Отитът () е диагноза, с която се означава наличието на възпалителен процес в областта на ушите. Според своята топология, отитът може да бъде: външен () – засяга ушната мида и външния слухов канал; среден() – засяга тъпанчето и слуховите костици; вътрешен () – засяга кохлеарния апарат.
Според динамиката на протичане, отитът може да бъде: остър (); хроничен ().
Външен отит Външният отит по правило възниква първично, вследствие на травми на главата и ушната мида, простуда и др.
Етиология и патогенеза Настъпва локален имунен срив. Бурно се развиват условно патогенните микроорганизми, които постоянно обитават външния слухов канал, но не могат да предизвикат заболяване при здрави хора.
Признаци зачервяване и оток на ушната мида; обилно отделяне на рядка ушна кал; сърбеж, дразнене, чувство за наличие на чуждо тяло в ухото; слаби болки; намаляване на слуха.
Лечение Външният отит лесно се разпознава и се лекува бързо. Предписват се комбинирани капки за уши, които съдържат: антибактериални и антимикотични антибиотици; циклооксигеназни инхибитори, за потискане на възпалителната реакция и локални анестетици, за премахване на чувството на дразнене – Отипакс(Otipax).
Среден отит Средният отит може да бъде: първичен – възниква при продължително излагане на силен шум (над 75 децибела), при рязка промяна на налягането върху тъпанчето (взривове, гръмотевици, бързо гмуркане или изплуване) и други; вторичен – развива се вследствие на външен отит (особено при опити за самолечение), на възпаления на зъбите, устната кухина и горните дихателни пътища, и други.
Етиология и патогенеза Първичният среден отит в повечето случаи протича асептично (без да се развиват болестотворни микроорганизми) и сравнително леко.
Вторичният среден отит протича умерено тежко. Почти всички случаи се разпознават късно, защото признаците се маскират от тези на основното заболяване. Възможно е да се образува гноен секрет. При невъзможност за оттичането му към глътката, той причинява силни болки и пробива тъпанчето. Това развитие винаги е съпровдено с частична или пълна загуба на слуха. Понякога вторичният среден отит изобщо не се диагностицира и преминава в хронична форма, която се обостря при всеки имунен срив.
Средният отит не е животозастрашаващо състояние, но при много от случаите настъпва частична загуба на слуха.
Признаци зачервяване и оток на ушната мида; обилно отделяне на рядка ушна кал; сърбеж, дразнене, чувство за наличие на чуждо тяло в ухото; пулсиращ шум в ушите (подобен на този, който се чува при допиране на черупка от рапан до ухото); пулсираща болка в ухото; заглъхване на ухото; главоболие и общо неразположение; повишена телесна температура.
Лечение Средният отит изисква сериозно лечение. Предписват се: комбинирани ушни капки за предотвратяване (или потискане на вече възникналия) външен отит; вътрешно или инжективно въвеждане на антибиотици, за потискане на евентуално развилите се болестотворни микроорганизми; противовъзпалителни и противотемпературни средства; витамини.
След като се потисне острата фаза на възпалението, се предписват съдоразширяващи средства, за да се запази слуха. При невъзможност за оттичане на гнойта от средното ухо, тъпанчето се пробива и се правят промивки с противомикробни разтвори.
Външни препратки Отит – възпаление на ухото Остро гнойно възпаление на средното ухо при кърмачетата Отит (ушна инфекция) при бебетата и малките деца
Категория:Ушни заболявания