Въ̀мбел (изписване до 1945 година също като Вѫбелъ, понякога книжовно Въ̀бел (, Мосхохори, катаревуса: Μοσχοχώριον, Мосхохорион, до 1927 година Βαμπέλι, Вамбели, ) е бивше село в Република Гърция на територията на дем Преспа, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 2 km северозападно от Смърдеш (Кристалопиги) и на 54 km югозападно от град Лерин (Флорина) и на 40 km северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) и връх Козич в областта Кореща (Корестия).
История Етимология Името Въмбел е вариант със запазен разложен назализъм (характерен за костурския говор) в славянската дума „въбел“ – кладенец. Името се среща на много места в България като местно или речно име – Въбел, Въбела. Според „Българския етимологичен речник“ сродни славянски думи са сръбското убао, убла – кладенец, руското от XI век уболъ, улица – кладенец, полабското wûmbâl – извор. Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското amb, amp, родителен падеж amboy, ampoy – облак, гръцкото (пеласгийско) ὅμβρος – дъжд, латинското imber – дъжд; вода, течност, авестийското awrəm – облак, староиндийското abhrám – дъждовен облак; мрачно време, ámbháh, ámbu – вода от вероятните протоиндоевропейски корени *ombh-, *mbh-.
В Османската империя Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Вимбил, спахийски зиамет и тимар, с 84 ханета гяури, 61 ергени гяури и 1 вдовица гяурка. Горно Въмбел (Ано Ванбил) има 28 ханета гяури и 1 ерген гяурин.
В XIX век Въмбел е чисто българско село. Църквата „Свети Димитър“ е от 1871 година. Храмът е построен вероятно от епирски майстори. Разрушен е в 1965 година, когато в него случайно избухва снаряд при военни учения.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вамбели (Vambély) живеят 600 гърци. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише, че в селото има 135 български семейства с 656 жители. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вембел (Vembel) е посочено като село със 150 домакинства с 420 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Въмбел има 650 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Въмбел е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.
От 1903 година всички жители на Въмбел са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Въмбел има 960 българи екзархисти.
Въмбел е едно от селата в Костурско, които активно се включват в борбата на ВМОРО. На 28 март 1903 година селската чета на Въмбел се притичва на помощ на обсадените в село Смърдеш чети на Борис Сарафов и Иван Попов, като заедно с четата на село Връбник удря в гръб турската войска. По време на Илинденско-Преображенското въстание, на 25 август 1903 година селото е разграбено от турски аскер, 95 къщи са опожарени, а 8 души са убити (Иван Ставрев, Яне Антонов, Никола Пандов, Димитър Пандов, Наумица Лякова, Ставро Спасов, Тръндо Митрев и Ница Тасева). В пещера близо до селото 15 жители на Въмбел се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на противника.Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 204 – 205. Това са младежите Петре Папа, Георги Наумов, Търпо Лазов, Никола Димитров, Андон Димитров, Цветко Ламбрев, Наум Лазов, Никола Пенев, Вангел Тодоров, Наум Георгиев, Георги Андонов, Яни Киров, Андон Костадинов, Яни Христов и Сотир Митрев. Убит в сражение е и четникът Петре Христов. Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 във Въмбел са изгорени всички 120 къщи, но за убитите няма данни.
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Смърдеш и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от селото, от Въмбел и от Връбник.
На 29 март 1908 година властта претърсва селото и няколко селяни са подложени на жесток побой.Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година във Въмбел има 113 къщи със 706 жители и функционира училище с 2 учители.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15 – 31 юли 1929 година, стр.212.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че във Вамбели (Βαμπέλι), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 650 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.
Според Георги Константинов Бистрицки Въмбел преди Балканската война от 1912 – 1913 година има 120 български къщи.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Въмбел са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Въмбелъ е обозначено като българско селище.
В Гърция
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата то остава в Гърция. По време на Първата световна война 17 въмблени са доброволци в Партизанската рота, командвана от поручик Никола Лефтеров.Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 151, 235 – 238.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вамбели има 127 къщи славяни християни. През 20-те години много от жителите му емигрират в България, като само през 1924 година по официален път заминават 71 души. В 1927 година Въмбел е прекръстено на Мосхохорион. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Въмбел (Мосхохори) е отбелязано като село с общо 438 жители, от които 430 славяноезични, с българско самосъзнание.
На 13 януари 1948 година в там се състои първият конгрес на НОФ. По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949 г.) селото е напълно разсипано и обезлюдено. През 50-те и 60-те години много от жителите му емигрират отвъд океана. По-късно гръцките власти заселват във Въмбел както и в съседните села Смърдеш, Косинец и Дъмбени номадски куцовлашки семейства от Епир и Тесалия, които обаче използват землището на Въмбел предимно за пасище. Днес селото административно се смята за част от Смърдеш, но всичките му къщи са в руини. В руини са и църквите „Свети Димитър“ и гробищната „Света Богородица“. Запазена е единствено църквичката „Свети Атанасий“ („Свети Танас“) в североизточната част на селото под Шертем кале.
Преброявания 1913 – 733 души 1920 – 574 души 1928 – 444 души 1940 – 483 души
Личности
Сред най-известните жители на Въмбел е Илия Дигалов (1890 – 1922), деец на ВМОРО, а по-късно костурски и преспански войвода на ВМРО. Освен него български революционни дейци от Въмбел са Васил Жуглов (1880- ?), Кръсто Караскаков (1871 – след 1943), Ламбо Наумов Пуров (1879 – след 1943), Наум Кръстев (1871 – 1943), Петър Киров Нанчев (1870 – след 1943).
В годините на Втората световна война Яни Люкров (1922 – 1948) е деец на българската паравоенна организация Охрана, а по-късно войник на ДАГ в Гражданската война. С македонско национално съзнание са родените във Въмбел Наум Гапковски (р. 1941), северномакедонският художник Сократ Лафазановски (р. 1939), общественикът Сократ Пановски (1948 – 2011) и канадският историк, македонист, Андрю Росос (р. 1941).
По произход от Въмбел са канадският режисьор с българско съзнание Тед Кочев (1931 – 2025), българският актьор Кръстю Лафазанов (р. 1961) и северномакедонският писател Ермис Лафазановски.
Литература Ivan Duridanov. Die FLURNAMEN der Dörfer Drenovene und Vъmbel (Südmazedonien). //Symbolae philologicae in honorem Vitoldi Taszycki. Wrocław – Warszawa – Kraków, 1968, с. 61 – 69.
Видоески, Божидар. Вамбел (Общеславянский лингвистический атлас 107). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 763 – 768. Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/ktj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116
„Животописна бележка на Кръсто Хр. Караскаков“, публикувано в „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.“, София, 2021 година
Бележки
Категория:Исторически села в дем Преспа Категория:Арумънски селища