Оща̀ва е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.
География Село Ощава е разположено в северозападните подножия на Пирин планина. Селото има повече от петнадесет махали, които са пръснати по двата бряга на преминаващата река Дяволска /Шейтан дере/ сред борови гори и поляни. Надморската височина е различна и се движи от 450 до 750 метра надморска височина. Има видимост към най-високите и красиви пирински върхове – Синаница, Вихрен, Албутин, Плешки, Каменитица и връх Пирин. Разстоянието от разклона на главен път Е-79 близо до Кресненското ханче е 13 километра, като преди това се преминава през село Стара Кресна. Пътят е асфалтов и в много добро състояние.
В землището на селото има два минерални извора – Хладката и Врелата баня. Водата на хладката минерална баня много отдавна се ползва от местните жители за лечение на опорно-двигателния апарат и костно-ставни заболявания. Разположена е в красивата местност Банището.
Етимология Произходът на името Ощава (остар. Хощава, Хущава) е неясен.
История През XIX век Ощава е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак.
Черквата „Свети Тодор Тирон“ е строена през 1930 година, на мястото на старата черква, която е била опожарена по време на Балканската война от турците. Селото е опожарявано и по време на Кресненско-Разложкото въстание. Тогава в селото е убит и ръководителя на въстанието Стоян войвода. Имало е килийно училище към старата черква, а новото школо е строено в началото на двадесетте години на миналия век. В землището има много оброчища на различни светци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хущава (Houschtava) е посочено като село със 115 домакинства с 380 жители българи. Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ощава живеят 1350 души, всичките българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Hochtava се състои от 1440 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 50 ученици.
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Ощава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 годинаЦентрален държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59. Класове Ученици Учители Учителки момчета момичета общо редовни волнонаемни общо редовни волнонаемни общо първи 17 2 19 1 2 3 1 1 втори 12 0 12 трети 10 0 10
След 9 септември 1944 г. в селото има и опит за въоръжена съпротива срещу комунистическата власт, потушена с много жестокости от тогавашната власт.
В средата на миналия век селото е било прочуто и с духовата си музика.
Езерец
В 1956 година махалата Езерѐц е обявена за отделно село. С решение на Министерски съвет от 24 октомври 2012 година село Езерец е присъединено обратно към Ощава.Министерски съвет на Република България. Две села на територията на община Кресна се присъединяват към други населени местаРешение № 878 от 25 октомври 2012 г. Обн. ДВ. бр. 84 от 2 ноември 2012 г.
Население
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 66Българи 64Турци - Цигани - Други - Не се самоопределят - Неотговорили 2
Културни и природни забележителности Край река Дяволска има много красиви кътчета. В района природата е изваяла причудливи скални мегалити с различна форма. В землището на Ощава има два минерални извора, които могат да се превърнат балнеолечебни центрове.
Редовни събития Съборът на село Ощава е на празника на Света Петка, който се провежда в почивните дни на първата седмица на месец август. От три години се прави и черковен събор на Малка Богородица.
Личности Родени в Ощава Георги Марков (1972 – 2018), български футболист Георги Трендафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание, загинал в боя при Моравска на 9 октомври 1878 година заедно с още 8 обградени въстанициСандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 218. Григор Костадинов (1893 – 1977), български просветен деец Д. Стоименов (1877 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията Крум Монев (1927 – 2001), четник при Герасим Тодоров Хараламби (Ралан) Анастасов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, чалкчия, ІІ отделение, четата на Дончо Златков, щаб на 15 щипска дружина Харалампи Бояджиев, учил в Мелник, в Солунската гимназия и Скопската прогимназия, деец на Македонската студентска група и участник в обединителния конгрес на МФЕО и СМЕОНБКМ-БИА C VIII 38 Хараламби Дулев (? – около 1920, Гара Пирин), деец на ВМОК, куриер на Дончо ЗлатковСандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 69. Яне Костадинов (1833 – 1927), български свещеник и революционер
Родени в Кърпелева Иван Кърпелев, български революционер, деец на ВМОРО, ятак на Яне Сандански, в къщата му са укривани отвлечените жени при аферата „Мис Стоун“Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 111.
Свързани с Ощава Георги Янев, български свещеник в Ощава, архиерейски наместник в Горна Джумая.
Починали в Ощава Стоян Карастоилов (Стоян войвода) (1848 – 1878), български революционер
Външни препратки Ощава – лобното място на Стоян войвода
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Кресна