Белият дом () е официалната резиденция на президента на САЩ и президентското семейство, седалище на изпълнителната власт на Съединените щати. В Белия дом се провеждат заседанията на правителството на САЩ, той е работно място за щаба на президента. Сегашното название на сградата е дадено през 1901 г. от президента Теодор Рузвелт, а преди това сградата е наричана Президентски дворец, Президентска къща или Седалище на изпълнителната власт. По време на съществуването си Белият дом претърпява два пожара — по време на Британско-американската война (1814 г.) и през 1929 г., когато пожар обхваща западното крило. Вътрешното разпределение на Белия дом е преустроено по времето на президента Хари Труман и непроменени остават само външните му стени. В сградата има условия за развлечение, като тенис корт, басейн, киносалон, спортни уреди и др. Тя е една от най-популярните туристически забележителности в САЩ. Сградата е също така единствената резиденция на президент в света, която е отворена за публични посещения. За охраната му се грижат Тайните служби на Съединените щати.
Име Първоначално сградата е наричана Президентски дворец, Президентска резиденция или Президентска къща. Най-ранните предположения за причината обществеността да я нарича „Белият дом“, e митът, според който по време на възстановяването на сградата след опожаряването на Вашингтон след Британско-американската война, върху сградата е била нанесена бяла боя, за да се прикрият щетите от изгарянето. Името Изпълнителна резиденция се използва в официален контекст, докато президентът Теодор Рузвелт не установява „Белият дом“ като официално име през 1901 г. чрез Изпълнителна заповед.
Въпреки че сградата е завършена няколко години след президентството на Джордж Вашингтон, съществуват спекулации, че името на резиденцията на президента на Съединените щати може да произлиза от дома на Марта Вашингтон, „Плантацията Белия дом“, във Вирджиния, където първият президент е ухажвал първата дама в средата на 18 век. На български името идва през руски, където буквалния превод на името е Белы дом (т.е. Бялата къща).
Конструкция
Първоначалният план на града Вашингтон предлага сграда на Конгреса, която гледа към Националния мол - дълга ивица, която свързва Капитолия с Мемориала на Вашингтон и Мемориала на Линкълн. Сградата на Белия дом, Мемориала на Вашингтон и Капитолия образуват прав ъгъл, като между Белия дом и Капитолия се намират на една права - Пенсилвания Авеню. Задължение на президента е да измине този път веднъж годишно за да представи свето годишно обръщение пред камарите на законодателната власт.
Сградата е изградена от бял пясъчник. За поддръжката му са необходими 570 галона (или 2 157 литра) бяла боя. Вътрешността на сградата е реконструирана при управлението на Хари Труман, като старата дървена конструкция е заменена със стомана и бетон. Шестетажната сграда с площ 55 000 квадратни фута (5 100 м2) има 132 стаи и 35 бани, 412 врати, 147 прозореца, 8 стълбищни клетки и 3 асансьора.The White House Building
Белият дом е разделен на три основни звена: Резиденцията, централна и най-стара част от комплекса, в която се намира жилището на президента и президентското семейство, официални приемни зали, държавна трапезария; Западното крило, в което се помещават офисите на изпълнителната власт, офиса на президента, вицепрезидента, заседателни зали на правителството; Източно крило, офиса на първата дама, административни офиси и техническа поддръжка. Към сградата съществуват и две пристроени конструкции на изток и запад: "Сграда на Изпълнителната власт "Дуайт Д. Айзенхауър"", където се помещават офисите на някои агенции към президента и неговия кабинет, както и "Департамент на Хазната на Съединените щати".
Резиденция
Резиденцията на Белия дом е най-старата част на комплекса, жилище на президента в хода на службата му. Резиденцията се намира в средата на комплекса. Две колонади от двете страни на Резиденцията (първоначално предложени от Томас Джеферсън) свързват Резиденцията с Източното крило и Западното крило. Тя е спорно най-разпознаваемата част от комплекса. Сградата на Резиденцията е разделена първоначално на три етажа, като приземния етаж служи за официален прием на международни дипломати и гости. Там се съхранява порцелановите сервизи от предишни президенти, президентската библиотека, Стаята с картите (бивш военен щаб на президента до Франклин Рузвелт).
Първият етаж служи за дипломатически посещения; там се намира Държавната трапезария, Зелената стая, Синята стая и Червената стая (три салона за приеми) и Източната стая (най-голямото помещение в Резиденцията), което служи за цереонии, концерти, пресконференции и банкети. На 13 февруари 1915 г. Раждането на една нация от Д.У.Грифит става първия филм показан в Белия дом. Прожектиран в Източната зала за президента Удроу Уилсън, неговото семейстов и членове на Кабинета. Предната година е показан италианският филм Кабития, но на моравата извън сградата.
Вторият етаж е същинската резиденция на президента и първото семейство; там се намира Овалната жълта стая, някогашен кабинет на президента, както и поредица спални помещения: Спалнята на президента, Спалнята на Линкълн, Спалнята на Кралицата и др. Към тези етажи е добавен четвърти при управлението на Калвин Кулидж, който служи за таван; там днес се намира солариум, игрална зала, перално помещение. При Хари Труман са прокопани и два подземни етажа, които да служат като склад, вентилационни системи, за техническа поддръжка и медицинска грижа.
Западно крило
Западното крило на Белия дом е триетажна пристройка (приземен, първи и втори етаж) към Резиденцията, работното място на президента на Съединените щати. В него се намира Овалния кабинет, заседателната зала на правителството, Ситуационната зала и Стаята на Рузвелт. В него се помещават също офисът на вице-президента, офисите на съветниците на президента, офиса на прессекретаря на Белия дом. Сградата е свързана с Резиденцията чрез колонада, където се намира залата за пресбрифинги "Джеимс С. Брейди" и стаята на прескорпа.
Сградата е построена по време на обширните ремонтни дейноти извършени от Теодор Рузвелт в 1902 г. Когато Рузвелт пристига със съпругата си и шестте си деца, както и с голям брой домашни животни, става ясно, че Резиденцията не може да обслужи нуждите на първото семейство и на изпълнителната власт. Тогава е нает архитектът Чарлз МакКим от фирмата "МакКим, Мийд и Уайт" от Ню Йорк, който ремонтира сградата и построява новото крило.
През 1909 г. Уилям Тафт първи сяда в Овалния кабинет, направен по подобие на Жълтата овална стая в Резиденцията. Точния дизайн на Овалния кабинет се определя от вкуса и желанията на президента. В деня на встъпване във власт, служителите в Белия дом променят Овалния кабинет (килими, мебели, картини, скулптури, пердета, символи и др.) в съответствие с предпочитанията на новия президент. Тази промяна трябва да бъде извършена в часовете на изпълнение церемонията по встъпване.
Стаята на прескорпа и залата "Джеймс С Брейди", които се намират в западния коридор, са предназначени за кореспондентите на Белия дом, журналистическа общност от репортери към вестници, радиостанции, телевизионни канали и онлайн платформи, който получават медиен достъп до Белия дом. От 1979 г. към частните медии е добавена и Кабелна-сателитна телевизия държавни дела (C-SPAN), която следи държавните институции, в това число и Белия дом, 24/7. С цел подобряване на прозрачността, през 2007 г. е завършено инсталирането на фиброоптични кабели и LCD екрани.White House Press Room to reopen
Източно крило и площи Източното крило е двуетажна постройка построено през 1942 г. по молба на първата дама Елинор Рузвелт. Сградата е свързана с Резиденцията чрез източната колонада. Предназначение на Източното крило е да помещава офиса на Първата дама и нейния персонал, офиса на социални секретар на Белия дом, както и Офиса за графика и калиграфия към Белия дом. Източното крило се намира входа за посетители, както и семейния киносалон. Розалин Картър през 1977 г. първа поставя личния си офис в Източното крило и формално го нарича Офис на Първата дама. Източното крило е построено върху подземен бункер, Център за извънредни операции на Президента (т.нар. PEOC), обезопасено убежище за президента.White House Tunnel System and Underground Command Center
Непосредствено до двете крила се намират и двете градини - Розовата градина до Западното крило и Градината "Джаклин Кенеди" до Източното крило. Розовата градина е установена от първата дама Елън Уилсън през 1913 г. на мястото на оранжерията, която по-рано се е намирала приблизително на същото място. Розовата гадина се използва за приеми и медийни събития поради близостта и със Запаното крило на Белия дом. Градината "Джаклин Кенеди" е отражение на Розовата градина между Резиденцията и Източното крило.
На юг от Резиденцита се намира Южната ливада. Тя е използвана като писта и площадка за кацане летателни апарати, които превозват президента, членове на кабинета или на Първото семейство (т.нар. Air Force One).
История Изграждане и първи години
През декември 1790 г. президентът Джордж Вашингтон подписва решение на Конгреса, с който определя издигането на нов град за столица. Лично Вашингтон, заедно с градския архитект Пиер Шарл Л'Анфан, избира мястото, върху което да бъде построен Президентският дворец. Обявен е конкурс за проект чрез обява във вестницвите с награда от $500, като е спечелен от ирландския архитект Джеймс Хобън. Конгресът отдтъпва сума от $400 000 за построяването на сградата, като половината от тази сума е грант от щатите Мериленд и Вирджиния, по чиято граница се строи новия град. Дизайнът на Хобън е английско имение в Джорджиански стил. Предложените вдъхновения за дизайна на сградата включват Общинския съд в Чарлстън (също по дизайн на Хобън), Лейнстър Хаус в Дълбин и имението дьо Растиняк близо до Бордо. Първият камък е положен на 13 октомври 1792 г., а сградата официално е отворена за използване през 1800 г.
Първият, който я използва като своя резиденция, е президентът Джон Адамс в последните месеци от мандата си. Когато Адамс пристига сам в есента на 1800 г., части от сградата още не са завършени. Строителите са запалили всички камини, така че да изсушат гипровите орнаменти, мазилката и боите. В писмо до съпугата си Абигейл Адамс, президентът отправя молитва за новата сграда (днес изписана над камината на Държавната трапезария): Моля Небето да благослови този Дом и всички, които ще го обитават нататък. Нека само честни и мъдри хора управляват под този покрив.
Томас Джеферсън първи налага някакви архитектурни промени на сградата. Освен ремонтите на покрива, Джеферсън поръчва с помощта на нов архитект Бенджамин Хенри Латроуб построяване на портик към северната фасада на Белия дом и тераси с колопнади на изток и запад.
Война и пожар (1812-1817)
В началото на 19 век, Великобританският флот пленява американски моряци от търговски кораби, като ги обявява за британски дезертьори от войната с Франция. Около САЩ е издигната британска блокада. По тези причини война на Великобритания е обявена през юни 1812 г. По-голямата част от военните действия се водят от флота на двете сили в Големите езера по границата на САЩ и Канада. През лятото на 1814 г., когато британския ген. майор Робърт Рос въвежда войска през границата и до р.Потомак на ден от столицата.