ПоречМинистерство на здравеопазването. Наредба № 47 от 28 декември 2004 г. за изискванията към добавките към храните. (Borago officinalis) е едногодишно растение, разпространено в Средиземноморския басейн и натурализирано в много страни на Европа, Северна Африка и в Иран. Достига височина от 60 – 100 cm с власинки по цялото стъбло и листа; листата са разклонени, обикновени и дълги 5 – 15 cm. Цветовете са малки, сини и розови, с пет тесни, триъгълни издължения. Дава много семена и се самозасява, като така расте и се разпространява на мястото, където е било посадено или засято за първи път. В местата с мек климат поречът цъфти през повечето време на годината.
В листата е открито малко количество (10 ppm от сухия стрък) от токсичните за черния дроб пиролизидни алкалоиди: интермедин, ликопсамин, амабилин и супинин. Листата имат вкус на прясна краставица и се използват за салати и супи, особено в Германия. По-известна готварска рецепта е т.нар. зелен сос (), който се прави от седем билки: магданоз, див керевиз, салатен лук, кресон, киселец, разваленка (Sanguisorba) и пореч.
Цветовете, които съдържат нетоксичния пиролизиден алкалоид тезинин, имат сладък, подобен на мед вкус и често се използват за декорация на десерти.
Маслото, което се извлича от семената, е добър източник на гама-линоленова киселина.
Поречът е също богат на олеинова и палмитинова киселина, които имат хипохолестеролемичен ефект. Това масло регулира метаболизма и хормоналната система на човека и се смята от мнозина за добро средство срещу предменструален синдром. Поречът облекчава и лекува настинки, бронхити и инфекции на дихателните пътища благодарение на противовъзпалителните си качества.
В стари времена наричали пореча и с турското му име худан или худан-чичек. Ползвали са пореча само като билка.
Източници
Категория:Грапаволистни Категория:Защитени лечебни растения