Ростислав (; ; ; ) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.Spiesz et al. 2006, стр. 20.Goldberg 2006, стр. 138 Ростислав развива управлението си и успява да отбие франкско нападение през 855.Spiesz et al. 2006, стр. 20 – 21. Благодарение на инициативата на Ростислав, Кирил и Методий, изпратени от византийския император Михаил III през 863 г., превеждат най-значимите християнски литургични книги на църковнославянски език.Spiesz et al. 2006, стр. 22. Ростислав е детрониран от племенника си Святополк I, който го предава на франките.Spiesz et al. 2006, стр. 22.

Ранни дни Според Фулденските анали, Ростислав е племенник на Моймир I, първият владетел на Моравия.Goldberg 2006, стр. 140 Reuter 1992, стр. 25 Биографията му преди 846 г. е неизвестна, но се смята, че Ростислав е бил заложник в двора на Лудвиг Немски. През 846, Лудвиг Немски нахлува в Моравия, детронира Моймир I и назначава Ростислав като дук на Моравия.Bowlus 1994, стр. 104 Предполага се, че Ростислав е приел християнството преди да приеме титлата. Сигурно е, че Ростислав е покръстен най-късно през 846, като част от условията за признаването му от Източнофранкското кралство.Vlasto 1970, стр. 24

Независимост През първите осем години след обявяването на Ростислав за управник на Моравия, няма свидетелства за бунт в провинцията. Най-вероятно той е останал верен на Лудвиг Немски. През този период, Ростислав печели територии на изток и Моравия достига до граница с Първата българска империя.Kirschbaum 2005, стр. 26 – 27 Според Бертинските летописи, през 853 Карл Плешиви подкупва българите да се съюзят със славяните (вероятно Моравия) и да нападнат заедно земите на Лудвиг Немски.Goldberg 2006, стр. 242 Съюзът предполага, че по това време Ростислав е достатъчно силен, за да оспори франкското владичество. Goldberg 2006, стр. 243

През 855 Източнофранкският крал събира огромна армия, за да нападне Моравия.Goldberg 2006, стр. 243 – 244Bowlus 1994, стр. 115 Тя обаче бива спряна пред стените на една от крепостите на Ростислав, може би Микулчице (днес в границите на Чешката република). Goldberg 2006, стр. 244 – 245 Неподготвен за продължителна обсада, Лудвиг Немски е принуден да се оттегли от региона.Goldberg 2006, стр. 245 По време на оттеглянето, армията на Лудвиг Немски разбива моравска войска, която атакува лагера му.Goldberg 2006, стр. 246 Въпреки това, моравците преследват източнофранките и завземат голяма част от земите и имуществото им по течението на река Дунав.

Моравска мисия

След 860, Ростислав изпраща послание до папа Николай I, молейки го за „наставник“, който да осигури задълбочаването на християнската вяра във Великоморавия, както и да проведе обучение местни свещеници. Ростислав се възползва от ситуация в която цялата Епархия Пасау изпада в хаос след смъртта на епископ Хартвиг. Изпращането на наставника е само първата стъпка по пътя на създаването на независима църковна организация в Моравия.Elbel 2010, стр. 242 Папата обаче се нуждае от съюз с Лудвиг Немски и не предприема нищо, което би могло да застраши Баварската Епархия и да разсърди източнофранкския крал. Отговорът му до Ростислав най-вероятно е бил отрицателен.

След провала в Рим, Ростислав изпраща послание до византийския император Михаил III, който приема неговата покана и изпраща мисия в Моравия, водена от един от най-прочутите византийски философи, Константин, и брат му Методий.Dvorník, стр. 117 – 120"Като пристигна в Моравия (Константин), Ростислав го прие с големи почести и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин и ги научи на утренната, часовете, вечернята, повечерието и литургията. И тогава според пророческите думи „отвориха се ушите на глухите“, та чуха думите на Писанието, и „езикът на гъгнивите стана ясен“. И Бог се зарадва на това, а дяволът бе посрамен. „— Пространно житие на Константин-КирилНяколкогодишните усилия на Кирил и Методий полагат основите на създаването на независима църковна организация в Моравия.Elbel 2010, стр. 244

Конфликт с Източнофранкската империя

През август 864, Лудвиг Немски преминава река Дунав и нахлува във Великоморавия. Армиите му обкръжават войската на Ростислав, укрепила се в крепостта Довин (може би Девин).Měřínský, стр. 292 – 293 Ростислав е принуден да признае върховенството на Източнофранкската империя и да позволи завръщането на латинските свещеници. Въпреки това, мисията на Кирил и Методий продължава.

Лудвиг Немски не е задоволен от политическата ситуация и през 869 напада отново. По това време, папата признава Методий за Мораво-Панонски епископ и по този начин признава мисията и независимостта на Великоморавия от Източнофранкската империя.

Последните години на Ростислав През 868, синът на Лудвиг Немски, Карломан, провежда две успешни кампании срещу Ростислав и се завръща с плячка.Goldberg 2006, стр. 284 През август самият Лудвиг Немски планира инвазия в Моравия, но заболява внезапно. Най-малкият му син, Карл Дебели, напада крепостта на Ростислав и опожарява всичките му укрепления, заграбва съкровища и разбива всички войски, които среща.Bowlus 1994, стр. 161 Според Фулденските анали, Ростислав подарява старата си столица на племенника Святополк и управлява от „неописуемата си крепост“, най-вероятно Микулчице. През 869 папа Адриан II обявява Методий за архиепископ на Сирмиум (Сремска Митровица в днешна Сърбия) и папски легат на всички славяни живеещи в земите на Ростислав, Святополк и Коцел.Kirschbaum 2005, стр. 31Goldberg 2006, стр. 282

По същото време Святополк влиза в преговори с Карломан без знанието на Ростислав и приема върховенството на Източнофранкския крал над земите си и своята особа. Ростислав „е извън кожата си от гняв“ когато научава за предателството на племенника си, и планира убийството на Святополк. Той обаче е предупреден за кроежа и избягва убийството под претекста, че отива на лов. Когато Ростислав тръгва с верните си хора да преследва племенника си, бива заловен и изпратен окован във вериги на Карломан.

Карломан нахлува в земите на Ростислав и превзема всичките му крепости. Окован във вериги, Ростислав се изправя пред Лудвиг Немски и е обвинен в измяна. Ростислав е ослепен и умира в затвор в Регенсбург. Канонизиран е за светец от чешката и словашка православни църкви през 1994.

Произход на името му Формата на неговото име („раст-“) доказва факта, че той е роден някъде в днешна Централна Словакия. Докато раст означавало „раста“, а слав на славянски език слава, името Ростислав може да се преведе като Растяща слава.

Източници

Библиография Spiesz, Anton; Caplovic, Dusan; Bolchazy, Ladislaus J. (2006). Illustrated Slovak History: A Struggle for Sovereignty in Central Europe. Bolchazy-Carducci Publishers, Inc. ISBN 978-0-86516-426-0. Goldberg, Eric J. (2006). Struggle for Empire: Kingship and Conflict under Louis the German, 817 – 876. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-7529-0 Reuter, Timothy (1992). The Annals of Fulda. Manchester University Press. ISBN 0-7190-3458-2 Bowlus, Charles R. (1994). Franks, Moravians and Magyars: The Struggle for the Middle Danube, 788 – 907. University of Pennsylvania Press. ISBN 0-8122-3276-3 Vlasto, A. P. (1970). The Entry of the Slavs into Christendom: An Introduction to the Medieval History of the Slavs. Cambridge University Press. ISBN 0-521-07459-2 Kirschbaum, Stanislav J. (2005). A History of Slovakia: The Struggle for Survival. Palgrave. ISBN 1-4039-6929-9. Elbel, Petr. Dějiny neúspěchu aneb úsilí Přemyslovců o zřízení arcibiskupství v českých zemích. In Wihoda, Martin; Reitinger, Lukáš. Proměna středovýchodní Evropy raného a vrcholného středověku. Brno : Matice moravská, 2010. Dále jen Dějiny neúspěchu. ISBN 978-80-86488-69-1. Dvorník, František. Byzantské misie u Slovanů. Praha : Vyšehrad, 1970. Dále jen Byzantské misie u Slovanů. Měřínský, Zdeněk. České země od příchodu Slovanů po Velkou Moravu II. Praha : Libri, 2006. 967 s. ISBN 80-7277-105-1.

Категория:Великоморавия Категория:Чешки светци