Кръсте (Кръстю, Кръсто или Кръстьо) Петков Мисирков (; ) е български филолог и публицист. Неговото българско самосъзнание, както и националното му самоопределение и възгледи са противоречиво възприемани и тълкувани. За съществуването на подобен разнобой при възприемането на неговото дело и обществени приноси, заслугата е освен на дълго налаганата официозна доктрина на македонизма в Северна Македония, така и на самия Мисирков, който е крайно непоследователен при застъпването и отстояването на различни свои виждания за бъдещото общественополитическо развитие на родната му област Македония.

Като член на студентския Таен македоно-одрински кръжок в Санкт Петербург, Русия използва псевдонима Секъл.

Биография Житейският път на Кръстьо Мисирков е изпълнен с редица премеждия, превратности и пътувания. Предвид на изявите му, които са доста противоречиви през отделните периоди, непоследователни, а понякога направо парадоксални или „екстравагантни“, са изказвани различни и често взаимно изключващи се мнения за него, които дават коренно противоположни оценки за личността му.

Ранни години Роден е в село Постол, Ениджевардарско, тогава част от Османската империя. Завършва гръцко основно училище в родното си село, след което, привлечен от сръбската пропаганда, заминава да продължи учението си в Кралство Сърбия.

Сръбски период От есента на 1889 година е ученик в Белградската гимназия като стипендиант на дружество „Свети Сава“ под името Кръста Петкович. През февруари 1890 година Мисирков, заедно с 39 разбунтували се ученици и студенти родом от Македония, напуска Белград и продължава учението си в София като стипендиант, където престоява около година. От декември 1890 година Мисирков отново е стипендиант на сръбската държава в Белград. Тук постъпва в организираното от сръбската пропаганда Богословско училище, поставящо си за цел да подготви свещеници и учители за Македония. Поради бунт в училището и последвалото му разформироване, Мисирков заминава за Шабац, където се записва в местната гимназия. През 1892 година се прехвърля от Шабац пак в Белград в тригодишната Учителска школа. През 1893 година със свои другари основава под въздействие на македонистичното учение на Стоян Новакович ученическо дружество „Вардар“ с цел поддържане на македонистки дух сред добре приетите в Сърбия ученици от Македония. През 1895 Мисирков завършва Учителската школа и е назначен за учител в Прищина.

Първи руски период Вместо за Прищина Мисирков заминава за Одеса да продължи образованието си. Понеже дипломата му от Белград не е призната, той следва две години в Полтавската духовна семинария, която завършва в 1897 година. Същата година се записва за студент в Историко-филологическия факултет на университета в Петербург. През 1900 година е един от първите младежи, записали се в основания в имперската столица Таен македоно-одрински кръжок, на който по-късно става и председател. Мотивите си за участие в кръжока в писмо от 28 ноември 1900 година до председателя на Върховния македоно-одрински комитет в София излага така:

Мисирков завършва Петербургския университет с отличен успех, след което е приет за следдипломни проучвания при проф. П. Л. Лавров с дипломна работа „Към въпроса за народността и причините за популярността на Крали Марко“. През този период влиза във връзка и общение с много видни руски учени слависти като Владимир Ламански, А. Бодуен дьо Куртене, И. А. Лавров, П. Н. Милюков, Г. Илински, Т. Д. Флорински, Б. М. Ляпунов. Поради финансова оскъдица Мисирков не може да продължи следуниверситетската си подготовка и приема предложението на Екзархията да бъде назначен за учител в Битолската мъжка гимназия.

Македонски период

В Битоля Мисирков освен с гимназиалното учителствуване се заема и с домашното обучение и подготовка на децата на руския консул в града А. А. Ростковски. След убийството на консула (на което става неволен свидетел) той заминава отново за Русия.

Втори руски период В Русия той оформя книгата си „За македонцките работи“. Впоследствие пътува до София за издаване на книгата, което става с финансовата подкрепа от кръгове в Русия, а голямо количество от нея е закупено от сръбския дипломатически агент в София по настояване на Стоян Новакович.Писмо от ЦК на ВМОРО до Македоно-одринския кръжок в Санкт Петербург, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.410 – 411 От България тръгва към Белград, при което се среща със Стоян Новакович. От Белград се връща в Русия като учител в Бердянск, Одеса и Кишинев. През 1905 година издава един брой на списание Вардар. Учителствува и в Кишинев. От април 1907 г. започва да сътрудничи на издаваното в София списание „Македоно-одрински преглед“, представляващо печатен орган на ВМОРО. В него печати своя труд „Бележки по южнославянска филология и история“. През 1909 г. Мисирков отпечатва в Одеса в отделна брошура труда си „Южнославянски епически предания за женитбата на крал Вълкашин във връзка с въпроса за причините за популярността на крали Марко сред южните славяни“, както и статията си „Основите на едно сръбско-българско сближение“ в сп. „Българска сбирка“, в която признава, че идеята за наличието на отделна „македонска нация“ е измислена от сърбите, след като не успяват да изкарат местното славянско население на Македония за „чисто сръбско“ или „неутрално“ между сърби и българиСвидетелства на македонски дейци за сръбския македонизъм. По времето когато се провежда Славянския събор в София през 1910 г. К. Мисирков присъства като негов почетен гост. През 1910 – 1911 г. той превежда от български на руски език книгата на проф. Анастас Иширков „България“.

По време на войните

Коментирайки кланетата над Българите в Македония след Магарешките атентати в своя статия за вестник "Одеский голось" от 2 август 1912 година говори за Македонски Българи, Български елемент и Български революционери и елит в областта. По време на Балканската война Мисирков е заедно с българските войски, като кореспондент на руски вестници. Между Двете Балкански войни пише до българския пълномощен министър в Русия Стефан Бобчев да принуди Русия да осигури спазването от сръбска страна на договора ѝ с България или да осигури Руска поддръжка за България при бъдещата ѝ война със Сърбия и за получаване на Спорната зона, чието създаване Мисирков критикува, защото в нея са били включени Скопие и региона му, за които Мисирков заявява, че са с чисто Българско население, и изразява надеждата, че Русия няма да изостави Македонските Българи.Коста Църнушанов: "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", Университетско издателство "СВ. Климент Охридски", София, 1992, стр. 84 - 85 При избухването на Междусъюзническата война бързо се връща в Русия. През 1914 година, след избухването на Първата световна война, от Одеса той пътува до Киев и Петербург, където води разговори с руските водещи политически дейци по въпроса за Македония. През 1914 г. участва в основаването на Българското културно-просветно и благотворително дружество „Братство“ в Одеса. След Октомврийската революция (1917) Бесарабия се обявява за независима. К. Мисирков е избран за депутат от българското население в учредения Бесарабски парламент в Кишинев, като същевременно е секретар на българо-гагаузко-немската училищно-просветна комисия в Бесарабия. По-късно, през 1918 година, Бесарабия е присъединена към Румъния, която е във война с България. Така Мисирков е екстрадиран в България.

Български период В края на Първата световна война Мисирков се завръща в София, където по-късно умира. През този последен период в живота си работи последователно в Етнографския музей в София и като учител и директор на гимназиите в Карлово и Копривщица. Пише около 30 Български националистически статии. Във вестник „Илинден“ на 3 март 1923 година пише статията си „Оптимизъм и песимизъм“, в която заявява, че Македония щяла да се освободи от сърбо-гръцкото робство, както Полша след Първата световна война се възстановила като държава, защото в нея преди Балканските войни турците е трябвало да учат Български дори в градовете, както в Полша руснаците е трябвало да общуват с поданиците си на полски, и следователно Македонските българи няма да заменят езика си със сръбски и гръцки. В друг негов материал – „Противоядие“, поместен във вестник „Пирин“ на 10 януари 1924 година заявява, че сърбите са отнели на местното славянско население на Вардарска Македония правото да се самоопределя като българско, и твърдят, че те били „сърби“, „българизирани“ през Турското робство. В продължението на статията си заявява, че българската историография не заслужава никакви обвинения във „фалшификации“, но може да бъде обвинявана за пасивност по отношение на оборването на Великосръбските шовинистични тези. В статия за същия вестник от 3 февруари същата година заявява, че македонците няма защо да почитат сръбския покровител Свети Сава, понеже нито той, нито роднините му са българи, и че преди гореспоменатия да създаде Сръбската църква, тя е била отдалечена и нискокултурна епархия на Охридската архиепископия на цяла България и сърбите са започнали самостоятелен духовен живот векове след като Македония е имала своя Българска национална култура. По това време Мисирков става български поданик.

Умира в 1926 година.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 323. Погребан е в Централните софийски гробища.

Национална принадлежност

Преобладаващ възглед в Република България Според българската гледна точка, макар че има колебания, в по-голямата част от своя живот и творчество, Кръсте Мисирков определя себе си като българин. Като такъв се определя както по време на по-голяма част от пребиваването си в България, така и извън нея.Мисирков, К. П. Дневник 2.VII – 30. VII.1913, София-Скопие, 2008 В Бесарабия, където Мисирков живее през 1913 – 1917 година, той е възприеман като българин, а през 1917 – 1918 година дори е депутат в местния парламент, представляващ българите.Симов, Йордан. Националната принадлежност на Кръсте Мисирков през погледа на публичните учреждения в Бесарабия през 1916 г., Македонски преглед, г. ХХХІ, 2008, кн.1, с. 103 – 108

През 1913 година, в писмо до академик Александър Теодоров-Балан, Мисирков пише „Като българин, аз на драго сърце бих си заминал за България, ако там се има нужда от моя труд по научното издирване съдбите на българските земи, особено на Македония.“К.П.Мисирков – дневник 5 юли – 30 август 1913, София-Скопие, 2008, Държавна агенция „Архиви“ на Република България-Държавен архив на Република Македония, стр. 168

През 1924 година той пише: „Ние (в Македония) бяхме повече българи от онези в България“ и се застъпва за по-голяма България, обхващаща райони, които принадлежат на Кралството на сърбите, хърватите и словенците (дн. Северна Македония) и на Гърция. Статията е публикувана в отделна секция в българския вестник „Мир“ през 1919 година, където той причислява области на Македония, окупирани от Сърбия, като част от българското землище.

Също така през 1919 година пише в софийския вестник „20 юли“ следното: Смята се, че неговите текстове са значително променени по времето на комунистическия режим в Югославия, за да поддържа представата за македонска нация, различна от българската.

Българските историци отбелязват, че Мисирков избира българското гражданство и че той живее в София, където работи за по-велика България до своята смърт през 1926 година. Погребан е в централните гробища в София.

През 2013 година община Благоевград закупува архив, съдържащ писма, снимки, вещи, дневници, карти и други на различни дейци и ръководители на ВМОРО. Колекцията включва и оригинални снимки на Мисирков, както и негов личен дневник от времето му като учител в Битоля през 1903 година.Изложбата „Историята оживява – материали от архива на Александър Пелтеков“

Преобладаващ възглед в Северна Македония