Асирийската източна църква (пълното ѝ име е Света апостолическа католическа асирийска източна църква, ) е една от нехалкедонските църкви (т.е. тя признава само първите 2 вселенски събора). Води началото си от несторианските църкви, отделили се от православието през 431 г. и смята себе за най-старото отделно християнско вероизповедание. Външните наблюдатели често я наричат „Несторианска църква“ (по името на Несторий, константинополски патриарх от 428 до 431 г.), макар че самата Асирийската източна църква не използва това наименование, смятайки го за неточно, понеже не е основана от него и има претенциите да е изповядвала учение идентично с неговото (несторианство) много преди той самият да го е проповядвал.
По самодефиниция Асирийската църква единствена пази завета на Исус Христос и 12-те апостоли без промяна, докато „западните църкви“ (към които според нея спадат, както Католическата църква и протестантите, така и православните и миафизитските църкви), намирайки се под влиянието на римската и гръцката философия, поне в някаква степен не са го сторили. След времето на Асирийския геноцид, повечето ѝ членове (въобще около 450 хиляди души) – и поначало предимно етнически асирийци – обитават главно Близкия изток (в Ирак, Ливан, Сирия) или са асирийските емигрантски общности (най-вече – от диаспората им в САЩ). От друга страна тази църква винаги е била мисионерска църква и е привличала вярващи от най-различни народи и етноси. Като богослужебен език членовете ѝ използват асирийски, арабски и английски език.
През 1450 г. се заражда обичай за наследствения характер на патриаршеската длъжност, като новият патриарх става винаги един от племенниците на бившия патриарх. Обичаят е въведен от патриарх Мар Шимун IV („мар“ е местна дума за свят човек, ползвана и като духовническа и монашеска титла) и е прекратен чак през 20 век. От 1933 г. седалището на църквата е в Чикаго, САЩ. От 1976 г. тя се ръководи се от патриарх Мар Динха IV.
От 1964 г. Асирийската църква използва Грегорианския календар, но подвижните празници се празнуват според Юлианския календар (т.е. църковният ѝ календар е сходен Новоюлианския).
Ръководство и административно деление Висшият ръководен орган на Асирийската източна църква е нейният Свети синод, състоящ се от патриарха, тримата митрополити и седемте епископа. Тя се дели на три епархии, начело на всяка стои митрополит: Ливанско-сирийско-европейска епархия – седалище: Бейрут, Ливан, ръководител: митрополит Мар Нарсай Дебаз Индийска епархия – седалище: Трихур, Керала, Индия, ръководител: митрополит Мар Априм Моокен Иракско-руска епархия – седалище: Багдад, Ирак, ръководител: митрополит Мар Геваргис Слива
Има и 5 архиерейски наместничества, непринадлежащи към нито една от епархиите. Те са пряко подчинени на патриарха. Това са: Архиерейско наместничество САЩ-изток – седалище: Чикаго, САЩ, ръководител: патриарх Мар Динха IV Архиерейско наместничество САЩ-запад – седалище: Финикс, Аризона, САЩ, ръководител: епископ Мар Априм Намис Архиерейско наместничество Западна Калифорния – седалище: Сан Хосе, Калифорния, САЩ, ръководител: епископ Мар Одиш Орахам и. д. Австралийско-новозеландско архиерейско наместничество – седалище: Феърфилд, Нов Южен Уелс, Австралия, ръководител: епископ Мар Меелис Зая Канадско архиерейско наместничество – седалище: Торонто, Канада, ръководител: епископ Мар Емануел Йосип Техеранско архиерейско наместничество – седалище: Техеран, Иран, ръководител: патриарх Мар Динха IV. и. д. Възгледи и ритуали В Асирийската източна църква има 7 тайнства:Number of Church Sacraments
Свещеничество – основа на всички останали тайнства, тъй като без свещеничество другите тайнства са невалидни. Кръщение – извършва се с вода, ритуалът се състои от 5 части. Елеосвещение – извършва се с чист зехтин. Евхаристия – състои се от жито и вино. Покаяние. Свещена мая – част от евхаристичния хляб. Единствена Асирийската църква пази това тайнство. Остатъкът от хляба на Исус Христос от последната му вечеря с апостолите в Сионската горница, според асирийската легенда, е бил запазен от Свети Йоан и предаден от него на Свети Тома, който го занесъл в Царство Едеса, където този хляб бил натрошен на парчета и примесен в маята за евхаристичния хляб. Обичаят е взет от еврейския обичай „халах“ и се спазва, затова Асирийската църква претендира, че е единствената, в която има не само духовна, но и физическа връзка между хляба на причастието и хляба на Исус. Благодат на Светия Кръст – според асирийците, от това тайнство се развива в останалите христиняски деноминации тайнството „Брак“. В Асирийската църква то има по-широк смисъл, макар че и тя използва това тайнство главно при бракосъчетания.
Важна особеност на богослужението на Асирийската източна църква е начинът на евхаристията. За разлика от останалите християнски вероизповедания, в евхаристичното богослужение на Асирийската църква липсват думите „Яжте, това е моето тяло, пийте, това е моята кръв“ (с които Исус Христос се обръща към учениците си на Тайната вечеря). Причината за това е, че тя използва най-древния евхаристичен текст на Мари и Адай, в който тези думи все още са липсвали. Апостолическата литургия на Мари и Адай е основната за Асирийската източна църква. Освен нея има и две други литургии, използвани на някои празнични дни:
Литургия на Нестор – използва се на Богоявление, празниците на Йоан Кръстител, на празниците на сирийските църковни отци и по време на постите от Ниниве. Литургия на Теодор – използва се Коледните заговезни до Цветница.
Асирийската източна църква отхвърля едновременно учението на монофизитите за обща и единна богочовешка природа на Исус и учението на православни и католици за двете слети и вечно обединени негови природи. Асирийската църква също твърди – както православните и католиците – че Христос има две природи, обаче смята, че макар и вечно обединени, те са и самостоятелни. Поради това, Асирийската църква отхвърля като еретично и антихристиянско наименованието „Богородица“ за Света Дева Мария (наричана Христородица в асирийското богослужение), тъй като я смята за майка само на човешката природа на Христос, а не и на божествената му природа. По същия начин Асирийската църква отхвърля, като богохулство твърдението за разпъването на Бога, считайки, че на кръста е страдала само човешката природа на Христос, но не и божествената му природа, тъй като тя е всемогъща, следователно не може да бъде предмет на страдание. Друга особеност на асирийското богословие спрямо другите клонове на християнството е специфичното учение за първородния грях. Според това учение той не се получава при раждането на човека – всеки човек се ражда без грях, но по-късно детето придобива греха поради действия, които неминуемо извършва.
По отношение на догмата за Светата Троица, Асирийската църква се придържа към Веруюто, определено на Никейския вселенски събор, без промяна, тоест асирийската му форма на съвпада с тази на православните и монофизитските църкви: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, който е роден от Отца преди всички векове, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез когото всичко е станало, който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Свети и Дева Мария, и стана човек, и бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда, и бе погребан, и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството му не ще има край. И в Дух Свети, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда, комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и който е говорил чрез пророците. И в една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.“
История
Събития Асирийската източна църква датира основаването си към началото на I в. и го свързва основно с апостол Тома, който според нейните предания 3 години след разпъването на Исус заминава за Царство Едеса, независима тогава държава, спазваща неутралитет, както спрямо Римската империя, така и спрямо Партското царство. Там той провежда усилена мисионерска дейност и сред местната еврейска общност, и сред неевреите. Независимостта на Едеса от Рим способства за притока към нея на преследвани от римските власти християни и съответно – за многочислеността на християнската общност в териториите ѝ През 280 г. седалището на местна християнска църковна организация се премества в Персия (в земите на днешен Ирак), в столицата Сасанидите град Ктесифон (обединен със Селевкия/Селусия, сега Салман Пак на около 30 км от град Багдад). През 5 век идва нов приток вярващи към Асирийската църква, когато бившият константинополски патриарх Нестор (Несторий), след като търпи поражение по догматичния спор за същностите на Христос на Третия вселенски събор (431 г.), заминава за Персия с привържениците си. Те получават убежище от персийския цар и скоро се присъединяват към Асирийската източна църква. Оттогава името „Несторианска църква“ става популярно нейно название, макар че никога не го използва официално.
През 853 г. седалището на църквата се премества в Багдад. През 1283 г. седалището на църквата е в Тебриз (Иран), а през 1365 г. в Мосул (Ирак). През 1538 г. седалището се мести отново, този път в Алкош (Ирак). През 1552 г. става разкол в Асирийската църква. Част от нея под новото име Халдейска католическа църква се присъединява към католицизма, като по този начин се изгражда източносирийският униатски (източнокатолически) обред. Предисторията на тази уния е присъединяването към католицизма на вярващи, живеещи на остров Кипър още през 1445 г. – тогава римският папа измисля термина „халдеец“ за тези униати-асирийци.
Самият разкол е произтича от лични вражди вътре в църквата. Започва с остър конфликт сред клира по въпроса кой да стане игумен на манастира „Рабан Хормизд“ в Алкош. След смъртта на патриарх Мар Симун VI, един от неговите племенници е избран за патриарх под име Мар Симун VII. Срещу този избор се възпротивява един от монасите от манастира, на име Мар Юханан Сулака. Той е избран за игумен на манастира от своите привърженици, обаче няма кой да го ръкоположи поради липса на епископ, поддържащ кандидатурата му. Католическите мисионери, пребиваващи в района, виждат в този спор отлична възможност за намеса: францисканските монаси изпращат Сулака в Йерусалим, а после – и в Рим, където папа Юлий III лично го ръкополага за „патриарх на асирийската нация“, с предположението, че ще оглавява „Xалдейската църква“. Седалище на униатите става град Диарбекир (в днешна Турция). Независимата от Рим Асирийска църква остава в Алкош. Между двете групировки започва ожесточена борба. Тази от Алкош също влиза в преговори с католиците, в опит да провали диарбекирската; през 1778 г. на свой ред тя влиза в уния с Рим, но две асирийски църкви продължават враждата си. Впоследствие патриархът от Диарбекир Мар Шимун Х се отказва от унията с Рим и възвръща независимостта на църквата си, а центъра ѝ мести от Диарбекир в Кочанис, обаче част от бившите му последователи остават верни на Рим и продължават да поддържат прокатолическа линия в Диарбекир, подобна на онези, гравитиращи около на патриарха от Алкош. Когато патриаршеската династия от Диарбекир измира, което се случва през 1828 г., вярващите униати от Диарбекир са подчинени на алкошкия патриарх, с което отново се формира обединена Халдейска католическа църква, със седалище Багдад, Ирак – това е най-многобройното християнско вероизповедание в Ирак и Иран. Независимите асирийци (кочаниските) преместват през 1681 г. седалището си в град Мосул, в Северен Ирак. Оттам се премества седалището на църквата през 1933 г. в град Мортън Гроув – предградие на град Чикаго, в САЩ.