Иван Стефанов Цончев е български офицер, генерал-майор, и революционер. Цончев е участник в Българското опълчение през Руско-турската война (1877 – 1878). След това като офицер от Българската армия по време на Сръбско българската война (1885) командва 2-ра дружина на 7-и полк в решителната Сливнишка битка. По време на русофилските бунтове през 1886 и 1887 година Цончев е основна фигура в предотвратяването на измяна в Шуменския гарнизон. Същевременно е член на Българските освободителни братства, подготвящи революция в останалите в Османската империя Македония и Одринска Тракия и в 1901 година напуска армията, за да се отдаде изцяло на революционна дейност. Цончев е за бързо въстание в Македония и Одринско, на което се противопоставят и българското правителство, и Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През лятото на 1902 година Цончев овладява ръководството на Върховния македоно-одрински комитет и поема курс към въстание, което води до разцепление в Комитета. Той е основен организатор на последвалото през есента на 1902 година Горноджумайско въстание. След неуспеха му, на следната 1903 година участва в планирането на Илинденско-Преображенското въстание, като е и основен ръководител на бойните действия в Серския революционен окръг. След въстанието прави опит за създаване на върховистка организация в Серския и Струмишкия революционен окръг, но след серия сблъсъци с чети на ВМОРО, през ноември 1905 година Цончев разпуска организациите на Върховния комитет и се оттегля от революционна дейност.
Офицер В Българското опълчение (1878) Иван Цончев е роден на 19 август (31 август нов стил) 1859 година в будното българско балканско градче Дряново, тогава в Османската империя.В различни източници се посочва и 1858 година. В официалните списъци на българските офицери, издавани годишно от Военното министерство, е посочена 1859 година и Светлозар Елдъров приема, че тя е вярната, тъй като иначе Цончев би направил постъпки да я поправи: Дядо му даскал Цончо Попиванов е виден дряновски възрожденски учител. Цончев завършва отделенията и първите класове в училището в родния си град.
След освобождението на Търново през юли 1877 година по време на Руско-турската война Иван Цончев е сред стотиците доброволци от района, постъпили в Българското опълчение. На 2 август постъпва на военна службаРуменин, с. 80 и е зачислен в 8-а опълченска дружина, която обаче не влиза в бой, а носи караулната и охранителна служба в Търново и околността.
На 12 юли 1878 година 8-а дружина се превръща в 12-а габровска пеша дружина на новосформираната Българска земска войска и Цончев продължава службата си в нея. През ноември 1878 година е приет в първия випуск на новосъздаденото Военно училище в София и на 26 ноември започва занятия. При ускореното протичане на занятията на 10 май 1879 година Цончев е произведен в прапоршчик (от ноември званието е заменено с подпоручик) и получава назначение в 7-а пехотна ломпаланска дружина във Видин. През март 1880 година дружината е изпратена в Делиормана, за да участва в потушаването на Мюсюлманските бунтове до края на юли.
След изтеглянето си от Делиормана, 7-а дружина е разквартирувана в Лом, но на 31 август 1880 година Цончев е назначен за дружинен казничей на новосформираната 11-а орханийска пеша дружина, разположена в Берковица. След преврата от 27 април извънредният княжески комисар Арнолд Ремлинген го назначава за подкомисар в Кутловица, изпълняващ длъжността околийски началник. След изборите за Велико Народно събрание, които за разлика от много други места в страната в Кутловица минават без инциденти, Цончев се прибира в казармата на 22 юни. На 30 август е награден с 200 франка от княз Александър I за „особена дейност по службата“. През февруари 1882 година подпоручик Цончев получава командването на 1-ва рота от дружината, през юни оглавява 2-ра рота, а на 30 август е произведен в звание поручик.
През 1883 година е командирован в Русия на стаж и служи няколко месеца в 45-и азовски полк. Междувременно 11-а дружина е причислена към 2-ра бригада в Плевен, а през октомври към 4-та бригада в Шумен. На 18 ноември 8-а врачанска, 11-а орханийска и 22-ра разградска дружина формират 7-и пехотен преславски полк. След завръщането си в България, Цончев става командир на 8-а рота от 2-ра дружина, единственият българин ротен командир в дружината. На 30 август 1885 година е произведен в звание капитан.
Сръбско-българската война (1885)
На 9 септември 1885 година, отзован заедно с всички руски офицери от България заради Съединението, майор Михаил Саакадзе предава командването на 2-ра дружина на 7-и полк на капитан Цончев. След Съединението Преславският полк влиза в Източния отряд и на 18 септември, веднага след мобилизацията, заминава за Ямбол през Осман пазар и Котел, в готовност за евентуална война с Османската империя. При засилването на заплахата от война със Сърбия, на 9 октомври полкът е прехвърлен с железницата до Татар Пазарджик, откъдето с четири прехода се придвижва на 13 октомври до София. Полкът се установява от връх Дубица до село Братушково. При началото на сръбското настъпление на 2 ноември 2-ра дружина на Цончев е изпратена да подкрепи Долноневленския отряд на Андрей Букурещлиев. След нощен поход на 3 ноември сутринта дружината на Цончев се озовава сама на височините при село Вишан срещу първите колони на Дринската и на Дунавската дивизия. Цончев се оттегля към Владиславци, а по-късно получава заповед да се оттегли на Сливнишката позиция.
На 5 ноември сутринта 7-и полк е инспектиран от княз Александър I, който закусва в квартирата на Цончев в Алдомировци. В този момент започва сръбската атака в решителното Сливнишко сражение. По лична заповед на княза Цончев се отправя с дружината си към Сливница, за да усили Десния участък на позицията. Срещу 7-и полк настъпва цялата Дринска дивизия и след появата на сръбски части при Драготинци на Цончев е заповядано да се върне на Левия участък. Дружината му се сражава в боевете на 5 и 6 ноември, а в решителния ден 7 ноември защитава връх Вишая, крайния ляв фланг на позицията. В разгара на боя капитан Цончев обикаля на кон позициите на дружината си и е ранен с куршум в гърдите. Изнесен е от предната линия в Алдомировци и не успява да види триумфа на дружината си, която издържа всички атаки и накрая настъпва, като пленява 160 души. Цончев е награден с орден „За храброст“ IV степен.
Деветоавгустовският преврат и русофилските бунтове (1886 – 1887)
След войната капитан Цончев се завръща в Шуменския гарнизон. От 11 март до 30 октомври 1886 година е началник на местното полково военно окръжие. След Деветоавгустовския преврат Шуменският гарнизон е най-лоялният на превратаджиите. След Контрапреврата командването на гарнизона продължава да има русофилско поведение – на 20 септември командирите на трите полка от Шуменската бригада Вичо Диков (пехота), Георги Люцканов (кавалерия) и Илия Козаров (артилерия) без знанието на другите офицери отправят ултиматум до правителството на Васил Радославов да приеме исканията на руския пратеник генерал-майор Николай Каулбарс – отлагане на изборите, вдигане на военното положение и освобождаване на арестуваните превратаджии. На 22 септември Цончев оглавява офицерската съпротива срещу измяната на гарнизона. По думите на Симеон Радев:
Ръководството на бригадата е сменено лично от военния министър Данаил Николаев през октомври – тя е оглавена от капитан Вълко Велчев, 7-и полк е поет от капитан Лудогоров, а на Цончев е поверена 1-ва дружина в смутното време на офицерски русофилски бунтове.
Новият бригаден командир е резервиран към правителството и дори започва да поддържа връзки с офицерите русофили емигранти в Букурещ. При избухването на Силистренския офицерски бунт на 16 февруари 1887 година на 17 февруари военният министър Данаил Николаев заповядва на бригадния командир капитан Велчев да изпрати подкрепления към Силистра и да арестува офицерите със съмнителна лоялност от артилерийския полк. Велчев отказва да изпълни заповедта, след което присъства на тайно заседание на офицерите от артилерийския полк, които настояват за присъединяване към бунта. За събранието разбират Цончев и Лудогоров, които се очертават като лидери на офицерите лоялисти, и уведомяват София. На 19 февруари помощник-началникът на Генералния щаб капитан Стефан Паприков телеграфира на Цончев един от двамата, той или Лудогоров да поеме комендантството на гарнизона, а Велчев да бъде арестуван. На коменданта се дава пълна свобода на действие, включително и арестуването на всички артилеристи. На 20 февруари комендант временно става Лудогоров и благодарение на решителността на Цончев и на офицерите от Преславския полк гарнизонът остава лоялен на правителството. След инспекция в Шумен командващия Източния отряд майор Рачо Петров телеграфира в София:
На 13 март 1887 година, когато полкови командир става капитан Никифор Никифоров, Лудогоров оглавява 1-ва дружина, а Цончев отново поема 2-ра дружина. Серията русофилски бунтове през есента – в Перущица, Бургас, Сливен, разделя офицерството в Шуменския гарнизон на революционно настроени и лоялни на правителството. Цончев оглавява следствените действия в артилерийския полк, провежда арести, вследствие на които някои офицери са уволнени. На 14 април регентството произвежда Лудогоров и Цончев „за отличие“ в майори. През следната 1888 година Цончев често замества командира на полка.
Полкови командир (1889 – 1898)
На 10 февруари 1889 година, при реорганизацията на Българската армия, Цончев е назначен за временно командващ новосформирания 2-ри пехотен искърски полк в София, който през август се мести в Ловеч. На 24 януари 1890 година майор Цончев е назначен за командир на 6-и пехотен търновски полк, един от двата пехотни полка, квартируващи в София. Като началник на важен полк от софийския гарнизон Цончев, известен с прям и добронамерен характер, често участва в различни военни комисии и е известен лектор. Член е на Софийския военен съд, който гледа делото за заговора за държавен преврат на майор Коста Паница. На 17 май 1890 година съдът осъжда Паница на смърт, 8 души са осъдени на затвор, а 6 оправдани. На 2 август 1891 година Цончев е произведен в подполковник.
От 6 февруари 1892 година е член на пенсионния комитет, който е и управителен съвет на Емериталната каса в Българската армия – взаимноспомагателна каса на военослужещите. Цончев работи за закриването на касата, заради което е отстранен от длъжност на 29 февруари 1892 година, но след недоволство в офицерския корпус е възстановен на 13 март по ходатайство на командира на 1-ва дивизия и има две аудиенции при княз Фердинанд I. В 1894 година Цончев е назначен в комисията по ликвидирането на Емериталната каса.
През лятото на 1894 година Цончев участва в големите маневри на 3-та балканска и 4-та преславска дивизия. През януари 1895 година влиза в комисията за изработване на „Устав за полската служба във войската“, а на 2 август 1895 година е произведен в полковник. Три дружини от полка му участват в маневрите в Северозападна България през септември 1896 година, а през февруари 1897 година почетна рота от полка му посреща сръбския крал Александър Обренович, който му дава орден „Таковски кръст“ ІІІ степен. През април княз Фердинанд прави Цончев член на Кавалерствения съвет, а през есента той е командирован като наблюдател на големите италиански маневри в Северна Италия заедно с капитан Стефан Нерезов. Цончев има чести аудиенции при княза и е най-привилегирован от всички български полкови командири във взаимоотношенията си с българския монарх.
Комендант на Видин и бригаден командир (1898 – 1901)