Северният полюс (по-точно географски Северен полюс или земен Северен полюс) се определя (с уговорки) като точката в Северното полукълбо, в която оста на въртене на Земята се пресича с повърхността ѝ. Не трябва да се бърка със Северния магнитен полюс.
Северният полюс е най-северната точка на Земята, диаметрално противоположна на Южния полюс. За негова географска ширина се дава 90° с.ш., като посоката, насочена към него, се счита за „истински север“. На Северния полюс във всички посоки е юг. Тук се събират всички меридиани, така че всяка географска дължина е вярна за Северния полюс.
Докато Южният полюс се намира на материк, Северният е разположен в средата на Северния ледовит океан, като водите са почти целогодишно покрити от постоянно изместваща се ледена покривка. Поради това не е практично построяването на постоянна станция на Северния полюс. СССР и Русия правят много „дрейфни станции“, които са построени на или близо до полюса. В началото на XXI век проучванията показват, че Северният полюс може да остане без лед за сезон поради топенето на ледниците, като това се предвижда за от след няколко години до след над 50.
Дълбочината на океана при Северния полюс е 4261 m. Смята се, че най-близката земя е о. Кафеклюбен, близо до брега на Гренландия, който отстои от полюса на около 700 km. Някои предполагат, че малко по-наблизо се намират и непостоянни баластрени маси.
Експедиции Преди 1900 г.
Още от 16 век е разпространено правилното схващане, че Северният полюс се намира насред море (наричано през 19 век Полиния или Отворено полярно море) и до него може да се достигне с кораб в периоди от годината, през които ледът е стопен или е тънък. Организирани са няколко експедиции с цел намиране на път до полюса. Повечето от тях използват китоловни кораби, вече широко разпространени в студените географски ширини.
Една от първите експедиции, поставили си за цел достигането до Северния полюс, е ръководена от британския флотски офицер Уилям Едуард Пари, който през 1827 г. достига 82°45′ с.ш. През 1871 г. американската експедиция Полярна звезда, под ръководството на Чарлс Франсис Хол, завършва трагично. Американската експедиция от 1879 – 1881 г., водена от флотския офицер Джордж Уошингтън де Лонг, също има фатален край, след като нейния кораб USS Jeannette е смазан от леда. Почти половината екипаж, включително и Де Лонг, загиват.
През април 1895 г. норвежките изследователи Фритьоф Нансен и Ялмар Юхансен потеглят към полюса със ски, след като изоставят заседналия в леда кораб „Фрам“. Двамата достигат 86°14′ с.ш., след което потеглят на юг и впоследствие се домъкват до Земя на Франц Йосиф.
През 1897 г. шведският инженер Соломон Август Андре с двама придружители прави опит да стигне Северния полюс със своя водороден балон „Örnen“ (Орел), но падат на 300 km северно от Квитьоя, най-северната точка на архипелага Свалбард (Шпицберген), и загиват там. През 1930 г. останките на тази експедиция са открити от норвежката експедиция Братвог.
Италианският изследовател Луиджи Амедео, херцог на Абруци и капитан Умберто Кани от Италианския кралски флот отплават през 1899 г. от Норвегия с кораба „Stella Polare“ (Полярна звезда). На 11 март 1900 г. експедицията стъпва на леда и на 25 април те достигат 86° 34’ с.ш., поставяйки нов рекорд и подобрявайки този на Нансен и Юхансен от 1895 г. с 35 – 40 km. На 16 август „Stella Polare“ отплава от о. Рудолф и се завръща в Норвегия.
1900 – 1940 г.
Изследователят от САЩ Фредерик Кук твърди, че е достигнал Северния полюс на 21 април 1908 г., с двама съпровождащи го инуита, но не успява да покаже убедително доказателство и твърдението му не е прието.Robert Bryce Cook and Peary: the Polar Controversy Resolved Stackpole 1997; Henderson, B. (2005) True North W W Norton & Company ISBN 0-393-32738-8
Покоряването на Северния полюс в продължение на много години е приписвано на инженера от американските ВМС Робърт Пири, който твърди, че е достигнал до полюса на 6 април 1909 г., придружен от Матю Хенсън и четири инуита. Твърдението на Пири обаче остава спорно. Тези, които придружават Пири в последния етап от пътуването, не са били обучени в навигация, и по този начин не могат независимо да потвърдят навигационните му измервания, за които някои твърдят, че стават доста небрежни и неточни с приближаването му към полюса.
Разстоянията и скоростта, които Пири твърди че е достигнал след оттеглянето на последната поддържаща група, изглеждат невероятни за много хора, като те са почти три пъти по-големи, отколкото дотогава. Описанието на Пири за пътуване до полюса и обратно по пряка линия – единствената стратегия, която е в съответствие с времевите ограничения, пред които е изправен, се разминава с описанието на Хенсън за криволичещи заобикаляния за избягване на тороси и големи дупки в морския лед.
Британският изследовател Уолтър Хърбърт, първоначално поддръжник на Пири, проучва неговите дневници през 1989 г. и установява, че са налице съществени несъответствия в навигационни записи на откривателя. Той заключава, че Пири не е достигнал до Северния полюс. Подкрепа за твърдението на Пири се появява отново през 2005 г., когато друг британски изследовател, Том Ейвъри, заедно с четирима спътника, пресъздава пътуването Пири от изходния пункт с копия на дървени шейни и впрягове от канадски ескимоски кучета, достигайки Северния полюс за 36 дни и 22 часа – почти пет часа по-бързо от Пири. Въпреки това, най-бързият 5-дневен преход на Ейвъри е 90 морски мили, значително по-кратък от 135-те мили, които твърди Пири. Ейвъри пише на уебсайта си: „Възхищението и уважението, които отдавах на Робърт Пири, Матю Хенсън и четиримата инуитски мъже, които са се изправили срещу Севера през 1909 г., нараснаха неимоверно, след като тръгнахме от нос Колумбия. Сега, след като самият аз видях как той е пътувал сред паковите ледове, съм по-убеден от всякога, че Пири наистина е открил Северния полюс.“Tom Avery website , посетен през май 2007
Друго отхвърляне на твърдението на Пири се появява през 2009 г., когато Ерланд Стандиш от Калифорнийския технологичен институт, арбитър при научни претенции, съобщава за множество предполагаеми пропуски и несъответствия.Roald Amundsen First to Each Pole – Three Prior North Pole Claims: Each Unproven & Highly Suspect. Dioi.org. Посетен на 4 юли 2012.
Първият заявен като успешен полет над Северния полюс е направен на 9 май 1926 г. от американския морски офицер Ричард Бърд и пилота Флойд Бенет с тримоторен самолет „Фокер“. Въпреки че е потвърдено по това време от комитет на Националното географско дружество, твърдението е оспореноThe North Pole Flight of Richard E. Byrd: An Overview of the Controversy , Byrd Polar Research Center of The Ohio State University. Виж също DIO Vol. 10 (refereed both at University of Cambridge and by the DIO board) от разкритие от 1996 г., които показва, че данните от слънчевия секстант в дълго време неоткрития дневник на Бърд (който дружеството никога не проверява) противоречат на паралелните данни в доклада му от 26 юни 1926 г. с над 100 km.Did Byrd Reach Pole? His Diary Hints 'No' . Nytimes.com (1996-05-09). Посетен на 4 юли 2012.
Първото проверено и научно прието за убедително достигане на полюса е на 12 май 1926 г. от норвежкия изследовател Роалд Амундсен и неговия американски спонсор Линкълн Елсуърт с дирижабъла Норге.Tierney, John. (2009-09-07) Who Was First at the North Pole?. Tierneylab.blogs.nytimes.com. Посетен на 4 юли 2012. Дирижабълът, макар и норвежка собственост, е проектиран и пилотиран от италианеца Умберто Нобиле. Полетът започва от островите Шпицберген (Норвегия) и прекосява Северния ледовит океан до Аляска. Нобиле, заедно с няколко учени и екипажа на Норге, прелита над полюса за втори път на 24 май 1928 г., с дирижабъла Италия. Той обаче се разбива при завръщането си от полюса, губейки половината от екипажа си.
През май 1937 г. е създадена първата в света дрейфна станция, Северен полюс-1, проектирана от съветските учени и спусната на разстояние 20 km от Северния полюс. Членове на експедицията са океанографът Пьотър Ширшов, метеорологът Евгений Фьодоров, радиооператорът Ернст Кренкел и водачът Иван Папанин. Те провеждат научни изследвания през следващите девет месеца. До 19 февруари 1938 г., когато групата е качена на борда на ледоразбивачите Таймир и Мурман, тяхната станция е пропътувала 2850 km по дрейфуващия лед до източния бряг на Гренландия.
1940 – 2000 г. През май 1945 г.самолет „Авро Ланкастър“ от Кралските военновъздушни сили, част от експедиция „Овен“, става първото въздухоплавателно средство на Общността на нациите, което прелетява над Северния географски и Северния магнитен полюс. Самолетът е пилотиран от Дейвид Маккинли от Кралските ВВС. В полета взима участие 11-членен екипаж, с Кенет Маклър от Кралските ВВС на Канада, който отговаря за всички научни наблюдения. През 2006 г. Маклър е удостоен с място в Залата на славата на авиацията на Канада.Hugh A. Halliday, The Aries Flights Of 1945, Legion Magazine, January/February 2004
Пренебрегвайки спорното твърдение на Пири, първите хора, стъпили на Северния полюс, са от СССР. Експедицията „Север-2“ включва геофизиците Михаил Острекин и Павел Сенко, океанографите Михаил Сомов и Павел Гордиенко и други учени и полетен екипаж (24 души общо), под ръководството на Александър Кузнецов (март-май 1948 г.). Експедицията е организирана от Главното управление на Северния морски път. и излита на три самолета (пилоти Иван Черевични, Виталий Маслеников и Иля Котов) от остров Котелни до Северния полюс и се приземява там в 16:44 ч. (московско време, UTC + 04: 00) на 23 април 1948 г. Участниците построяват временен лагер, и през следващите два дни провеждат научни наблюдения. На 26 април експедицията отлита обратно на континента.
На 9 май 1949 г., други двама съветски учени (Виталий Волович и Андрей Медведев) стават първите хора, които се приземяват с парашут на Северния полюс. от самолет Дъглас C-47 Скайтрейн.
На 3 май 1952 г., подполковникът от ВВС на САЩ Джоузеф Флечър и лейтенант Уилям Бенедикт, заедно с учения Албърт Крери, приземяват на полюса модифициран Дъглас C-47 „Скайтрейн“. Някои западни източници считат, че това е първото кацане на полюса,Aviation History Facts , U.S. Centennial of Flight Commission до публикуването на съветските приземявания, които по това време са засекретени.
Американската подводница Наутилус преминава под ледовете на Северния полюс на 3 август 1958 г. На 17 март 1959 г. друга подводница, Скейт, излиза на повърхността на Северния полюс, пробивайки през леда, ставайки първият военен кораб, който прави това.
Оставяйки настрана твърдението на Пири, първото потвърдено достигане до Северния полюс по леда е на Ралф Плейстед, Уолт Педерсън, Джери Пицъл и Жан Люк Бомбардие, които пътуват по леда на моторни шейни и достигат полюса на 19 април 1968 г. ВВС на САЩ отделно потвърждава тяхното местоположение.