Рудник (, Ан̀аргири, в превод Безсребреници, до 1928 година Ρούδνικ, Рудник) е село в Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.

География Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 50 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 15 километра южно от Айтос на източния бряг на Руднишкото езеро (Химадитида).

История В Османската империя В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано, че селото има 68 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333

В XIX век Рудник е смесено българо-турско село, център на Руднишката нахия на Леринската каза. Но поради разрастването на Руднишкото езеро и заблатяването на местността около Рудник нахийският център е изместен в Суровичево и Рудник постепенно упада. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Рудник (Roudnik). В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рудник (Roudnik) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 12 жители мюсюлмани и 365 българи.

В 1889 година Стефан Веркович пише за Рудник:

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рудник има 160 жители българи и 50 жители турци.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рудник е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 32 къщи.

В подготовката за въстание от ВМОРО Рудник е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти и функционира българско училище.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Рудник (Ροῦδνικ), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 113 „схизмагици българомислещи“ и 100 мюсюлмани.

По време на Балканската война един човек души от Рудник се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рудник има 11 къщи славяни християни и 7 къщи турци. В 20-те години мюсюлманското население на Рудник се изселва в Турция, а на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено българско-бежанско като има 60 бежански семейства с 214 души. В 1928 година е прекръстено на Анаргири.

До 2011 година Рудник е част от дем Айтос на ном Лерин.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Рудник на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Гроб или Гробо Γκρόμπο Иполохагу Лука Ύπολοχαγού Λουκάвъзвишение на ЮЗ от Рудник и на С от Ракита над Островското езеро Кутлово Κούτλοβο Варелаки Βαρελάκιвъзвишение на И от Рудник (672 m)

Личности Родени в Рудник Кирияз Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков

Бележки

Категория:Села в дем Суровичево