Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I КомнинБожилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, „Български писател“, С., 1983, стр. 400.
Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335 – 1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331 – 1371). Има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.
Известни преписи Московски препис
Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Копието е било донесено от Хилендарския манастир Ватопед и предадено на патриарха Никон в 1665 г. от Йеромонаха Арсений (Суханов), във връзка с проектираната в Русия реформа на богослужебните книги през XVII в. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.Из историята на Ватопедски манастир, Света гораМисията на Арсений Суханов, Съкровища на старобългаристиката, от Димитър РайковПолитиката на Русия към балканските православни християни през XVII в., Андрей Андреев, във „Via Eevrasia“Приписките от Манасиевата хроника в Патриаршеския и Ватиканския преписи, Веселин Тракийски
Преписът се свързва с използването на символа „@“ при изписването на думата „Амин“.
Ватикански препис
Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската историяДуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962, на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека. Първи сведения за него на български език публикува Марин Дринов в своя труд „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история“.Черно море – дигитално копие – 29/08/1892, No. 58, стр. 1
Тулчански препис Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Открит е в библиотеката на тулчанското читалище „Съгласие“ през 1895 г. от румънския лингвист и историк Йоан Богдан,Добруджа – ежедневник на фонд Добруджа – Бабадаг / No. 23, 17/08/1917, стр.1 който го изучава и факсимилира през 1917 г.Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 14 от 27 юли 1917, стр.3 Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.
Хилендарски препис Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.
Новгородски препис Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.
Вижте също Софийски песнивец Четвероевангелие на цар Иван Александър Видинско евангелие Погодински псалтир Болонски псалтир Томичов псалтир
Литература Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских литературах / Институт литературы Болгарской академии наук, Институт русской литературы (Пушкинский дом) Академии наук СССР ; введение Д. С. Лихачева, исследования И. С. Дуйчева и М. А. Салминой, подготовка текстов М. А. Салминой, слоуказатели О. В. Творогова. – София : Изд-во Болгарской акад. наук, 1988. – 489 с.
Външни препратки дигитално факсимиле на Ватиканския препис
Бележки
Категория:Извори за българската история Категория:Среднобългарска литература Категория:Илюстровани ръкописи Категория:Исторически хроники Категория:Български ръкописи Категория:Държавен исторически музей (Москва) Категория:Руска национална библиотека Категория:Ватиканска библиотека Категория:Хилендарски манастир Категория:Румънска академия Категория:Култура в Букурещ Категория:Тулча Категория:Превод