Дъмбени

Дъ̀мбени или понякога книжовно Дъбени ( или Дъмбени, , Дендрохори, катаревуса: Δενδροχώριον, Дендрохорион, до 1926 година Δύμπενι, Димбени или Ντέμπενι, Дембени) е село в Република Гърция, дем Костур (Кастория), област Западна Македония.

География Дъмбени е разположено на 20 километра северозападно от демовия център Костур и на 6 километра източно от село Косинец (Йеропиги), в южните поли на планината Виняри част от планината Орлово (Малимади). Селото традиционно е разделено на две махали – източната Каменска махала и западната Кланченска махала.

На 2 km югоизточно в Дъмбенската планина е крепостта Градища.

История Името на селото е от дъб със запазен назализъм.

В Османската империя

Според местните предания селото е основано след османското завоевание от преселници от селата Берик, Горно Сливени, Сайново, Баница и Света Петка, като произходът на дъмбенските родове се е помнел до XX век. Името Дъмбени идва от гъстата дъбова гора, в която е основано селото.

В османските данъчни регистри от средата на XV век Дъмбени е споменато с 12 семейства на Добри, Димитри, Крапче, Димо, Стайко, Никола, Стайо, Димо, Йорго, Гюрко, Гюрко и Николас, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 1022 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 78.

В края на XIX век селото е чисто българско. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дамбели (Dambély) живеят 1200 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дъмбини (Dëmbini) е посочено като село в Костурска каза с 280 домакинства и 800 жители българи. През учебната 1878 – 1879 година в дъмбенското училище започва да се преподава на български език. В 1888 – 1890 година в българското училище в Дъмбени преподава Златко Каратанасов, който пише, че в селото има 230 къщи.

В края на XIX и началото на XX век всички жители на Дъмбени са под върховенството на Българската екзархия. В рапорт на българския търговски агент в Битоля Петър Михайлов от 16 януари 1900 година са предадени думите на свещеника и коджабашията на Дъмбени пред костурския каймакамин, с които те отказват на приемат костурския гръцки митрополит да служи в селото им:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дъмбени има 1650 жители българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дъмбени е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 260 къщи.

Дъмбенци участват активно в Илинденско-Преображенското въстание и селото е изгорено и разграбено от османските войски, като над 70 жители на селото загиват.Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 203, Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 37 Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Дъмбени от 250 къщи останали само 3 неизгорени, изгорена е църквата „Свети Никола“ и двете училища, и са убити Митре Терзиовски (на 95 години), Търпен Ангелков (80), Иоше Радков (80), Димко Гулев (75), Трайко Ангелков (85), Савро Кенков (80), Коло Попстернов (19), Лазовица Караджова (70), Димковица Сулмезова (65), Митрейца Хаджиовска (65) и трима – Поптрайковица, Стояница Караджова и Трайковица Бриченка. При второ нападение са убити Лексо Ангелов, Геле Цилиов, Динко Миовски, Кръсто Ризов, Васил Чонка, Стоян Караджов, Иван Шиперков, Христо Узунджа, Мише Москов, Динко Мойдов, Нольо Шумков, Иван Каракаш, Георги Каракаш, Лазо Мангов, Йоти Ангелчев, Кольо Попстериов, Пандовица Близнакова, Василка Ризова, Колевица Мосманка, Цветковица Пешкова и Василица Скивинска. По време на въстанието 120 дъмбенци влизат във въстаническите чети, убити от тях са 15 души – Пандо Близнаков, Киряко Василев, Атанас (Насо) Пачков (убит при Жервени), Петре Караманчев, Гельо Кърчишки, Ване Бекирчев, Гельо Казнов, Ставро Здральов, Йото Здральов,Убит при Невеска, 20-годишен, [Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.44.] Кузо Джунда, Кальо Каракаш, Георги Влаше, Лазар Поптрайков, Яне Прешленков и Кръстю Търповски.

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Дъмбени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Посрещнати са от първенците на селото и двамата селски свещеници. Раздадени са помощи на всичките 250 семейства в селото. Темчев пише:

На 30 август 1904 година Дъмбени е нападнато от гръцка андартска чета и са убити петима селяни и екзархийския учител.в. Σκριπ, 30.08.1904, стр. 3

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1640 българи екзархисти, като функционират две български основни училища. Свидетелство за учителската дейност на отец Търпо Поповски от Дъмбенската българска община, 6 септември 1893 година Текст Гръцка статистика от 1905 година представя Димбени като село с 1000 жители гърци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dentrohori . Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Дъмбени има 230 къщи с 1179 жители и функционират две църкви и училище с 4 учители.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212. Според Георги Константинов Бистрицки Дъмбени преди Балканската война има 250 български къщи.

На 11 април 1908 година властите претърсват селото, като са бити двама свещеници и няколко селяни.Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Дъмбени (Ντύμπενι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 1000 „схизматици българомислещи“.

При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Дъмбени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дъмбени е обозначено като българско селище.

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцкият десетар в селото пребива от бой българския кмет П. Шушльов, пъдарина Г. Аргиров и селяните К. Пейов и Д. Търпенов.

По време на Първата световна война 11 дъмбенци са доброволци в Партизанската рота, командвана от поручик Никола Лефтеров.Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 151, 235-238. В периода 1914 – 1919 година 35 дъмбенци се изселват по официален път в България.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Домбени има 350 къщи славяни християни.

В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Дендрохорион, дървено село. Преброяването от 1928 показва 866 жители, от които 11 гърци бежанци от Турция. В 1932 година в селото има 180 българофонски семейства, всички с изявено „българско национално съзнание“. До 1940 година от селото има много голяма емиграция в България, в която се изселват 50 семейства, а още много емигрира отвъд океана. През този период възрастните жители на селото са принудени да ходят на вечерно училище, за да научат гръцки език. Обучението продължава две години.

По време на Втората световна война дъмбенци се включват активно в четите на „Охрана“ и Македоно-българския комитет. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Част от дъмбенци участват в Славяномакедонския народоосвободителен фронт,Славјано-Македонски Народноослободителен Фронт (СНОФ) Ташко Мамуровски като селски ръководител е Ставро Имбров.Поп-Јаневски, Лазо. Костурското село Д’мбени. АУРОРА – Скопје, 1996. стр. 126. През октомври 1941 година 20 млади комунисти от Дъмбени са арестувани от италианските власти. В началото на 1943 година шестима от тях – Наум Джурков (роден 1921), Никола Л. Шекеров (роден 1921), Наум Л. Мосхов (роден 1914), Живко А. Кенков (роден 1914), Христо А. Андриовски (роден 1914), Анастас Т. Скевдов (роден 1916) – получават смъртни присъди в атинския затвор Аверов и са разстреляни. През юли 1944 година в селото се провежда германска акция срещу комунистическите партизани, при която, по спомени на местна жителка, са убити 12 партизани и двама германци. През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Дъмбени (Дендрохори) е отбелязано като село с общо 800 жители, от които 780 славяноезични, с българско самосъзнание.

Селото е напълно разрушено през юни 1948 година по време на Гръцката гражданска война и всичките му около 1000 жители бягат в Югославия, България или другите социалистически страни. 167 деца са изведени от комунистическите части като деца бежанци. Според преброяването от 1951 година в селото живеят 19 души. В 1957 година със специалния законодателен указ „За повторното колонизиране на граничните райони“ в Дъмбени, както и в съседните села Косинец (Йеропиги), Смърдеш (Кристалопиги) и Въмбел (Мосхохори) са заселени влашки номадски семейства от Епир.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Дъмбени на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Сирокорозиса Συροκορόζισα Калогирос Καλόγηρος връх в Дъмбенската планина Ю от Дъмбени Абениска Ἀμπενίσκα Арматолос Ἀρματωλός рид в Дъмбенската планина, ЮИ от Дъмбени Градища Γκραδίστα Кастраки Καστράκι крепост на 2 km ЮИ от Дъмбени Караджова Καρατζόβα Скаломата Σκαλώματα местност в Дъмбенската планина, ЮИ от Дъмбени и СЗ от Градища Орлово ῎Ορλοβον Еторахи Αετοράχη връх в Дъмбенската планина (1685 m), С от Дъмбени Козмово Κόσμοβο Станес Στάνες местност в Дъмбенската планина, С от Дъмбени Осой Дъмбенски Ντέμπεν Валанидия Βαλανιδιά връх в Дъмбенската планина (1275 m), С от Дъмбени

Личности

Костурското българско село дава редица видни дейци на българските революционни организации в края на XIX – началото на XX век. Сред дейците на ВМОРО изпъкват Лазар Поптрайков (1876 – 1903), ръководител на Костурския революционен район, възпят в народни песни, Андон Попщерев (1881 – 1932), който е и войвода на чета на ВМРО, и Апостол Грежов (1861 – 1935), учител и член на Задграничното представителство на ВМОРО Васил Какалов (1878 – 1913), войвода на Дъмбенската чета в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, и Лазар Москов (1877 – 1902), костурски войвода.