байпас.

Биография Ранни години Детство Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 година край Уапаконета, Охайо, в семейството на Стивън Кьониг Армстронг и Виола Луиз Енгел. Родителите му са от шотландско-ирландски и немски произход, а в семейството има и две по-малки деца – сестра му Джун и брат му Дийн. Стивън Армстронг работи като одитор за правителството на щата Охайо и семейството се мести често из щата, като през първите 15 години от живота си Нийл Армстронг живее в 20 различни града.

Любовта на Нийл Армстронг към авиацията се появява още през детството му, след като едва двегодишен е заведен от баща си на въздушно състезание в Кливланд. На 20 юли 1936 година, само на шестгодишна възраст, той за пръв път лети на самолет, когато баща му го качва на Форд Тримотор в Уорън. Последното преместване на семейството е обратно в Уапаконета през 1944 година, където Нийл учи в местната гимназия „Блум“ и започва да взима уроци по летене. На шестнадесетия си рожден ден получава учебен сертификат за летене, а по-късно през август прави първия си самостоятелен полет преди дори да има шофьорска книжка.

В детството си Нийл Армстронг е активен бойскаут и продължава да поддържа връзки с организацията и по-късно. По време на полета на „Аполо 11“ към Луната той отправя специален поздрав към провеждана в Айдахо сбирка на бойскаутите.

Участие в Корейската война През 1947 година Армстронг започва да следва авиоинженерство в университета „Пардю“ в Уест Лафайет. Макар че е приет и в Масачузетския технически институт, неговият единствен познат инженер, който е учил там, го убеждава, че не е нужно да се записва там, когато има възможност да учи и в по-близък университет. Обучението на Армстронг е финансирано по програма на Военноморския флот, при която студентите учат две години, след това преминават двугодишно обучение за пилоти и служат една година в авиацията на флота и едва тогава довършват бакалавърската си степен.

Нийл Армстронг получава повиквателна за служба във Военноморския флот на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола, Флорида, като получава квалификация за кацане на самолетоносачите „Кабот“ и „Райт“. На 16 август 1950 г., две седмици след своя двадесети рожден ден, той завършва школата и получава квалификация „пилот от ВМС“ и звание мичман (във флота на Съединените щати – първо офицерско звание).

Първото му назначение е в учебно-бойна ескадрила 7, базирана в Сан Диего, Калифорния. Лети на самолет F-9 Пантера. На 5 януари 1951 година Нийл Армстронг е зачислен в състава на бойна ескадрила 51 (VF-51) на самолетоносача „Есекс“ и извършва първия си полет с реактивен самолет – „Grumman F9F Panther“. През юни прави първото си приземяване с реактивен самолет на самолетоносача „Есекс“ и е повишен в звание енсин. В края на месеца „Есекс“ с ескадрилата VF-51 на борда заминава за Корея, където нейните самолети трябва да бъдат използвани като щурмови в Корейската война.

На 29 август 1951 година Армстронг осъществява първата си бойна мисия, като ескортира разузнавателен самолет над Сонджин. Пет дни по-късно, на 3 септември, извършва въоръжен разузнавателен полет над основни транспортни и складови съоръжения западно от Уънсан. При ниска бомбена атака със скорост около 560 km/h самолетът „Grumman F9F Panther“ на Армстронг е ударен от зенитния огън на противника. Опитвайки се да овладее машината, той се сблъсква със стълб с височина 6 метра, който откъсва метър от дясното крило на самолета. Въпреки това Армстронг успява да върне самолета над приятелска територия, след което губи елерон и е принуден да катапултира. Той се опитва да катапултира над морето, но вятърът го връща на сушата, където е открит от негов колега от флота с джип. Не е известно какво се случва с останките от самолета.

По време на бойните действия в Корея изпълнява общо 78 мисии, с общо 121 часа полети над вражеска територия, повечето от тях през януари 1952 година. На 23 август 1952 г. Нийл Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран. Зачислен е в резерва на USN. На 21 октомври 1960 г. във връзка с правилата на НАСА, подава оставка от резерва на ВМС.

Получава Въздушен медал за 20 бойни мисии, 5/16-инчова звезда за следващите 20 и Медал за служба в Корея.

Образование и работа като летец изпитател В университета „Пардю“ След като приключва военната си служба във флота, Нийл Армстронг се връща в университета „Пардю“, където има най-голям успех в последните си четири семестъра. Преди Корея има средни оценки, но крайният му резултат е оценка 4,8 от 6,0. След връщането си се включва в организациите „Фи Делта Тита“ и „Капа Капа Пси“, режисира студентски мюзикъл и участва в университетския оркестър. През 1955 година получава бакалавърска степен по авиоинженерство.

Във Военновъздушната база „Едуардс“

След дипломирането си Нийл Армстронг решава да стане летец изпитател. Той кандидатства в Станцията за високоскоростни полети (от 2014 година носеща неговото име) на Националния консултативен комитет по въздухоплаване във Военновъздушната база „Едуардс“ в южна Калифорния. Комитетът няма свободни места, но препраща документите му в лаборатория в Кливланд, Охайо, където Армстронг започва работа през март 1955 година. Той остава там само няколко месеца и през юли е назначен в базата „Едуардс“.

Още по време на следването си в университета „Пардю“, Нийл се запознава с Джанет Елизабет Шарън, която също учи там и за която се жени на 28 януари 1956 година в Конгрегационистката църква в Уилмет. Първите месеци двамата живеят разделени – той в общежитие на базата „Едуардс“, а тя в Лос Анджелис. Джанет така и не завършва висшето си образование, за което по-късно съжалява. Двамата имат три деца – Ерик, Карън и Марк.

Първата задача на Армстронг в базата „Едуардс“ е да пилотира съпровождащ самолет при изпитания на тествани модифицирани бомбардировачи. По-късно той пилотира и такива бомбардировачи, с един от които претърпява първия си инцидент в „Едуардс“. На 22 март 1956 година е в екипажа на „Boeing B-29 Superfortress“, който трябва да освободи във въздуха самолет „Douglas D-558-2 Skyrocket“. След отказ на един от четирите двигателя пилотите успяват да освободят прикачения по-малък самолет и в крайна сметка се приземяват успешно с един работещ двигател.

През следващите години Армстронг провежда над 900 изпитателни полета на различни летателни устройства. През този период той е проектен летец изпитател на военните самолети „North American F-100 Super Sabre“ (варианти A и C), „McDonnell F-101 Voodoo“ и „Lockheed F-104 Starfighter“. Лети и на експериментална машина „Bell X-1B“, с която на 15 август 1957 г. достига височина 18,3 километра, както и на „Bell X-5“, „North American X-15“, с който достига височина 63,2 километра, „Republic F-105 Thunderchief“, „Convair F-106 Delta Dart“, „Boeing B-47 Stratojet“, „Boeing KC-135 Stratotanker“. Той е и сред осемте елитни пилоти, участващи в програмата за създаване на параглайдер „NASA Paresev“.

По време на работата си в базата „Едуардс“ претърпява няколко инцидента. На 20 април 1962 година извършва най-високия си полет преди програмите на НАСА с „North American X-15“, но има затруднения при приземяването, които го отвеждат 40 километра на юг от базата. Той все пак успява да се върне и да се приземи успешно, извършвайки най-далечния и най-продължителния полет с апарата „X-15“. Четири дни по-късно той прави пробно кацане с „Lockheed T-33 Shooting Star“, за да оцени възможностите за приземяване на „X-15“ в пресъхнало езеро в района на базата, но засяда във влажното му дъно.

Много от колегите на Армстронг в базата „Едуардс“ оценяват високо инженерните му способности. Според Милт Томпсън той е „най-способният технически сред ранните пилоти на „X-15“. Бил Дана казва, че Армстронг има „ум, попиващ нещата като гъба“. На друго мнение са летците от военновъздушните сили, особено хора като Чарлс Йейгър и Пийт Найт, които нямат инженерно образование. Найт казва, че пилот-инженерите летят по начин, който е „по-механичен от нормалния полет“, и сочи това като причина за проблемите на някои пилот-инженери – летателните им умения не са естествени.

В космическата програма на Военновъздушните сили През 1958 г. е избран от USAF (като представител на NACA) в програмата 1958 USAF Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет. На ракетоплана X-15, Армстронг извършва 7 експериментални полета. Най-добрите му резултати са: достигната височина 64 км и максимална скорост 6420 км/час (шесто постижение в програмата). През 1960 г. Нийл Армстронг е избран в 1960 Dyna-Soar Group. Новата програма е продължение на X-15. Тя предвижда орбитален космически полет с ракетоплан Х-20 Dyna-Soar и междуконтинентална балистична ракета SM-64 Navajo. Армстронг остава в тази програма до 1962 г. От средата на 1964 г. е привлечен (заедно с Джо Уокър) в изпитанията по програмата LLRV. С прототипа на лунния модул Армстронг извършва 10 полета (другите 35 са дело на Джо Уокър). На 6 май 1968 г. един от тренировъчните полети завършва с катастрофа, при която Нийл за малко не загива. Светкавична реакция спасява астронавта и той успява да катапултира секунда преди да е станало твърде късно. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати.

През юни 1961 година се установява, че двегодишната дъщеря на Армстронг – Карън има злокачествен тумор в средната част на продълговатия мозък. Растежът му е забавен с лъчева терапия, но състоянието ѝ бързо се влошава, като на 28 януари 1962 година тя умира от пневмония, свързана с общото ѝ отслабване.

Служба в НАСА

На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Той е един от двамата цивилни (другият е Елиът Сий) в тази селекция. Обучението по програмата Джемини започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията Джемини 8.

Джемини 8