Френска Екваториална Африка (, AEF) е бивша федерация на френските колониални територии в Африка, която се простира от река Конго до пустинята Сахара.
История Федерацията е основана през 1910 г. и се състои от 4 територии – Габон, Средно Конго (дн. Република Конго), Убанги-Шари (дн. Централноафриканска република) и Чад, въпреки че Чад не е организиран като самостоятелна единица до 1920 г. Седалището на генерал-губернаторът е в Бразавил и има наместници във всяка територия."L'Afrique équatoriale française" dans La Géographie par l'image et la carte, Librairie générale, 1927, p. 242-243.
През 1911 г. Франция отстъпва части от територията си на Германски Камерун в резултат на Агадирската криза. Територията е възвърната след разгрома на Германия по време на Първата световна война.
По време на Втората световна война федерацията се съюзява с Свободните френски сили под командването на Феликс Ебуе (август 1940 г.) (с изключение на Габон) и става център на техните дейности в Африка.
По време на Четвъртата република във Франция (1946 – 1958), федерацията е представлявана във френския парламент. Когато териториите гласуват на референдум автономността си през септември 1958 г., федерацията се разпада. През 1959 г. новите републиканци образуват асоциация, наречена Съюз на централноафриканските републики. По-късно, през август 1960 г. териториите стават изцяло независими.
Източници
Категория:Бивши френски колонии Категория:История на Африка Категория:История на Република Конго Категория:История на ЦАР Категория:История на Чад Категория:История на Габон Категория:20 век в Африка