Нèгован (, Фла̀мбуро, катаревуса: Φλάμπουρον, Фламбурон, до 1928 година Νεγοβάνη, Неговани, ) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония, като мнозинството от жители му са арванити.

География Селото е разположено на 15 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в северното подножие на планината Радош (Мала река).

История В Османската империя

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано, че Негован има 15 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 334

В началото на XIX век Негован е българско село, но почти цялото му българско население го напуска по време на размириците в началото на века и към средата на века в него се заселват албанци християни и малко влашки семейства от Епир. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото е възстановено около 1860 година от албанци преселници от село Пликати, Коницко. Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Нолан (Nolan) са посочени като бългороговорещи. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Негован е посочено три пъти – един път като Неговин (Négovine), село в Леринска каза с 60 домакинства и 126 жители българи, втори път като Неговани (Négovani) отново в Леринска каза с 45 домакинства със 160 жители българи и трети път като Негован (Négovane) в Костурска каза с 20 домакинства и 85 жители албанци.

В края на XIX век Негован е голямо село с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Негован има 620 жители арнаути и 100 жители власи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Неговар е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 331 къщи.

Цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и според някои автори заедно със съседните гъркомански албано-влашки селища Бел камен и Лехово селото е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр.44 и 48. Според Милан Матов обаче Негован е село, което „симпатизира на българите и приема всички чети“.

Негованчанинът отец Кристо Неговани отваря в 1897 година албанско училище в Негован и прави опит за събуждане на албанско национално съзнание у съселяните си, но е убит на 12 или 13 февруари 1905 година от четата на Йоанис Пулакас по поръка на костурския владика Германос Каравангелис. При същото влизане в Негован Пулакас убива румънеещите се власи Г. Томаидис и поп Теодосий, както и българите Типо и Нико Влаха, племенник на Митре Влаха.Δ. Λιθοξόου - Η είσοδος του Τσόντου Βάρδα

Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) дава почти двойно повече жители за 1905 година – 1080 албанци християни, 300 власи, 110 гърци и отбелязва и наличието на 96 българи патриаршисти.

Според гръцки данни в селото има 100 албанофонски патриаршистки семейства, 100 влахофонски патриаршистки и 50 румънеещи се семейства.Νεγκοβάνη

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Неговани (Νεγοβάνη), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 723 „православни гърци“.

В Гърция През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на войната гърците убиват негованския свещеник Кирил.Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 25. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Неговени има 110 къщи арнаути християни и 3 къщи власи християни. В 1928 година селото е прекръстено на Фламбурон, в превод „знаме“. В 1932 в Негован живеят 210 семейства, като повечето говорят албански, а малка част български и румънски. 44 от семействата са с „изявено румънско съзнание“. В 1945 селото има 1346 жители, всички с гръцко национално съзнание.

В 1987 година в Негован започва да излиза вестник „Фламбуриотика“.

Според изследване от 1993 година селото е чисто арванитско и „арванитският език“ в него е запазен на средно ниво.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

В 1993 година сградата на Негованското училище е обявена за паметник на културата.

Църквите в Негован са „Успение Богородично“ (1871), „Животворящ източник“ (1900) и „Свети Козма“ (1975).

+ Прекръстени с официален указ местности в община Негован на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Радош Ραδόσι Синдагматарху Хондру Συνταγματάρχου Χονδρούхребет на ЮИ от Негован Цер Τσέρος Дримос Δρυμός Михов трап Μιχοτράπη Рема ту Миху Ρέμα τού Μίχου Лабаново Λαμπάνοβον Аналипсис Άνάληψιςбивше село на СИ от Негован Негованска река Νεγκοβάνης Фламбуриотико Φλαμπουριώτικοрека, десен приток на Сакулева

Преброявания 1913 – 1133 жители 1920 – 828 жители, 221 семейства 1928 – 975 жители 1951 – 1028 жители 1961 – 923 жители 1971 – 645 жители 1981 – 556 жители 2001 – 559 жители 2011 – 420 жители

Личности

Родени в Негован Атанас Димитри, зограф от XIX век Васил Неговани (? – 1910), албански духовник Георги Димитри, зограф, брат на Атанас Димитри Георги Сидер, гръцки андартски капитан капитан дядо Георги Неговански, хайдутин и революционер Илияс Пинис, гръцки андартски капитан Кочи Дзодзе (1917 – 1949), албански политик Кристо Неговани (1875 – 1905), албански духовник, общественик, писател Михаил Дзодзе, албански публицист Никола Христов – Неговански (1885 – 1927), български революционер Николаос Пинопулос, гръцки андартски капитан Стоян Неговански (1909 – 1977), български революционер и гръцки партизанин Христодул (Христо) Георги, зограф, син на Георги Димитри

Починали в Негован Андонис Зоис (? – 1941), гръцки андартски капитан

Литература Ανωνύμου, "Η Νεγοβάνη", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1908. Βόγας, Αναστάσης, “Φλάμπουρο Φλωρίνης, 1861-1944”, Φλώρινα 1993. Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., "Το χωριό Φλάμπουρο (Νεγοβάνη), Ν. Φλώρινας", Θεσσαλονίκη 1990. Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., “Λαογραφικά του γάμου στα χωριά Φλάμπουρο και Δροσοπηγή Νομού Φλωρίνης”, Θεσσαλονίκη 1993.

Бележки

Категория:Села в дем Лерин Категория:Арванитски селища Категория:Арумънски селища