Обидим

Обѝдим е село в Югозападна България. То се намира в община Банско, област Благоевград.

География Село Обидим се намира в Пирин, в близост до ски курорта Банско. Селото е на 1200 метра надморска височина. В землището на селото има общо 13 църкви, параклиси, иконостаси и един манастир.

История Селото е основано в началото на XIV век. Обидим в началото е представлявало множество махали раздалечени на километри една от друга. Поминъкът е бил предимно скотовъдство, като през зимата много от тях се местели със своите стада в Беломорието (по поречието на река Места и Струма и най-вече в южния дял на Родопите).

Като крупно селище Обидим се оформя в началото на XIX век, като махалите постепенно изчезват, а собствениците намират по-привлекателен живот в селото, където се намира и по настоящем. В 1842 година е построена църквата „Свети Николай“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Обидим (Obidim) е посочено като село със 185 домакинства и 430 българи.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Обидим като село със 175 български къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

В 1901 година войводата Иван Апостолов основава революционен комитет в двете съседни пирински села Обидим и Кремен, в който влизат Атанас Радонов, Георги К. Пандев, Христо (Ризо) К. Пандев, Димитър К. Пандев, Георги Т. Юсев, Георги Г. Москов, Ангел Димитров Павлов, Григор С. Каръков, Костадин И. Пандев, Георги Ст. Пръчков, Януш Хиджов, Никола Караджов, Георги Даскалов, Коста Даскалов, Георги Ущавалиев, Ризо С. Радулов (Калинков), Глигор Джаров, Кръстьо Пакларски, Иван Даков.Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 243 Двете планински села, разположени над важния път, свързващ Разлога с Неврокопско, се оформят като важен център на ВМОРО.Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 244

Два месеца преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание 200 кременци и обидимци са извикани за военно обучение в местността Изворето от Яне Сандански. Сформирани са две чети, огравени от кременците Благо Джуданов и Георги Москов, които, преследвани от властите, са принудени да станат нелегални и да влязат в четата на Копаран чауш.Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 247

На 13 септември/14 септември 1903 година край Обидим се провежда сражение между обединени чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на въстанието.

Пристигналата чета на Върховния комитет под командването на поручик Любомир Стоенчев, в която е и кременецът Иван Ф. Радулов, помага на избягалото в планината българско население да се изтегли в България. Населението е организирано в два потока – единият само от обидимци, а другият от кременци и обидимци, които след дълъг преход минават границата при Айгидик.Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 251 – 252

През 1908 – 1909 година селото има 220 български къщи с население 1050 души.Извори за българската етнография, Т. 3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр. 79

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Обидим:

Селото е опожарено и по време на Балканската война в 1912 г. голяма част от населението се преселва в пределите на България – предимно в Чепино, Велинградско. Непосредствено след оттеглянето на турската войска част от населението отново се завръща. Селото започва своя възход като се изграждат множество нови къщи и населението взема дейно участие в обществено политическия живот – активно участва във войните 1912 – 1918 г. давайки десетки жертви.

В 1914 година е построена църквата на манастира „Свети Пантелеймон“.

Благодарение на създадената традиция от 70-те години на XX век, на всеки 5 години се провежда събор на Мачища поляна на 2 km от селото. Много от потомците на Обидим, пръснати по цялата страна, ежегодно провеждат родови срещи.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 84Българи 84Турци -Цигани -Други -Не се самоопределят -Неотговорили -

Култура От Обидим е известното трио „Сестри Груеви“, което изпълнява народна музика в характерния местен двуглас.„Море що сме нависоко” – пиринските песни на сестри Груеви и Бисерови. Българско национално радио.

Личности Родени в Обидим Благо Петров Шутин (1880 – след 1943), български революционер Благо Сп. Кюлев, български революционер Георги Ат. Байраков, български революционер Димитър Сеизов (? – 1895), български революционер, войвода на Македонския комитет Димитър Пенков (1876 – 1925), български революционер Иван Кюлев (1872 – 1956), български фолклорист Илия Н. Клечеров, български революционер, деец на ВМОК Харизан Г. Тотин, учител, ІІІ клас, 4 рота на 13 кукушка дружина. Награден с кръст „За храброст“.

Литература Гаджанов, Петър. Обидим – из миналото и наследството Аврамов, Георги. Монастир „Свети Пантелеймон“, Рождество Богородично и Свети Атанасий (край с. Обидим, Разложко). Кратка история

Външни препратки Информационна интернет страница на село Обидим

Бележки

Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Банско