Клазомена () е древен гръцки полис в Йония, член на Йонийския съюз. Това е един от първите градове, които секат сребърни монети. Руините му днес се намират в съвременния град Урла близо до Измир в провинция Измир, Турция.

Местоположение Клазомена се намира в съвременна Урла (Вурла (Βουρλά) на гръцки) на западния бряг на Мала Азия, на южния бряг на Измирския залив, на около 20 мили западно от Измир. Първоначално градът е бил разположен на континента в Лимантепе, но вероятно по време на Йонийското въстание срещу персите в началото на пети век пр.н.е. или въобще вследствие на персийски атаки е преместен на остров Карантина (), точно до брега. Скоро след това на континента е основан град Хитон в края на 5 век пр.н.е. Двата града са имали конфликтни отношения, но Александър Велики в крайна сметка свързва остров Карантина с континента с път, видими и през 20.-21. век.

История Градът е създаден по време на йонийскатата колонизация на Мала Азия - първоначалните му основатели са предимно заселници от Флиунт и Клеона.

Клазомена е нападната от лидийския цар Алиат II през VI век пр.н.е.

През V век пр.н.е. за известно време е подчинен на атиняните, но около средата на Пелопонеската война (412 г. пр.н.е.) полисът се разбунтува. След кратка съпротива обаче отново признава атинската власт и отблъсква атаката на спартанците.

През 387 г. пр.н.е. Клазомена попада под властта на Ахменидска Персия, заедно с други азиатски градове, но продължава да сече свои собствени монети. Сребърна монета, сечена в Клазомена, показва главата на Аполон, главния бог на града. Според мита, лебеди теглят колесницата, в която Аполон всяка година лети на Юг от зимния си дом в земята на Хипербореите. Поради големия брой лебеди в Клазомена и това, че глаголът klazo е свързван с вика на дивите птици, лебедът на лицевата страна е едновременно атрибут на Аполон и каламбур с името на Клазомена.

При римляните Клазомена е включена в провинция Азия и се ползва с имунитет при събирането на данъци.

Клазомена става християнска епископия рано. Нейният епископ Евсевий участва в събора в Ефес през 431 г. и събора в Халкидон през 451 г. Друг епископ, Макарий, участва в събора в Константинопол (869 г.), който католическата църква разглежда като 8-ми вселенски събор. Raymond Janin, v. Clazomènes, in Dictionnaire d'Histoire et de Géographie ecclésiastiques, vol. XII, Paris 1953, col. 1082 Michel Lequien, Oriens christianus in quatuor Patriarchatus digestus, Paris 1740, Vol. I, coll. 729 – 730 Sophrone Pétridès, v. Clazomenae. Catholic Encyclopedia, vol. IV, New York 1908 Въпреки че все още се споменава в края на XIV век, градът вече не е седалище на епископия. Днес Клазомена е включена в списъка на католическата църква като титулярна катедра. Annuario Pontificio 2013 (Libreria Editrice Vaticana 2013 ), p. 838

Археологически находки

Праисторическият обект Лиман тепе, който се намира близо до старо пристанище, съдържа много важни находки от бронзовата епоха. Най-забележителните от тях са различни групи архаични некрополи, както и доказателства за свързаните с тях практики. Едно възможно обяснение за големия им брой е, че различните групи некрополи са били използвани от различни социални групи в обществото.

Градът е бил известен с производството и износа на зехтин и със своите боядисани теракотени клазоменски саркофази, които са най-добрите паметници на йонийската живопис през VI век пр.н.е.

В края на 19. век в околностите на Клазомена е открит голям боядисан теракотен саркофаг с капак, тежащи заедно около 2 тона. Погребалните предмети са древногръцка творба, датираща от около 500 г. пр.н.е. и изобразяват военни сцени, състезания с колесници, лов, украсени са навсякъде с геометрични шарки и сега са в колекцията на Британския музей. British Museum's Collection

Хора от Клазомена Философът Анаксагор (ок. 510 – 428 пр.н.е.), често наричан „Анаксагор от Клазомена“, е роден в Клазомена, както и по-ранният философ Хермотим от Клазомена.

Херодот от Клазомена е първият олимпийски победител от Клазомена, като победата му е в състезанието за момчета. Съгражданите му издигат статуя в Олимпия. Pausanias, Description of Greece, 6.17.2

Скопелиан или Скопелианос от Клазомена (Σκοπελιανός), е древногръцки софист. Suda, sigma, 655

Източници

Категория:Древногръцки градове-държави Категория:Древногръцки археологически обекти в Турция