Зѝгмунт Крашѝнски, с рождено име Наполѐон Станѝслав Лю̀двик Зѝгмунт Крашѝнски, герб Шлеповрон (, пълно име: Napoleon Stanisław Adam Ludwik Zygmunt Krasiński; 19 февруари 1812 Париж – 23 февруари 1859, Париж) е полски поет и драматург, считан за един от тримата великите полски поети в епохата на романтизма наред с Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки.Биография на Крашински на сайта romantyzm.fm.interia.pl (посетен на 16.04.2014 г.)

Биография

Крашински е роден в шляхтишкото семейство на генерал граф Винценти Крашински и княгиня Мария Уршуля Радживил.Биография на Крашински на сайта romantyzm.fm.interia.pl (посетен на 16.04.2014 г.) Принадлежи към тази част на полската шляхта, която поддържа добри отношения с окупационните правителства. Бащата на поета е генерал на Наполеон I Бонапарт, а впоследствие – лоялен поданик на руския император.Биография на Крашински на сайта nie-boska-komedia.klp.pl (посетен на 16.04.2014 г.)

Крашински изучава право във Варшава, а после в Женева, където се запознава с Адам Мицкевич. След 1829 г. живее в чужбина, най-вече във Франция и Италия. Крашински публикува голяма част от своите творби анонимно. Години наред води кореспонденция с най-различни лица, в това число и с доста властния си баща, чието влияние не успява напълно да избегне. Няколко тома с писма на Крашински са публикувани през 60-те и 70-те години на 20 в.Халина Фльоринска-Лялевич: Floryńska-Lalewicz, H. Zygmunt Krasiński. 2004 г. – Биография на Крашински на сайта culture.pl (посетен на 16.04.2014 г.)

На 26 юли 1843 г. Крашински се жени за Елиза Браницка (1820 – 1876), полска графиня.Анна Кубале: Kubale, Anna. Zygmunt Krasiński, hrabia, 1812 – 1859. – Биография на Крашински на сайта literat.ug.edu.pl (посетен на 16.04.2014 г.)

Творчество Зигмунт Крашински е един от тримата поети (заедно с Мицкевич и Словацки), считани за пророци на полския романтизъм. Той е по-консервативен от другите двама в социално-политическо отношение.

Сред ранните му произведения са: „Иридион“ (; 1833 – 1836) драма, която се отнася за времето на упадъка на Древен Рим „Ахай-Хан“ (, 1834) исторически роман „Небожествена комедия“ (, 1835) драма

Драматичните произведения „Иридион“ и „Небожествена комедия“ са определяни като особено впечатляващи. Макар да не споделя много от възгледите на Крашински, в своя „Курс по славянска история“ („Kurs literatur slowianskich“) Мицкевич разглежда „Небожествена комедия“ като една от най-великите драми от епохата на романтизма.

Сред лирическите произведения на Крашински най-голям интерес предизвиква философската и политическата поезия. Неговите месианистични философски възгледи са отразени особено в по-късните произведения като „Три мисли, останали от Хенрик Лигенза“ (1840) и „Зазоряване“ (1841 – 1843).

Авторът вижда Полша като „Христос на народите“, избраната нация, която според него трябва да бъде поведена от аристокрацията, чиито минали постижения я правят достойна за това дело.

През следващите години Крашински постоянно се връща към реторичните тонове на „Зазоряване“. Те присъстват в „Псалми на бъдещето“ (1845 – 1847), „Последният“ (1840 – 1847), „Resurecturis“ (Възкресение) (1851) и др. В най-популярното от тези произведения – римуваните трактати „Псалми на бъдещето“, Крашински критикува възгледите на демократично-революционния Хенрих Каменски, порицава антифеодалното движение и предсказанието за социална революция. Това предизвиква ответна реакция от страна на Юлиуш Словацки, който не споделя възгледите на Крашински и между двамата възниква литературен двубой.

Крашински е особено значима фигура за полската национална култура. Творбите му са превеждани на много чужди езици. Драматични произведения като „Иридион“ и „Небожествена комедия“ се поставят на сцена и до днес.

Бележки

Външни препратки Zygmunt Krasiński, hrabia, 1812 – 1859 (пол.) Profiles: Zygmunt Krasinski (англ.) Зигмунд Красинский в Литературная энциклопедия (рус.)

Категория:Полски поети Категория:Полски драматурзи Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Париж