Ани Илков е български поет и литератор.„Гл.ас. Ани Илков Илиев“, „Видински алманах“.

Биография АниАни е характерна за Северозападна България нейотирана форма на името Яни, което от своя страна произхожда от Йоан. Илков е роден на 11 януари 1957 в с. Ружинци. Учи в родното си село и в английската гимназия във Видин.

Завършва българска филология в Софийския университет, където по-късно – след около година работа в металургичния комбинат в Кремиковци – става преподавател по възрожденска, а после и по българска литература от първата половина на 20 век.

Бил е гостуващ лектор по български език и литература във Великобритания (1997 – 1999, 2010 – 2013) и Индия (2006 – 2007).

Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ през 2011 г.Жури на наградата Хеликон 2011 , официален сайт на награда Хеликон.

Член на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2010 г.Екатерина Йосифова е новият носител на наградата Иван Николов 2010, сайт на издателство Жанет-45. и 2012 г.Официално връчване на национална награда за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство Жанет-45.Пламен Дойнов е носителят на наградата „Иван Николов“ за 2012 г. , ЛиРа, 21 декември 2012 г.

Женен, с една дъщеря.

Творческа дейност По произведения на Ани Илков, Георги Господинов и Калин Янакиев Театрална работилница „Сфумато“ (под режисурата на Иван Добчев и с Деян Донков в главната роля) прави през 2002 г. представлението „Роден във Ветил“.

За кратко е заместник главен редактор на в-к „Литературен форум“. Един от основателите на „Литературен вестник“.

От възникването на седмичника „Седем“ през 2004 г. до заминаването си за Индия е колумнист на изданието (страници 4 – 5, рубрика „Защо се случи“).

Награди Годишна награда на Издателско ателие „Аб“ „Златната метафора“ (2004)„На 12 февруари в серията „Творци на живо“ на Анго Боянов и НДК участва поетът Ани Илков“, в. „Култура“, бр. 7 – 8, 20 февруари 2004 г.„Ани Илков получи годишната награда за поезия „Златна метафора“, slovesa.net, 19 май 2004 г. Награда „Перото“ (2015, за стихосбирката „Подготовка за напускане на сърцето“)., Борис Христов с „Перото“ за цялостен принос, ploshtadslaveikov.com, 7.11.2015 г. Награда „Николай Кънчев“ (2015, за стихосбирката „Подготовка за напускане на сърцето“).„Ани Илков и Надежда Радулова с наградата „Николай Кънчев“, ploshtadslaveikov.com, 6 декември 2015 г. Награда “Култура” (2024, заради постмодерното начало в поезията му и начина, по който мисли света на бъдещето).

Библиография Поезия „Любов към природата“ (1989) „Поля и мостове“ (1990) „Любовници“ (1991) „Изворът на грознохубавите“ (1994) (ISBN 954-426-053-6).Тази книга е считана за едно от най-големите български литературни събития на 90-те години. За това свидетелстват думите на Пламен Антов в книгата му „Поезията на 1990-те“ от 2010 г.: „Решителна за трансмодернистичния обрат в поезията на 90-те (в интересуващия ни тук смисъл – като преход от политическа към общностна митология) се оказва книгата на Ани Илков „Изворът на грознохубавите“, 1994, в която антикомунистическият патос, характерен особено за Първото поколение на 80-те, метафизично углъбен и интернализиран, се съвместява с едно дълбинно проблематизиране на българското колективно и идеологическо битие, поместено в паметта на Езика.“ („Ани Илков и носталгиите по вечното българско село“, глава от книгата, електронно списание LiterNet, 5 декември 2010 г., № 12 (133). „Етимологики“ (1996) (двуезично издание на български и английски) (ISBN 954-491-016-6).Бойко Пенчев, „Turning Away From the Origin“ , рец. в slovo.bg, октомври 1996 г. „Зверовете на Август“ (1999) (ISBN 954-426-222-9).Амелия Личева, „Между меланхолията и архаичния бяс“, рец във в. „Култура“, бр. 4 (2380), 4 февруари 2000 г.Владимир Сабоурин, „Гроздовете на дионисийското“ , в. „Артфорум“, бр. 41, юни-юли 2001, с. 6. „Мала АЗиЯ на Душата“ (2004) (ISBN 954-737-429-X). „Събрано“ (2011) (ISBN 978-954-491-711-6).Милена Кирова, „Въпроси за Ани Илков“, рец във в. „Култура“, бр. 17 (2679), 4 май 2012 г., Владимир Сабоурин, „Начало и пространство в Събрано на Ани Илков“, рец. в блога на Владимир Сабоурин., Марин Бодаков, „Ани Илков. Събрано“, отзив за премиерата във в. „Култура“, бр. 30 (2648), 16 септември 2011 г. „Подготовка за напускане на сърцето“ (2015) (ISBN 978-954-07-3913-7).„Из „Подготовка за напускане на сърцето“ на Ани Илков“, в. „Дневник“, 3 май 2015 г.Марин Бодаков, „Любовта е отговорът“, отзив във в. „Култура“, бр. 17 (2809), 1 май 2015 г.Бистра Величкова, „Любовта - това е дъното, където оцеляваме“, отзив в електронно списание LiterNet, 4 юни 2016, № 6 (199). „До края на смъртта“ (2023)„До края на смъртта“ - нова стихосбирка на Ани Илков“, БНТ, Култура.бг, 13 февруари 2023 г.„Търсене на сърцевината“ (Разговор на Радослав Чичев с Ани Илков в Аларма), БНР, програма „Христо Ботев“, 14 февруари 2023 г.„Ани Илков с нова стихосбирка“ (Репортаж на Силвия Чолева от премиерата на стихосбирката „До края на смъртта“ в Артефир), БНР, програма „Христо Ботев“, 18 февруари 2023 г.„Ани Илков: Светът е все така безкрайно загадъчен, включително и смъртта…“ (Репортаж от премиерата на стихосбирката „До края на смъртта“), въпреки.com.Боряна Кацарска, „Поетичният опит на Ани Илков е дар“, отзив за стихосбирката „До края на смъртта“, въпреки.com. „Бързо насън. Събрани стихотворения“ (2024) (ISBN 978-619-70-8288-3).Катя Атанасова, „Какво да правим с Ани Илков?“, отзив в сп. „Култура“, кн. 1 (3014), 22 януари 2025 г.„Ани Илков за „Бързо насън“, интервю на Яница Радева, сайт на НБКМ.

Публицистика

„Похищението на България. Политически памфлети (2002 – 2009)“, София: Издателство „Жанет 45“, 2014. (ISBN 978-619-186-042-5).Христо Буцев, Ани Илков. „Похищението на България. Политически памфлети (2002 – 2009)“, рец. във в. „Култура“, бр. 24 (2773), 27 юни 2014 г.Владимир Сабоурин, „Похищението на България или политическият роман на 2002 – 2009 години“, рец. на „Похищението на България“ в блога на Владимир Сабоурин, 14 юли 2014. Също в „Литературен вестник“, бр. 30, 1 – 7.10.2014, с. 9 – 11.Сирма Данова, „България на д-р Кръстев и на Ани Илков. За два политически дневника“, в. „Култура“, бр. 8 (2845), 4 март 2016, с. 9.

Драматически произведения „Bulgaria Limited (пиеса за четене)“, сп. „Сезон“, лято 2002.Владимир Сабоурин, „След сюблима: Bulgaria Limited“ , рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 38, 20 ноември 2002 г.

Монографии „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов“. С.: Полис, 2010. (ISBN 978-954-796-031-2).Ивайло Иванов, „Горчивината, пръв приятел на човека“, рец във в. „Култура“, бр. 25 (2598), 2 юли 2010 г. „CHIASMUS (Възрожденска културна идиоматика: ХІХ и ХХ век)“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014 (ISBN 978-954-07-3654-9).Владимир Сабоурин, „Хиазъм и модернистичен гений“, рец. за „CHIASMUS (Възрожденска културна идиоматика: ХІХ и ХХ век)“, в блога на Владимир Сабоурин, 28 март 2014; също във в. „Литературен вестник“, бр. 13, 2 – 8.04.2014, с. 5.

Анкети Боряна Владимирова, „Сеч и меланхолия. Литературна анкета с Ани Илков“. С.: Издателски център „Боян Пенев“, 2022. (ISBN 9786197372458)

Бележки

Външни препратки От и за Ани Илков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Литературни творби Стихотворения на Ани Илков в Литературен клуб Стихотворения на Ани Илков в Литернет „Bulgaria limited“ (пиеса за четене) , grosnipelikani.net

Литературознание „Голата природа на Шилер и творчеството на Константин Павлов“, сп. Пирон, бр.1, 25 август 2009 г. „Апология на поезията: 1957 и насетне“, в. Култура, бр.42 (2879), 16 декември 2016 г.

Интервюта „Свободните“ журналисти да попитат шефовете си за доходите им (интервю) , в-к „Демокрация“, 18 октомври 2000 (мъртъв линк) „Ани Илков: Светът е пред мащабна война на бедни и богати“ (интервю) и препратки към стихосбирките „Етимологики“, „Зверовете на Август“ Случаят с Европа е Случаят (интервю), в-к „К“, 5 октомври 2018

За него Боряна Владимирова, „Ани Илков“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН Едвин Сугарев, „Ани Илков на 50? Да изядеш жив лешояд с крива лъжица“, в-к „Култура“, бр. 1 (2440), 11 януари 2007

Други Портрет на Ани Илков от художника Румен Гашаров , публикувано на 23 февруари 2017 г. от Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“

Категория:Български поети постмодернисти Категория:Български публицисти Категория:Български колумнисти Категория:Български филолози Категория:Български литературни историци Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Родени в област Видин Категория:Община Ружинци