Константин (Костадин) Димитров Станишев е български лекар интернист, политик, общественик и масонМасоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г..

Биография Роден е в 1877 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. Внук е на водача на църковно-националните борби в Кукуш Нако Станишев.

В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. След това завършва медицина в Женевския университет, след което до 1902 година специализира две години в Берлин. След завръщането си от Берлин в родния Кукуш, в течение на десетина години енергично работи за поставянето на здравеопазването на съвременни основи. Пациенти му стават както кукушани, така и жители на близкия Солун, където той има много приятели и познати от времето, когато е учел в прочутата Солунска българска мъжка гимназия. Солунчанка става негова съпруга.

В Кукуш д-р Константин Станишев отваря и първата, останала единствена в града, аптека.

Повлиян от Христо Станишев, д-р Константин Станишев се включва в конспиративна дейност за освобождаването на Македония. Заловен е и затворен в Солунската тъмница Беяз Куле, осъден е на смърт в 1907 г., впоследствие освободен с помощта на католическата общност, която успяла да възбуди натиск от страна на европейски представители в СолунСписание „Нашата конница“, Год. III, Кн. 3 и 4, 1920 г. (дядо му Нако Станишев е бил известен с писмата си до Папата, но цялата фамилия Станишеви винаги е била православна).

Лекар е при пансиона на педагогическото училище в Сяр.

След Младотурската революция в 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Солунския вилает в Съюзния съвет.Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.

След изгарянето на Кукуш в 1913 г. по време на Междусъюзническата война от гръцката армия, живее в София. Участва в Първата световна война като запасен санитарен поручик, старши полкови лекар в Единадесета пехотна македонска дивизия. За бойни отличия и заслуги през войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 317 След войните е назначен за главен лекар в системата на пощите60 години Поща, Телеграфъ, Телефонъ, София 1939 г., Издателство: С.М.Стайков, стр. 176, 185, 452-453. Работейки и за организирания отдих на телеграфопощенци, д-р Константин Станишев е един от пионерите в почивното дело. Обикаля страната, за да бъдат избрани местата с най-благоприятни климатични и балнеоложки условия. Така възникват последователно почивните станции в Банкя, Вършец, „Свети Константин и Елена“, Юндола. Отначало те са оборудвани с големи военни палатки, като паралелно е било започнато строителството на масивни сгради. В много от случаите при лекуването на македонски бежанци Константин Станишев сам поема разноските.

Д-р Константин Станишев винаги е бил обществено ангажирана личност. Уреждането на проблеми с военнопленниците, непрекъснатата грижа и действия за облекчаване на съдбата на сънародниците, останали извън пределите на България след Първата световна война, участието в Конгреси за мир и многобройни международни срещи, включително в Женева (ОН), Брюксел, Париж, Лондон, Прага, Виена, Загреб, са някои от нещата, на които е посветил време и сили. Владеенето на турски, гръцки, френски и немски език го улеснява в значителна степен.

След Първата световна война Станишев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кукушкото братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година. Участва като делегат от Кукушкото благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38

Константин Станишев е в църквата „Света Неделя“ в деня на атентата, но оцелява.

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание с общогражданската листа на Радикалната партия от Петричка избирателна околия. На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО. Избиран е за народен представител и в XXIII обикновено народно събрание. Председател е на Македонския национален комитет от 1924 до 1934 г. С дипломатически способности е повлиял на западноевропейски общественици, като Анри ПозиАнри Пози – Войната се връща, Второ издание, Планета-7, София, 1992, Жорж ДесбонGeorges Desbons, La Bulgarie après le Traité de Neuilly, Paris, 1930, сър Едуард Бойл, Болеслав Тахауер, Анте ПавеличКирил Чуканов, „Взаимодействието между ВМРО и Усташкото движение 1929 – 1934“ и много други да говорят, пишат и действат в защита на българската позиция по македонския въпрос. Самият той също пише на тази темаConstantin D. Stanischeff, Die mazedonischen Bulgaren, Süddeutsche Monatshefte 26, München 1929, H. 10, 721 – 723. Д-р Константин Станишев е член-основател на Македонския научен институт. Има значителен принос за издаването на уникалния по своето оформление и богато съдържание Албум-алманах „Македония“, 1931 година. По времето на нацизма д-р К. Д. Станишев се е изказвал публично и в печатно издание в защита на евреитеБългарската общественост за расизма и антисемитизма – Анкета, Уредник Б.Пити, София 1937, стр. 51 – 52.. Това е станало преди известните събития, свързани с имената на Димитър Пешев, патриарх Кирил, митрополит Стефан и цар Борис III.

През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:

Д-р К. Д. Станишев е бил изтъкнат масон и през 1939 г. е издигнат за приемник на Великия майстор, генерал Петър Мидилев, след смъртта му. Както повечето български масони между двете световни войни, особено след жестокия Ньойски договор, д-р Константин Станишев последователно и постоянно е защитавал националните интереси на България.

След 1944 г. д-р Константин Станишев лежи за кратко в затвора (без присъда) и впоследствие името му потъва в забрава, но държавният архив на ул. „Московска“ № 5 пази изобилие от документи, в които неговата дейност през активните му десетилетия се споменава по различни поводи.

Умира на 28 юли 1957 година в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 354.

Родословие Много представители на рода на д-р Константин Д. Станишев са бележити личности. Дядо му Нако Станишев с рядко дипломатическо умение и настойчивост успява да наложи в Кукуш български владика вместо гръцки и така градът е положил началото на тази тенденция по българските земи. Нако довежда и Димитър Миладинов за учител в Кукуш. Д-р К. Д. Станишев е кръстен на чичо си Константин Наков Станишев, който следва в Москва, оженва се там за дъщерята на Владимир Дал и израства до директор на Императорския лицей, а по време на Освобождението на България и в годините след него временно заема важни постове в родината си. Другият му чичо, Милош Наков Станишев, завършва право в Женева и се издига до главен прокурор на Царство България. Друг един Милош – поручик Милош Димитров Станишев, брат на д-р К. Д. Станишев, е загинал геройски при третата атака срещу французите при Криволак в 1915 г. Проф. Александър Станишев – хирург, ректор на Софийския университет, министър – също е брат на д-р К. Д. Станишев. Един от видните ръководители на македонското освободително движение – споменатият по-горе инж. Христо Станишев е първи братовчед на майката на д-р К. Д. Станишев (това е другият род Станишеви в Кукуш). За жените от рода на д-р К. Д. Станишев (сестри, дъщери, племеннички) са се женили други видни българи, например Данаил Крапчев, Димитър Талев и др. Децата и многобройните внуци на д-р К. Д. Станишев и съпругата му Мария (сестра на Симеон Кавракиров), въпреки пречките пред тях, стават добри професионалисти. Сред тях са проф. Димитър Станишев и поредица от лекари, инженери, един художник, научни работници, преподаватели във ВУЗ, учители и успешни предприемачи.

Външни препратки Анри Пози за д-р Константин Станишев Масони, ВМРО, национален идеал – Зоя Андонова „Женевският конгрес на малцинствата“, публикувано във в-к „Македония“, стр. 1, бр. 2, год. I, София, 12.X.1926 г. „Прокудения Кукушанец“, публикувано в сп. „Кукуш“, брой 1, София, 24 май 1924 г. Константин Д. Станишев – „Анкета за Расизма и Антисемитизма“, публикувано в „Българската общественост за расизма и антисемитизма; анкета между видни представители на българската общественост, наука, литература и изкуство“; София, 1937 година „Спомени за Христо Смирненски“, София, 1950 година „Македонският въпрос и българския парламент“, публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 332, София, 19 ноември 1927 година „Гоце“, публикувано в „Гоце Делчев лист. Издание на Илинденската организация“, брой единствен, 2 май 1943 година "Тодор Александров", публикувано във в-к "Целокупна България", год. III, бр. 743, Скопие, 21 ноември 1943 година

Бележки

Категория:Български лекари от Македония Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български учени от Македония Категория:Български политици от Македония Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Български масони Категория:Десети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Български военни лекари Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Родени в Кукуш Категория:Починали в София Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Възпитаници на Женевския университет Категория:Български поручици Категория:Български офицери от Македония Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Български имигранти от Македония в София Константин Димитров Станишев