Анафилаксия (от гръцки: ἀνά, ана – срещу и φύλαξις, филаксис – защита) е тежка алергична реакция, която се проявява внезапно и може да причини смърт. Анафилаксията обикновено се проявява с редица симптоми, включително сърбящ обрив, подуване в гърлото и ниско кръвно налягане. Сред най-често срещаните причини са ухапвания от насекоми, приемането на определени храни и медикаменти.
Анафилаксията се развива при освобождаване на големи количества възпалителни медиатори (хистамин) от определени видове бели кръвни клетки, мастоцити и базофили. Отделянето им може да бъде причинено от реакция на имунната система или да се дължи на друга причина, която не е свързана с имунната система. Анафилаксията се диагностицира въз основа на симптомите и признаците на пострадалия. Основното лечение е инжектиране на адреналин, който понякога се комбинира с други лекарства.
Около 0,05-2% от хората по света получават анафилаксия в даден момент от живота си. Броят е с тенденция да нараства.
История Терминът „афилаксия“ е въведен от Шарл Рише през 1902 г., който по-късно го променя на „анафилаксия“, поради по-доброто звучене. През 1913 г. му е присъдена Нобелова награда за физиология или медицина за работата му върху анафилаксията.
Съобщения за реакцията обаче се откриват още от древни времена.
Класификация Съществуват три основни класификации за анафилаксия. Анафилактичен шок Анафилактичен шок настъпва, когато се разширят кръвоносните съдове в по-голямата част от тялото (системна вазодилатация), което причинява ниско кръвно налягане, което е поне 30% по-ниско от нормалното кръвно налягане на пострадалия или 30% по-ниско от стандартните стойности.
Анафилактичният шок е най-тежката форма на анафилаксия. Настъпва при бързо освобождаване на големи количества възпалителни медиатори като хистамин, простагландини и левкотриени, освобождавани от мастоцитите и базофилните клетки. Тези медиатори водят до съдоразширение с внезапно развитие на хипотония (понижено артериално кръвно налягане) и оток на бронхиалната лигавица. Анафилактичният шок може да доведе до смърт в рамките на няколко минути.
Бифазова анафилаксия Диагноза на бифазова анафилаксия се поставя, когато симптомите се възвърнат в рамките на 1 – 72 часа, дори пострадалият да не е имал нов контакт с алергена, който е причинил първата реакция. Някои проучвания твърдят, че 20% от случаите на анафилаксия са бифазови. Възвръщането на симптомите обикновено става в рамките на 8 часа. Втората реакция се третира по същия начин както и първоначалната анафилаксия.
Неимунна анафилаксия Псевдоанафилаксия или анафилаксоидни реакции са по-стари наименования за анафилаксия, която не се дължи на алергична реакция, а на пряко увреждане на мастните клетки (дегранулация на мастните клетки). Терминът, който се използва понастоящем от Световната здравна организация по алергология е неимунна анафилаксия . Някои препоръчват старите термини да не се използват повече.
Епидемиология Инцидентността на анафилаксия е 4–5 на 100 000 души на година, с риск от инцидентност през живота от 0,5%–2%. Броят е с тенденция да нараства. Броят на хората с анафилаксия през 1980-те години е приблизително 20 на 100 000 души на година, докато през 1990-те години броят е 50 на 100 000 души на година. Увеличението се дължи предимно на анафилаксия, предизвикана от храни. Рискът е по-голям при младите хора и жените.
Понастоящем анафилаксията е причина за 500 – 1000 от смъртните случаи на година (2,4 на един милион) в Съединените щати, 20 от смъртните случаи на година във Великобритания (0,33 на един милион) и 15 от смъртните случаи на година в Австралия (0,64 на един милион). Между 1970-те и 2000-те години процентите на смъртни случаи се увеличават. В Австралия смъртните случаи от анафилаксия, дължащи се на храна, са главно при жени, а смъртни случаи, дължащи се на ухапвания от насекоми – главно при мъже. Най-честата причина за смърт от анафилаксия са лекарства.
Причини Анафилаксията може да бъде причинена от реакцията на тялото към почти всяко чуждо вещество. Най-честите причинители включват отрова от ухапване или ужилване от насекоми, храни и различни лекарствени препарати – пеницилин и производните му, сулфонамиди, йодосъдържащи препарати, аналгин, новокаин, витамини от група В и много други. Храните са най-честият причинител при деца и юноши. Лекарствата и ухапванията и ужилванията от насекоми са по-често срещани причини при по-възрастните. Сред по-рядко срещаните причинители са физични фактори, биологични вещества (като семенна течност), латекс, хормонални промени, хранителни добавки (като мононатриев глутамат и хранителни оцветители) и лекарства, които се прилагат върху кожата (локално лечение). Физическото натоварване или температурата (горещ или студен въздух) също могат да доведат до анафилаксия като предизвикат определени клетки на тъканите (наричани мастни клетки) да отделят химикали, които водят до алергичната реакция. Анафилаксията, причинена от физическо натоварване, често се свързва с консумирането на определени храни. Ако анафилаксията настъпи по време на прилагането на анестезия на пациент, най-честите причини за това са определени лекарства, които се дават на пациент, за да се предизвика ефект на парализа (нервномускулни блокиращи агенти), антибиотици и латекс. В 32 – 50% от случаите причината е неизвестна (идиопатична анафилаксия).
Храни Много храни могат да предизвикат анафилаксия, дори ако се консумират за първи път. В западните култури най-честите причини са консумация или контакт с фъстъци, пшеница, дървесни ядки, морски деликатеси, риба, мляко и яйца. В Близкия изток често причинител е сусамът. В Азия чести причини за анафилаксия са ориз и нахут. Обикновено тежките случаи са вследствие на консумация на съответната храна, но при някои хора се наблюдават тежки реакции, когато храната-дразнител се докосне до определена част от тялото. Децата може да израстат алергиите си. До 16-годишна възраст 80% от младежите старша възраст с реакция на анафилаксия към млякото или яйцата и 20% от тях с единичен случай на анафилаксия от реакция към фъстъците могат вече да консумират тези храни без проблем.
Лекарства Всякакви лекарства може да причинят анафилаксия. Най-често това се случва при β-лактамните антибиотици (като пеницилин), следвани от аспирин и НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства). Ако даден човек е алергичен към едно лекарство от групата на НСПВС, обикновено може да използва различно лекарство, без да това да предизвика анафилаксия. Други чести причини за анафилаксия включват химиотерапия, ваксини, протамин (който се среща в спермата) и лекарства на билкова основа. Някои лекарства, в това число ванкомицин, морфин и средства, използвани за подобряване на радиографските изображения (радиоконтрастни агенти), причиняват анафилаксия чрез увреждане на определени клетки в тъканите, като по този начин карат тези клетки да отделят хистамин (дегранулация на мастните клетки).
Честотата на дадена реакция към определено лекарство отчасти зависи от това колко често то се дава на хората и отчасти от начина, по който лекарството действа в тялото. Анафилаксията от реакция към пеницилини или цефалоспорини се проявява само след като те се свържат с протеини вътре в тялото, а някои от тези протеини се свързват по-лесно от други. Анафилаксия от реакция към пеницилин се проявява при един на всеки 2000 до 10 000 лекувани. Смъртни случаи има при по-малко от един на всеки 50 000 лекувани. Анафилаксия от реакция към аспирин и НСПВС се проявява при около един на всеки 50 000 души. Ако даден човек получава реакция към пеницилините, при него рискът за реакция към цефалоспорини е по-висок, но все пак остава под един случай на 1000. По-старите лекарства, които бяха използвани за подобряване на рентгенографските изображения (радиоконтрастни агенти), причиняваха реакции в 1% от случаите. По-новите ниско осмоларни радиоконтрастни агенти причиняват реакции в 0,04% от случаите.
Отрова Отровата от жилещи или хапещи насекоми като пчели и оси (Hymenoptera) или кръвосмучещи насекоми (Triatominae) може да причини анафилаксия. Ако даден човек е получил реакция към отрова от насекоми в миналото и тя се е проявила в по-сериозна форма от локална реакция около мястото на ужилването, той е под по-висок риск от анафилаксия в бъдеще. Половината от хората, които умират от анафилаксия обаче не са имали предишна широко разпространена (системна) реакция.
Рискови фактори Хората, страдащи от атопични заболявания като астма, екзема или алергичен ринит, са под по-висок риск от анафилаксия от реакция към храна, латекс, и радиоконтрастни агенти. При тези хора обаче няма по-висок риск от лекарства за инжектиране или ужилвания. Едно проучване при деца с анафилаксия установи, че 60% от тях са имали анамнеза на предишни атопични заболявания. Над 90% от децата, които умират от анафилаксия, страдат от астма. Хората, страдащи от заболявания, причинени от прекомерно натрупване на мастни клетки в тъканите (мастоцитоза), както и тези с по-добро материално състояние, са под по-висок риск. Колкото по-дълъг е периодът от последното излагане на агента, който е причинил анафилаксията, толкова по-нисък е рискът от нова реакция.
Механизми на действие Анафилаксията е тежка алергична реакция, която се проявява внезапно и засяга много от системите на тялото. Тя се дължи на отделянето на възпалителни медиатори и цитокини от мастоцитите и базофилите. Тяхното отделяне обикновено се дължи на реакция на имунната система, но може да бъде причинено и от увреждане на тези клетки, което не е свързано с имунна реакция.
Имунологичен Когато анафилаксията е предизвикана от имунна реакция, имуноглобулинът E (IgE) се свързва с чуждия материал, който предизвиква алергичната реакция (антиген). Комбинацията от свързан с антигена IgE активира FcεRI рецепторите на мастните клетки и базофилите. Мастните клетки и базофилите реагират чрез отделяне на възпалителни медиатори, като хистамин. Тези медиатори увеличават съкращаването на бронхиалните гладки мускули, причиняват разширяване на кръвоносните съдове (вазодилация), увеличават изпускането на флуиди от кръвоносните съдове и потискат дейността на сърдечния мускул. Съществува също и имунологичен механизъм, който не разчита на IgE, но не е известно дали той се проявява при хората.
Неимунологичен Когато анафилаксията не е причинена от отговор на имунната система, реакцията се дължи на агент, който директно уврежда мастните клетки и базофилите, като по този начин ги кара да отделят хистамин и други вещества, които обикновено са свързани с алергична реакция (дегранулация). Агентите, които увреждат тези клетки, включват контрастна среда за рентген, опиоиди, температура (горещо или студено) и вибрация.
Признаци и симптоми
Анафилаксията обикновено се проявява чрез множество различни симптоми в рамките на няколко минути или няколко часа. Симптомите се проявяват средно в рамките на 5 до 30 минути, ако причината е вещество, което прониква в тялото директно през кръвния поток (интравенозно). Ако причината е в храна, консумирана от пострадалия, средното време на проява на симптоми е два часа. Най-често засегнатите места включват: кожата (80 – 90%), белите дробове и дихателните пътища (70%), стомаха и червата (30 – 45%), сърцето и кръвоносните съдове (10 – 45%) и централната нервна система (10 – 15%). Обикновено се наблюдават симптоми при две или повече от тези системи.
Симптомите на анафилактичния шок се проявяват веднага (секунди или минути) след въздействието на специфичния алерген. В най-тежките случаи болният едва успява да съобщи за настъпването на рязка слабост, стягаща болка в гърдите, смъртен страх и моментално губи съзнание. Състоянието на анафилактичен шок се характеризира с понижение на артериалното кръвно налягане с 30% и повече.