Едмънд Бърк (; ) е ирландски политик и философ от 18 век, с голям принос в сферата на политиката и естетиката.
Неговата фигура се характеризира с особена оригиналност и значение за британския политически живот. Създател е на съчинението „Размисли за революцията във Франция“ от 1790 г., в което критикува принципите на Френската революция. След като се преселва във Великобритания, Бърк дълги години е депутат в Камарата на общините от партията на вигите. Автор е също на „Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото“. Смятан е за основател на съвременния консерватизъм.
Биография Роден е на 12 януари 1729 година в Дъблин, Ирландия, в семейството на адвокат англиканец и майка католичка. Бърк запазва вероизповеданието на баща си и остава страстно религиозен през целия си живот, което слага забележим отпечатък върху творчеството му. През 1750 г. заминава, за да учи право в Лондон, но намира правото твърде ограничаващо за ума и се насочва към литературна и журналистическа кариера. През 1766 г. за първи път влиза в парламента като представител на партията на вигите, като не след дълго той става основен неин говорител. Бърк получава широка известност като защитник на правата на ирландците и застъпник на Американската независимост, борец против корупцията в Индия.
Умира на 9 юли 1797 година в Биконсфилд, Англия, на 68-годишна възраст.
„Размисли за революцията във Франция“ Със своята дейност Бърк си спечелва славата на защитник на свободата срещу тиранията, привърженик на Славната революция от 1688 г., както и на Американската век по-късно. Публикуването през 1790 г. на неговите „Размисли за революцията във Франция“, където той отправя силна критика към противниците на стария режим (), се посреща с всеобщо учудване. Но от гледна точка на самия Бърк противоречие няма, той се противопоставя на тиранията на народа, както преди на тиранията на монарсите.
В своето творчество (и особено в „Размисли за революцията във Франция“) Бърк поставя на преден план въпросите, които ще доминират консервативното мислене пред следващите два века. Основна роля играе дълбокият скептицизъм към така популярния постулат за всемогъществото на човешкия разум, за алтернатива на който е посочена градивната традиция. Рязко са критикувани всички утопични социални проекти, като за единствена мярка за ефективността на една политическа теория е обявена нейната практическа ефективност. Особено внимание се отделя на ролята на религията и морала в съвременното общество, които не се смятат за предмодерни предразсъдъци, а за непреходни части от човешката същност. Бърк се противопоставя на егалитарните тенденции в обществото като цяло и особено по отношение на икономиката, където главна роля трябва да играе свободният пазар. За консерватизма крайните решения винаги са лоши решения, реформата на една система винаги е за предпочитане пред революционната промяна.
Според Светослав Малинов консерватизмът на Едмънд Бърк може да се дефинира ad negatio като „критика на политическия рационализъм“, а позитивно – като „политическа теория на човешкото несъвършенство“.Малинов, Св. Що е консерватизъм? В: Консерватизмът. Т.1. С. Център за социални практики. 1999 г., с. 37.
Основни принципи на консервативната мисъл у Едмънд Бърк Защита на традицията За модерното рационалистично мислене се смята за нормално всяка истина да се поставя под съмнение. Не се допуска възможността нещо да бъде прието, само защото е служило успешно на цели поколения. Единствената истина е рационалната истина, а не истината на опита. За повечето хора тази теза звучи почти като самоочевиден факт, но в контекста, в който твори Бърк, съвсем не е така. Съществува една изключително силна школа на английското обичайно право, която изповядва коренно различни тези. Добрите закони са единствено тези, преминали през изпитанието на вековете. Нещо може да се смята за законно, защото е било считано за законно от поколения англичани. Не е възможно един-единствен човешки ум, колкото и образован да е, да обхване цялата сложност на проблемите, които засягат едно общество. Поколения мъдри мъже обаче могат – чрез нормите, които създават и изпитват на практика в продължение на векове. Според Бърк:Бърк, Едмънд. Размисли за революцията във Франция. В: Консерватизмът. Т.1. С. Център за социални практики. 1999 г., с. 50.
Управление, базирано на отрицание на традицията, е a priori пагубно за обществото. То унищожава доказани и работещи модели, за изработването на които са били необходими векове. Никоя абстрактна схема, колкото и гениален да е нейният автор, не е в състояние да достигне съвършенството, достъпно само чрез практиката. Обратно – един ред, който се е запазил през многобройни поколения, очевидно представлява огромна ценност и трябва да бъде обект на възхищение, а не на отрицание. Максималното, което може да се допусне, е да се направят известни промени, без да се унищожава основният принцип (по думите на Бърк – да се запазят добрите основи на старата сграда, а не да се рушат). Затова консерваторите винаги ще се застъпват за доказаните модели и ще се противопоставят на опитите да бъде напълно сринат съществуващият строй, независимо в името на колко съвършени идеи се предлага това.
Критика на рационализма Идеята за отрицание на традицията се подхранва от увереността в абсолютно неограничените познавателни способности на разума. Ако човешкият разум е единственото мерило за света, то разбираемо е да не приемаме нищо, което не е утвърдено от него. Но, както посочва Бърк, има нещо ирационално в непоколебимата увереност на многобройните модерни автори във всемогъществото на разума. Способен ли е разумът сам по себе си да решава еднакво успешно всички проблеми? Очевидно не, той е в силна зависимост от информацията, с която разполага. Но за един живот, дори той да е изцяло посветен на търсенето на знания, е невъзможно да се събере достатъчно опит, за да може свободно да се решават всички проблеми. Разумът е безполезен без достатъчно опит. А забележимо количество опит се съдържа единствено в традицията. Разумът на отделния човек бледнее в сравнение с мъдростта на цели поколения. Там е заключена истинската разумност.
Бърк не е противник на разума, какъвто някои негови критици се опитват да го изкарат. Той оценява ролята, която разумът играе в човешкия живот. Но също така изтъква, че човек се влияе и от своите чувства и инстинкти. И, което е не по-малко важно, от понятията за добро и зло. Издигането на разума в култ е противно на човешката природа. Само в тази светлина можем да разберем положителната оценка, която Бърк дава на предразсъдъците:Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 80.
Прагматизъм Критиката към рационализма и упованието на традицията стават доста по-очевидни като решения, ако се вземе предвид, че идеите на Бърк имат явно практическа насоченост. Той не се интересува от абстрактни теоретични модели, които представляват интерес само от страна на теоретиците, от принципи за идеалното управление на едно идеално общество, а от конкретни решение за конкретно управление. Традицията е доказала своята ефективност на практика – затова тя е добра. Разумът е в състояние да реши всички проблеми на теория – но не и в реалния свят – ето защо към него трябва да се подхожда с определени резерви. Красиви идеи като тези за естествените човешки права звучат убедително, но нямат реални основания:Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 73.
Консерватизмът остро се противопоставя на всякакви опити за градене на социални утопии. Обществото е нещо твърде важно, за да може да се експериментира с него. Не трябва да се разрушава стабилната сграда, съществуваща днес, само заради призрачната илюзия за изграждането на нещо по-съвършено.
Роля на религията В епоха на всеобща секуларизация и при наличието на общества, където ролята на религията е сведена до минимум, остро религиозната позиция на Бърк предизвиква най-малкото учудване. Но за защитника на традицията този въпрос изобщо не стои. Религията е била, е и ще бъде в основата на всяко общество, защото:Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 83. Бог е създал човека и обществото, като последното служи, за да защитава човека и да му предостави истинските права (в противовес на измислените „естествени права“), които са божествен подарък – правото на свобода и правото на ред. Абсолютната свобода е зло – защото тя не води към морални решения, а е по дефиниция неморална. Само редът и добрите закони, които закрилят добродетелта, позволяват на човека да бъде истински свободен.
Типично според догмите на християнството е третиран въпросът за човешката природа. Човекът е изначално грешен, неговата природа е a priori несъвършена. Всеки опит да му бъде предоставена неограничена свобода не може да доведе до нищо добро – не съществува възможност човекът със собствени сили да постигне съвършенството. Не, ако се освободи от всички окови и предписания, човекът няма да се устреми към доброто, а към злото. Всеки човек е тиранин по природа. Поради тази причина Бърк се отнася с изключително подозрение към всички теории, в основата на които стои идеята за човешката доброта. Без пътеводната светлина на религията, човекът е в състояние да заплаши собственото си съществуване.
Ключов въпрос за всички консерватори след Бърк е въпросът за морала. Докато в другите области неограниченият от нищо разум бележи значими успехи, това не важи за сферата на етичното. Възможен ли е въобще морален прогрес? Дори и да е така, очевидно пътят към него не е чрез унищожаването на всички норми и предписания. Ето защо при консерваторите е толкова силно застъпен този момент, нетипичен за повечето други идеологически течения. Неморалните решения в управлението на едно общество никога, при никакви условия не могат да са оправдани или успешни. Целта в никакъв случай не оправдава средствата.
Обществото като естествено състояние Разсъждавайки в лоното на религиозните си убеждения, Бърк остро се противопоставя на теорията за обществения договор, според която обществото е вторично, плод на съзнателен волеви акт на своите членове. В противовес на това се посочва аристотеловата теза, че за естествено състояние на даден предмет трябва да се приеме не първоначалното му състояние, а завършеното. Тогава обществото е естественото състояние, в което се предполага да живеят хората. Немислимо е нещо толкова значително да се влияе от тяхната воля и следователно да подлежи да разтрогване. Ако обществото е волеви акт, то с друг такъв то може да бъде премахнато. Но ако то е плод на Божия замисъл, то на хората не остава нищо друго освен да заемат своите места и да приемат отредената им участ. Идеята за обществения договор има пагубен характер върху легитимността на всяка държава – защото от нея логично произтича следствието всеки да може да се откаже от задълженията си, стига да го пожелае. Нормалното функциониране на едно управление е невъзможно при такива условия. Обществото не е плод на избор. Не съществуват никакви „естествени права“, които да са принесени в жертва на образуването му. Напротив – обществото само е гарант и единствена среда за реализация на истинските човешки права на защита, собственост, морално усъвършенстване. Трябва да се има предвид обаче, че към правата на индивидите в едно общество спадат „както свободите, така и ограниченията, наложени върху хората.“Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 71.
Йерархия на обществото Всички хора са равни пред Бога и пред закона. Но това не ги прави еднакви. Хората по своята природа притежават различни качества. Ето защо най-естествено е в живота те да постигнат различни резултати. Естествено и редно е да управляват тези, които се отличават с най-голям талант и добродетелност. Редно е този, който притежава по-голяма дарба и полага повече усилия, да получи съответно и по-значителен дял от плодовете на труда си. В противен случай се стига до извращения:Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 64.
Право на собственост и свободен пазар