За оперния певец вижте Борис Христов.

Борис Кирилов Христов е български поет, белетрист и сценарист.

Биография Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1970). Работи като учител в Перник (1971 – 1972), като журналист и редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1973 – 1981). От 1982 г. е редактор в литературния алманах „Струма“. От 1992 г. е журналист в списание „Феникс“.

През 1984 г. участва в Международната писателска програма на университета в Айова, САЩ. Изнася рецитали в Торонто, Вашингтон, Ню Йорк, Сан Франциско, Хамбург, Мюнхен, Атина, Делхи, Варшава и др.

Член е на Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г а впоследствие и на Сдружението на българските писатели. През 90-те години на ХХ век е част от управителния съвет на фондациите „Свободно поетическо общество“ и „Отворено общество“.

След средата на 90-те години на ХХ в. заживява в село Лещен, след което почти няма публични изяви.

Творчество Автор е на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 1979) и „Честен кръст“ (1982),Мария Димитрова, Борис Христов – поетът, който просто те превзема, BulgarkaMagazine.com, 13 октомври 2018. на романа „Бащата на яйцето“ (1987, 1998, 2016) и на повестите „Сляпото куче, „Долината на обувките“, издадени заедно през 1990 година и „Смъртни петна“ (1990); на книгите с тристишия „Думи и графити“, художник Яна Левиева (1991), „Думи върху други думи“, художник Анри Кулев (1992), „Черни букви върху черен лист“ (1997); на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008, 2014), „Книга от заглавия“ (2008), „Спомени за хора, камъни и риби“ (2013), „Камък и слово. Антология“ (2015), на „Стълб от прах“ (2015), „Салонът на природата“, художник Милко Божков (2020).

Съставител на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изник слонце до заник“ (1997), на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи сборник „Веда Словена“ (1997), както и на „Антология: Сборник за народни умотворения“ (2020), Антология „Иван Вазов, Лирика“ (2020), Антология „П.К. Яворов, Лирика“, 2023.

Негови творби се изучават в часовете по литература на 12. клас в българските училища.Цветелина Стефанова, Виктор Пасков и Борис Христов в учебника по литература за XII клас, 24chasa.bg, 20 април 2018.

Библиография Паруш Парушев Екатерина Томова Борис Христов. Трима млади поети. Стихове (София: Народна младеж, 1975) Вечерен тромпет. Стихотворения (Варна: Г. Бакалов, 1977; 1979)Рецензии: Божидар Кунчев, „Искам да капна от моите сълзи...“, Народна младеж, № 202, 26 август 1977; Минко Бенчев, Общуване с поезията, С., 1977, с. 196 – 199; Здравко Недков, „Оригинално и свежо присъствие“, Пулс, № 18, 30 август 1977; Георги Мицков, „Дано да чуете и вие“, Димитровско знаме (Перник), № 74, 16 септември 1977; Иван Радев, „Стихът – вик и болка“, Борба (В. Търново), № 104, 1 септември 1977; Светлозар Игов, „Вечерен тромпет“, Литературен фронт, № 39, 29 септември 1977; Румяна Арнаудова, „Ярко самобитно дарование“, Пламък, 1977, № 12; Константин Еленков, „Един поет ни търси“, Септември, 1978, № 3; Румяна Узунова, „През лятото по пладне“, Тракия, 1978, № 1; Петър Велчев, „Как ще живея с тоя скитник – сърцето“. Поетическото творчество на Б. Христов“, Септември, 1979, № 4; Божидар Кунчев, „Едно младо дарование“, Родна реч, 1979, № 9; Иван Радев, „Размисли за поезията на младите“, С белега на времето, С., 1980; Божидар Кунчев, „Човекът в ъгъла...“ Един бял лист, едно перо, Литературно-критични очерци, С., 1981. Честен кръст. Стихотворения (Варна: Г. Бакалов, 1982)Рецензии: Константин Еленков, „Какво ни казва поетът?...“ Пулс, № 36, 7 септември 1982; Пенчо Данчев, „Не, не са спомен ярките поети“, Пулс, № 10, 2 март 1982, Здравко Чолаков, „За поезия със значими идеи, богата на оригинални естетически внушения“, Литературен фронт, № 15, 15 април 1982; Петър Караангов, Изказване, Литературен фронт, № 14, 7 април 1983; Николай Звезданов, „А да звъня при удар само – като камертона“, Народна култура, № 12, 25 март 1983; Иван Радев, „За смисъла на един спор в съвременната ни поезия (Борис Христов и Иван Милчев)“, Предходници и съвременници, Критически етюди, С., 1984; Стефан Влахов-Мицов, „Борис Христов. Творчески портрет на поета, Родна реч, 1989, № 3; Розалия Ликова, „Но да вървим сега, надеждо моя...“, Творчеството на поета, Септември, 1989, № 9; Божидар Кунчев, „Вик в тишината“, Творчеството на поета, Пламък, 1990, № 5; Росица Димчева, „Баладно-сатирични мотиви в поезията на Борис Христов“, Съвременник, 1992, № 2; Росица Димчева, „Стихът на Борис Христов“, Език и литература, 1993, № 1; Розалия Ликова, „Процеси на интензификация на поетическото съзнание. Борис Христов“, Поезия на седемдесетте и осемдесетте години, С., 1994; Христо Трендафилов, „Черти от поетиката на Борис Христов“, Младата поезия (1975 – 1989), 1996; Никола Иванов, „Подреждане на балната зала“, Поетът Борис Христов, 2006. Бащата на яйцето. Роман (Пловдив: Хр. Г. Данов, 1987; ИА Аб, 1998; ИК Рива, 2016)Рецензии: Димитър Коруджиев, „Непознатото духовно пространство“, Пламък, 1988, № 9; Боряна Матеева, „Роман във филмовото пространство“, Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Михаил Неделчев, „Светове под курортното безгрижие“, Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Силвия Топалова, „Поглед отвъд бариерите, Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Александър Йорданов, „Роман за алтернативите“, Септември, 1988, № 11. Сляпото куче. Долината на обувките. Повести (Варна: Г. Бакалов, 1990)Рецензии: Валери Стефанов, „В земната градина“, Септември, 1990, № 7; Стефан Влахов-Мицов, „Прочетете тази книга“, Читалище, 1990, № 7; Румяна Койчева, „От поезия към белетристика“, Пламък, 1990, № 11 и 12. Смъртни петна (Български писател, 1990) Думи и графити (на български и английски език, ИК Андина, 1991) Крилете на вестителя (ИК Петриков, 1991; Елементи, 2008) Boris Xristov – The Wings of the Messenger (Petrikov Publishers, 1991) Думи върху други думи (на български и английски език, ИК Петриков, 1992) Честен кръст. Поема (на български и английски език, Варна: ИК Икар, 1993) Черни букви върху черен лист (на български и английски език, Люк, 1997) Вечерен тромпет. Честен кръст (Велико Търново: Слово, 2000) Каменна книга (на български и английски език, Елементи, 2006) Книга на мълчанието (на български и английски език, Елементи, 2008; на български и английски език, ИК Рива, 2014) Книга от заглавия (на български и английски език, Елементи, 2008) Спомени за хора, камъни и риби (ИК Рива, 2013) Стълп от прах (ИК Рива, 2015)Борис Христов, Стълп от прах, Портал за култура, изкуство и общество, 7 май 2015. Камък и слово. Антология (ИК Рива, 2015) Салонът на природата (на български и английски език, Методиеви книги, 2020) Пилигрим от края на света (Фондация Комунитас, 2025)

За него Книги Иван Станков, Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов. Велико Търново: Слово, 1996 Борис Христов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съст. Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2013 Иван Станков, Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов. Велико Търново: Фабер, 2016 Ангел Дюлгеров, Думи от дългия път. Онтология на болката в поезията на Борис Христов. Варна: Онгъл, 2019 Едвин Сугарев, Вик в тишината. Поезията на Борис Христов, София: Рива, 2023

Дипломни работи Бакалов, Н., Присъствието на Борис Христов в съвременната българска поезия, В. Търново, 1984. Харалампиева, И., Поезията и прозата на Борис Христов (Единство на художествения свят), В. Търново, 1991. Васевски, Ив., Художествена реализация на мита в стихосбирката „Честен кръст“ на Борис Христов, В. Търново, 1991.

Филмография Борис Христов е автор на сценарии за игрални, документални и анимационни филми, между които:

„Свирачи“ (документален) „Корабът“ (анимационен) „Всичко ми говори“ (документален) 1982 – Смъртта на заека (игрален) 1983 – Сънувам музика (документален)„Сънувам музика“, БНТ. 1984 – Лабиринти (документален) 1991 – Бащата на яйцето (игрален)„Бащата на яйцето“, БНТ. 1994 – Горгоната (анимационен) 1996 – Дудуна (документален) 2001 – Зелената къща (документален) 2002 – Името на моя вятър (документален) 2005 – Душевно (документален) 2012 – Загадката „Веда Словена“ (документален) 2014 – Книга на мълчанието (документален)

Признание и награди Носител е на Голямата награда на Софийския университет за литература (2000). През 2009 г. е удостоен с националната литературна награда за поезия „Никола Фурнаджиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество, постижения и национален принос в поетическия жанр. През 2009 г. е отличен с наградата „Орфеев венец“. Научавайки от медиите, че на 26 май 2010 г. е награден с орден „Кирил и Методий“, I степен, за заслуги в областта на културата, с писмо до правителството отказва да получи наградата.

В края на март 2012 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“.Програма на Националната научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 24 март 2012 г.

Източници

Външни препратки Поезия на Борис Христов в Литернет Поезия и повести на Борис Христов. Критика за него, Liternet.bg Критика и библиография в Литернет Преводи на английски език, Cheeseus.org Едвин Сугарев, „Борис Христов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

Категория:Български писатели Категория:Български поети Категория:Български сценаристи Категория:Възпитаници на Великотърновския университет Категория:Родени в област Перник