Франц Йозеф Хайдн (), (31 март 1732 – 31 май 1809) е австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Изключително продуктивен творец, често наричан баща на класическата симфония и баща на струнния квартет. Изиграва важна роля в развитието на клавирното трио и сонатната форма.Rosen, Charles (1997). The classical style: Haydn, Mozart, Beethoven (2nd ed.). New York: Norton. ISBN 0-393-31712-9.Smallman, Basil (1992). The Piano Trio: Its History, Technique, and Repertoire. Oxford University Press. pp. 16 – 19. ISBN 0-19-318307-2.
По-голямата част от своя професионален живот прекарва в имението на унгарските князе Естерхази, откъснат от другите композитори и музикалните течения. Своята изолираност и отсъствие на влияние върху неговото творчество Хайдн коментира с думи: „Аз бях принуден да бъда оригинален“. По негово време той е един от най-известните композитори в Европа.
Йозеф Хайдн е брат на композитора Михаел Хайдн и тенора Йохан Евангелист Хайдн. Той е близък приятел на Волфганг Амадеус Моцарт и е учител на Лудвиг ван Бетовен.
Биография Детство
Роден е в село Рорау (нем. Rohrau) със словашкото име Тръстеник на река Литава, близо до град Хайнбург на Дунав (Hainburg an der Donau) в областта Градище, западно от събирането на днешните граници на Австрия, Словакия и Унгария, в семейството на Матиас Хайдн (Mathias Haydn) – майстор на карети, и Мария Колер (Maria Koller) – готвачка в замъка на местния аристократ. Точни данни за рождената дата на композитора не съществуват. Официално е известна само датата на негово кръщаване – 1 април 1732 г. Според самия Хайдн той е роден на 31 март, докато според някои от роднините му датата е 1 април.Новак Л. Йозеф Гайдн. Жизнь, творчество, историческое значение . – , 1973. – стр. 93 – 94Geiringer, Karl; Geiringer, Irene (1982). Haydn: A Creative Life in Music (3rd ed.). University of California. ISBN 0-520-04316-2.Jones, David Wyn (2009) The Life of Haydn. Oxford University Press. Родителите на Хайдн нямат музикално образование, но бащата е ентусиазиран народен певец и самоук изпълнител на арфа. Семейството често се събира с приятели и съседи, за да пеят заедно.Dies, Albert Christoph (1963). „Biographical Accounts of Joseph Haydn“. In Gotwals, Vernon, translator and editor. Haydn: Two Contemporary Portraits. Milwaukee: University of Wisconsin Press. ISBN 0-299-02791-0 От многодетното семейство излизат трима професионални музиканти – Йозеф и неговите братя Михаел Хайдн (Michael Haydn), също композитор и Йохан Евангелист Хайдн (Johann Evangelist Haydn) – тенор. Родителите на Хайдн отрано забелязват музикалния талант на сина си и знаейки, че в малкото селце няма големи перспективи за негово развитие, изпращат детето при своя роднина Йохан Матиас Франц, учител по хорово майсторство в Хайнбург, на около 16 километра от селото им. Той отива там 6-годишен и повече никога не се връща да живее при родителите си.
Животът му при Франц не е лесен – малкият Хайдн често гладува и е обект на подигравки заради плачевното състояние на облеклото му. Но там той започва обучението си и скоро се научава да свири на клавесин и цигулка. Започва да пее и в църковния хор. Две години по-късно е забелязан от Георг фон Ройтер (Georg von Reutter) – диригента на катедралата „Свети Стефан“ във Виена, който търси млади таланти за хора си. Хайдн минава прослушване и през следващите девет години работи във Виена като хорист, последните четири от тях заедно с по-младия си брат Михаел. Подобно на Франц, Ройтер също не се грижи за своите хористи и те често остават недохранени. Децата се радват, когато имат представления пред аристократическата публика, защото при тези случаи успяват да задоволят глада си, като хапват от масата на господарите. Постепенно гласът на Хайдн се развива и той получава солови партии. Заедно с хора пее на градски празненства, сватби, погребения, придворни тържества. Съществува грешно мнение, че през 1741 г. Хайдн пее на погребалната панихида на Антонио Вивалди. Поради липса на средства за погребението на Вивалди не е поръчвана музика и не е имало хор, който да пее.
Ройтер не се занимава системно с музикалното образование на Хайдн и уменията, които той придобива през този период, са резултат на неговата дейност като професионален певец. Макар и много ценни, уменията са само практически, тъй като по време на работата си като хорист Хайдн не получава сериозни познания по музикална теория и композиция. Независимо от това през 1749 г. създава първите си две големи меси.
На свободна практика През 1749 г. Хайдн вече е възмъжал, гласът му е променен и той не може да изпълнява сопрановите партии в хора. Управата на хоровото училище към катедралата използва дребен повод, за да го уволни и 17-годишният Хайдн се оказва на улица без средства и подслон. Първите няколко месеца той живее при приятеля си Йохан Михаел Шпанглер (Johann Michael Spangler), който обитава с цялото си семейство таванска стая. След това успява да наеме малка стая и е много щастлив, защото намира и стар клавикорд, на който може да свири. Започва тежък десетгодишен период, през който Хайдн работи като музикант на свободна практика. Въпреки голямата бедност и многото лишения, той е жизнерадостен и не губи надежда. Свири като уличен музикант, работи като учител по музика и същевременно полага усилия да разширява своите музикални познания. Запълва празнотите в своето образование с упражнения по контрапункт по учебника на Йохан Фукс (Johann Joseph Fux), старателно изучава творчество на Йохан Матесон (Johann Mattheson) и клавирните произведения на Карл Филип Емануил Бах (вторият син на Йохан Себастиан Бах). За тях по-късно казва, че са били от съществено значение за неговото развитие. Хайдн композира музика за оркестри, в които участва и с които свири по кръчми, сватби и други увеселения. В тази среда се запознава отблизо с разнообразната музика на мултиетническата Виена – опит, който намира отражение в неговото творчество. С помощта на приятелите си се запознава с италианския композитор, певец и музикален педагог Никола Порпора (Nicola Porpora). Хайдн работи при него като камериер и преписвач на ноти, съпровожда го при пътуванията. Порпора се държи грубо с него, но същевременно има принос за израстването на младия композитор. При него Хайдн се запознава с неаполитанската оперна школа, получава полезни професионални съвети, научава основи на композицията.
През 50-те години на XVIII век Хайдн създава голям брой произведения в различни музикални жанрове. Сред тях е първата му комична опера (зингшпил) „Куцият дявол“, която има успешна премиера през 1753 г., но скоро е забранена от цензурата. Талантът на Хайдн получава обществено признание и той забелязва, че много от творбите му се публикуват и продават в музикалните магазини.Griesinger, Georg August (1963). „Biographical Notes Concerning Joseph Haydn“. In Gotwals, Vernon, translator and editor. Haydn: Two Contemporary Portraits. Milwaukee: University of Wisconsin Press. ISBN 0-299-02791-0. Превод от немския оригинал: „Biographische Notizen über Joseph Haydn“ (1810). Leipzig. Както при Dies, биографията е написана на основата на интервюта с възрастния Хайдн. В периода 1754 – 1756 г. Хайдн често е наеман като допълнителен музикант за баловете в кралския дворец по време на карнавалите, канен е като певец за литургиите в дворцовия параклис по време на Страстна седмица и Великден.Dexter Edge, „New Sources for Haydn's Early Biography“, Lecture at AMS Conference, Montréal, 7 ноември 1993, (The New Grove Dictionary of Music and Musicians (2001), vol. 11, p. 265) Увеличаващата се известност довежда до аристократично покровителство, което е решаващо за кариерата му. През 1756 г. се запознава с граф Карл Йозеф Фюрнберг (Carl Josef Fürnberg), който го кани в своето имение. Графът е любител на инструменталната музика и Хайдн пише за него своите първи струнни квартети. Предполага се, че 1757 е годината, през която по препоръката на Фюрнберг Хайдн е назначен в капелата на граф Максимилиан фон Морцин (Ferdinand Maximilian von Morzin). Той става неговият първи постоянен работодател и в имението му Луковец в Чехия Хайдн композира многобройни дивертименти и малки симфонии. Морцин често е посещаван от унгарския княз Павел Антон Естерхази (Paul II. Anton Esterházy de Galantha), голям любител на музика, който харесва произведенията на Хайдн. Две години по-късно, през 1761 г., когато Морцин е принуден поради финансови затруднения да се раздели с Хайдн, това запознанство се оказа решаващо за съдбата на композитора.Годините, споменати в този абзац, не са сигурни, те се различават в рамките на една-две в зависимост от източника.Landon, H. C. Robbins; Jones, David Wyn (1988). Haydn: His Life and Music. Indiana University Press. ISBN 978-0-253-37265-9Webster, James; Feder, Georg (2001). „Joseph Haydn“. The New Grove Dictionary of Music and Musicians. Публикувано като отделна книга: The New Grove Haydn. New York: Macmillan. 2002. ISBN 0-19-516904-2.
Капелмайстор при Естерхази
Княз Естерхази, представител на един от най-богатите и влиятелните родове в Австро-Унгария, поддържа голям оркестър, хор и театър. През 1761 г. той ангажира Хайдн и го назначава за свой вице-капелмайстор. По време на 30-годишната си служба в качеството на придворен музикант Хайдн следва семейството Естерхази в имението им в Айзенщат на около 50 km от Виена, Зимния дворец във Виена и големия дворец Естерхази в градчето Фертьод в Унгария (наричан от австрийците Естерхаза, за да го отличат от замъка Естерхази). Неговите задължения включват композиране на музика по поръчка и вкус на княза, ръководство на оркестъра, свирене за и със княза, писане и постановка на опери. Старият капелмайстор Грегор Йозеф Вернер (Gregor Joseph Werner) се грижи само за литургичната музика, която след смъртта му през 1766 г. също става част от отговорностите на Хайдн, повишен в длъжност на капелмайстор. Положението на Хайдн в дома на Естерхази е като на слуга: той е длъжен да носи ливрея, няма право да напуска имението без разрешение, музиката му е собственост на неговия работодател. Той работи неуморно – само за баритон, любимия струнен инструмент на Естерхази, създава 126 творби. Но въпреки ограниченията и голямото натоварване, годините при Естерхази са едни от най-успешните и щастливите в живота на Хайдн. Князете, отначало Павел Антон, а след неговата кончина през 1762 г. наследилия го Никола Естерхази (Nikolaus I. Joseph Esterházy de Galantha), са познавачи на музиката, високо ценят своя талантлив капелмайстор и той се радва на възможността всекидневно да работи с оркестър, да чува и проверява всяко свое произведение. През това време Хайдн създава множество различни композиции, а стилът му се развива и се усъвършенства.
1779 г. става преломна в кариерата на Хайдн поради промяна в неговия договор: той получава разрешение да пише не само за Естерхази, но и за други, и право да продава своите произведения. Използвайки тази свобода, той намалява писането на опери и пренася акцента на своята работа върху композирането на квартети и симфонии. Хайдн почва да води преговори с австрийски и чужди издатели на музикална литература и това бързо и значително допринася за неговата международна популярност. Дотогава положението на Хайдн се описва като парадоксално: „водещ композитор на Европа е принуден с договора си да работи като капелмайстор в отдалечен замък в унгарско село“.Jones, David Wyn (2009) Oxford Composer Companions: Haydn. Oxford University Press. Възможността да публикува води до създаването на голям брой нови струнни квартети – поредиците Op. 33, 50, 54/55, и 64. Хайдн пише и по поръчка от чужбина – Парижките симфонии (6 броя) и първоначалната оркестрова версия на „Die sieben letzten Worte unseres Erlösers am Kreuze“ („Седемте последни думи на нашия Спасител върху кръст“) за Кадис, Испания.