Прекопа̀на (; , Перикоп̀и, до 1928 година: Πρεκοπάνα, Прекопана) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 30 километра южно от град Лерин (Флорина), на 1440 m в планината Вич на единия от двата пътя между селата Бел камен и Българска Блаца (Оксия). Землището на селото обхваща повърхност от 34 km². На изток граничи с Невеска, Бел камен и Негован, на запад с Българска Блаца и Черешница, на север с Бабчор, Порта и Вишени и на юг със Загоричани, Лехово и Сребрено.
Топоними в землището на селото са: Градище, старо селище с остатъци от зидове, Дум ливада, Дренова река, покрай реката се простират пасища и тук са били овчарските кошари, Поле, мястото, където се намирали прекопанските ниви и ливади, Жупан, място, където също така имало ниви и ливади, Сколец, Рудина, Темни вър, Дервено, Орници, Урван дол.
История В Османската империя Прекопана се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Прекопана с 10 семейства. През XVI век село Прекопана е дервентджийско. В първата половина на века има население от 13 – 23 семейства, а в 1569 година 22 семейства.Prilozi: Contributions / Macedonian Academy of Sciences and arts. Section for Social Sciences, Volume 9, стр.92
В XIX век Прекопана е чисто българско село. Селяните се занимават предимно с животновъдство. С оглед на многобройните стада овце, жителите на Прекопана правят големи количества сирене, което продават в съседните села.Мартинова-Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 26. От градинарските продукти най-отглеждани са картофите. За домашните нужди прекопанци отглеждат различни зеленчукови продукти, а от плодовете в този регион най-успявали орехите, крушите, ябълките и сините сливи.Мартинова-Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 27. Прекопанци често ходили и на печалба. В началото в близките градове като Лерин, Костур и Солун, по-късно да започнат да ходят и в Турция, България и Румъния, където са работили като млекари или извършват различни кръчмарски дейности.
Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Прокопана (Prokopana) живеят 1032 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Прекопана (Prékopana) е посочено като село в Костурска каза с 88 домакинства и 280 жители българи. В 1876 – 1877 година в Прекопана преподава Златко Каратанасов.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Прекопана:
В 1892 година в селото се създава българска община, като под Патриаршията остават само три къщи. Църквата „Света Богородица“ е разделена – три седмици за българите, една седмица за гъркоманите. В последната събота на август 1894 година прекопанци изгонват от селото митрополит Филарет Костурски. Българите с подкуп от 300 лири са обявени за единствени господари на църквата „Света Богородица“.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Прекопана има 1100 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Прекопана е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 175 къщи.
През 1901 и 1902 година в селото нелегално идват организатори на ВМОРО, макар в селото да квартирува турска военна част с около 200 души аскер. Организатори и агигатори на ВМОРО, действали в Прекопана са Киряко от село Черешница, Кузо Попдинов от село Българска Блаца, Митре Влаха и Дядо Коьо от Долно Котори. Тайните срещи ставали в голямата къща на Яни Кировски. В селската комитска чета били организирани 60 души от Прекопана.
Когато избухва Илинденско-Преображенското въстание, турският гарнизон се оттегля в Невеска, минавайки през Прекопана, където напълва няколко складове с храна и дрехи. Местната организация на ВМОРО конфискува складовете, а храната е разделена сред населението. На 29 юли 1903 година войска напада Прекопана и изгаря 124 къщи и убива петима възрастни жители на селото. Останалата част от населението се оттегля в Дум ливада и планината Присои. На тези места селяните останали 10 дни, а след това са се върнали в селото и са били настанени в неизгорените къщи.
При започналата офанзива на турския аскер в средата на август са опустошени много български села. На 14 август войските влизат в Прекопана и запалват останалите 56 къщи, като в селото остават само 8 неизгорени жилища. След това второ запалване жителите се оттеглят в планината Бел камен, където остават цели 15 дни. Въпреки това, поради липсата на храна и дрехи, есента са настанени в село Бел камен. Османците разбират, че прекопанци са в Бел камен и планират нападение на селото, но белкаменци успяват да отклонят нападението.
Прекопанци се прехвърлят в село Зелениче и там остават до пролетта на 1904 година, когато се завръщат в родното си село и започват изграждането на нови къщи.
Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Прекопана са изгорени всичките 150 къщи и са убити 5 души при първото му запалване на 29 юли, и неясен брой при второто запалване на 14 август. Според друг източник при нападението от 29 юли са изгорени 124 от 180 къщи и са убити трима души. При второто нападение са изгорени останалите 56 къщи и училището, а селската църква е осквернена, а целият ѝ инвентар унищожен. Във въстанието са участвали 60 прекопанци, от които само един е убит.
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски и леринският архиерейски наместник отец Никодим раздават в Зелениче помощи за пострадалите прекопанци.
В 1903 година в селото има 70 патриаршистки и 130 екзархийски семейства,Πρεκοπάνα но по-късно всички жители на Прекопана минават под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Прекопана има 1600 българи екзархисти и 12 власи и в селото функционира българско училище. В български ръце е и църквата „Света Богородица“
Селото, остров сред гъркоманските села Сребрено (българско), Невеска (влашко) и Бел камен и Лехово (албански), остава вярно на Екзархията чак до попадането си в Гърция след Балканската война. Селото пострадва от започналата след въстанието гръцки андартски нападения. За празника Богородица през 1905, гръцка въоръжена чета изпратила писмо до селото, в което искали да се подготви угощение от селяните. Дейците на ВМОРО решили писмото да го предадат на българска чета, която причакала гръцките андарти на пътя към Прекопана и ги отблъсква, убивайки двама техни членове. Един ден по-късно андартски чети нападат селото и убиват 11 души. Убити са българският поп Никола и учителят Костадин Кондевчев (Кондовчев) и няколко селяни, нападнати по време на едно погребение,Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VIII, август 1905, стр. 722. а в гората са избити Христо Мохаремов, Кирето Калин, синът му Пандо, Минче Анастасовски Горничевски, Анастас Клеков, Сидо Мурджев и Стефо Сидеровски.Илюстрация Илинден, бр.120, стр.8
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Прекопана (Πρεκοπάνα), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 880 „православни гърци, попаднали под българската тирания в 1904 година“.
По време на Балканската война 15 души от Прекопана се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война 68 души от Прекопана участват в Българската армия.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Прекопана е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население емигрира в България (45 семейства в София) и в Цариград.
Преброяването от 1913 година показва 542 жители, това от 1920 – 106 семейства с 436 жители, а това от 1928 година – 423 жители. В същата 1928 година е преименувано на Перикопи. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Прекопана има 170 къщи славяни християни. В 1932 година в Прекопана има 95 българогласни семейства, от които 73 са с „изявено българско съзнание“.
По време на окупацията на Гърция през Втората световна война прекопанци изпращат молба до германската комендатура в Лерин за образуване на българска общинска администрация и в селото е създадена чета на българската паравоенна организаци Охрана.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Съвременик от Чрешница си спомня: След въоръжаването на местните жители, с помощта и на членове на Охрана от Загоричани, Черешница и Олища е отблъснато едно партизанско нападение, при което са убити двама прекопанци и са предизвикани пожари в селото. По-унищожително е нападението на части на ЕЛАС на 21 август 1944 година. След като е обкръжена, обстрелвана с минохвъргачки и пушечен огън, Прекопана е частично запалена, превзета и плячкосана от партизаните. Според съвременници прекопанци се сражават самоотвержено, като викат „Да живее България!“. В дните на погрома са избити 19 местни жители.
В общинския съвет по време на войната влизат Пандо Кюрин, Търпо Запаренков, Никола Евефески, Илия Махаремов, Атанас Махаремов, Иван Ников, Михаил Николов, Сотир Георгеоров, Симо Запаренков, Петър Евефески.
В 1945 година в селото има 490 българофони, 400 от които с „негръцко национално съзнание“ и 90 с гръцко.
Селото пострадва по време на Гръцката гражданска война. След края на окупацията в 1945 г. в Прекопана е разположен гръцки полицейски участък. Двама души са арестувани за комунистическа дейност, но са освободени след намеса на поп Коста и кмета на селото Христо Бричевски.
През лятото на 1946 година много прекопанци са принудени да се оттеглят в планината, за да избегнат ареста. Гръцката полиция обсажда селото и 7 прекопанци, сред които и една жена са арестувани и осъдени на затвор от 5 до 16 години, а задочно са осъдени на двама прекопанци. Същата година, гръцките полицейски сили отново влизат в селото и физически малтретират семействата на забегналите. Вследствие на мъченията умира един селянин. Полицията ограбва къщите и изгаря много кошари за овцете.
Към края на 1946 година Прекопана била под контрола на комунистическите партизани. Много прекопанци се присъединяват към редиците на ДАГ. Повечето от тези бойци, които са в Леринско-костурския батальон и в Битоля заедно с Воденския батальон формират Първа егейска ударна бригада.
В края на 1947 година след убийството на местния свещеник от партизани, гръцките власти подпалват Прекопана, като изгарят всички 110 къщи и всички стопански постройки. Пощадена е само църквата. Впоследствие жителите на селото го напускат. Преброяването от 1951 го показва изоставено.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Прекопана на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Изворо Ίσβορο Пиги Πηγήместност във Вич на СИ от Прекопана Прекопана Περκοπάνα Перикопи Περικοπήвръх във Вич на С от Прекопана (1866,7 m) Клепалото Γλεπόλοτο Проексохи Προεξοχήвръх във Вич на СЗ от Прекопана (1877 m) Цуцулец Τσούτσουλετς Корифула Κορυφούλαвъв Вич на Ю от Прекопана (1470 m) Градища Γκράδιστα Фрактес Φράκτεςгора във Вич на ЮЗ от Прекопана и на С от Олища Рамна Ράμνα Исиомата Ισιώματαместност във Вич на СЗ от Прекопана, южно под връх Вич (2128,2 m)
Преброявания 1913 – 542 жители 1920 – 436 жители 1928 – 423 жители