„Синьо лято“ () е известен испански телевизионен сериал (19 епизода, 1981 г.) на режисьора Антонио Мерсеро. Описва приключенията на група приятели, деца и младежи, на ваканция в Нерха, малко градче на крайбрежието на Андалусия.

Тайфата се състои от пет момчета и две момичета, на възраст между осем и шестнадесет години, както и двама възрастни: художничка и пенсиониран моряк.

Сериалът жъне огромен успех по време на първото си излъчване в Испания и оттогава насам е гледан от над 20 милиона зрители. Персонажите от филма стават любими герои на милиони деца по света. Сериалът е излъчен в цяла Латинска Америка, в Португалия, Ангола, България, Полша и Югославия.

Филмът разглежда темите за приятелството, безметежността на детството и отношенията с родителите. Сериалът остава скъп спомен за поколението, израсло в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век.

В самата Испания, освободена от консервативната диктатура на Франциско Франко едва няколко години по-рано, сериалът открито поставя деликатни въпроси, като развода, свободата, правото на протест, спекулациите с имоти, опазването на околната среда, конфликтите между поколенията. Филмът е критикуван за тази прямота, проявена не само в подбора на темите, но и в използваните езикови изразни средства: не са цензурирани изрази, характерни за разговорната реч и възрастта на героите.

Епизоди

Герои

Чанкете: (Антонио Ферандис) – старият моряк, живеещ в бивш рибарски кораб, пренесен на сушата и преустроен като къща. Тито: (Мигел Ховен) – най-малкият в групата. Другар на Пираня и брат на Беа. Беа (Беатрис): (Пилар Торес) – сестра на Тито и красавицата на групата, за чиято безкористна обич се съревновават Хави и Панчо. Хави (Хавиер): (Хуан Хосе Артеро) – лидерът на тайфата. Горд и независим, често в конфликт с баща си, вярва в „твърдата ръка“ и в старите идеали. Панчо: (Хосе Луис Фернандес) – доставчик на мляко в магазина за хранителни стоки на леля и чичо му, с които живее, защото родителите му са починали. Пираня: (Мигел Анхел Валеро) – истинското му име е Манолито, а прякорът му се дължи на пословичната му лакомия. Остроумен и начетен, Пираня обикновено е в компанията на Тито. Кике (Енрике): (Херардо Гаридо) – по-голям от Тито и Пираня, но по-малък от Хави и Панчо, Кике не е много ясно изявен герой. Деси (Десита): (Кристина Торес) – „грозното“ момиче, неразделна приятелка на Беа. Родителите ѝ са разведени, което е нещо ново и необичайно за епохата. Хулия: (Мария Гаралон) – самотна художничка на почивка в селото.

В България Сериалът е излъчен за първи път през 1984 г. по Българската телевизия (Първа програма), а след това през 1986 г., 1988 г. и 1991 г. с дублаж в превод на Наташа Величкова, Румяна Чултарска, Владимир Кобаков и Велуна Яворска. През 2006 г. сериалът е излъчен по Евроком с втори дублаж в превод на Румяна Попова. След това е излъчван през 2010 г., 2012 г. 2013 г. и 2015 г. по БНТ с трети дублаж в превод на Кати Бобева и Александра Шивачева.

В квартал „Симеоново“ в София има улица „Синьо лято“ (), наречена на сериала по инициатива на децата от квартала.

Любопитно Сериалът е планиран с 20 епизода. Заснети са и сцени за още един епизод, наречен „Екскурзията“, който е трябвало да бъде 16-и по ред, но поради лошото време и технически проблеми той остава недовършен.

Корабът на Чанкете „La Dorada“, построен специално за сериала на един хълм близо до морето, бива разрушен в края му, но в градчето Нерха е изложено негово копие близо до парка „Синьо лято“.

Актрисите на Беа и Деси, които в сериала са приятелки, всъщност са истински сестри.

Началото на серията, когато децата карат колелета, сцената със загубената гривна и краят на серията, когато Хулия маха за сбогом на Панчо, се снимани на пристанището в Мотрил.

Много от местата, на които е заснета серията, все още съществуват в същия си вид като кръчмата на Фраско, квартирите на героите, пещерата, фарът и др.

Външни препратки

Страницата на филма в сайта на Хемус Филм – дистрибутор за България Българска страница на сериала във Facebook

Категория:Испански сериали Категория:Комедийно-драматични сериали