Ру̀пите е село и жп спирка в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. Селото се намира на 8 km североизточно от Петрич. До 1951 година носи името Ширбаново, а до 1993 година – Мулетарово на името на Васил Мулетаров.
География Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина. Отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото се намира вулканското възвишение Кожух. В източното подножие на възвишението в землището на селото е разположена местността Рупите, известна с лечебните си минерални извори с температура 75 °C. Климатът е континентално-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 mm.
История На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. доказва, че край село Рупите се е намирал античният град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Дотогава този град е локализиран на юг от Беласица.
Селището се споменава в османски данъчни регистри от XV век, 1570 и 1664 – 1665 година. През 1570 година Сирбан се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 28 християнски домакинства.Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 597 – 598
През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи. През 1889 – 1892 година на мястото на по-стара църква е построена църквата „Успение Богородично“, чийто иконостас е дело на резбаря Йосиф Йосифов от село Каракьой, Неврокопско. Църквата е изписана от Милош Яковлев, най-верояно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава изписана частично.Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052 – 05(497.7)
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ширбаново е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.
С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун – Николай Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.Щерионов, Щ. Джонев Ан. „Документи за положението на българите в Македония (началото на ХХ в.)“ Кюстендил, 2001, стр. 26 – 28
Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война през 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 1037Българи 1018Турци -Цигани -Други -Не се самоопределят -Неотговорили 15
Забележителности В землището на селото се намира местността Рупите, където в последните години от живота си живее смятаната за ясновидка Ванга. Тук през 1994 година, финансиран от самата Ванга и по проект на архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов, е построен храмът „Света Петка Българска“ в близост до къщата и гроба на Ванга Вангелия Гущерова. Рупите е подножието на изгасналия вулкан Кожух планина. Местността заедно с църквата е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Редовни събития Всяка година в Рупите на 15 август, Успение Богородично, се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападна България и се танцуват местни танци. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.
Други На името на местността Рупите е именуван ледник Рупите () на остров Смит, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.
Галерия
Личности Родени в Рупите Неделчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина
Починали в Рупите Милош Яковлев (? – 1892), български зограф
Свързани с Рупите Стоян Велев Хаджиев – Вампиро (1886 - ?), български разузнавач, горянин
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Петрич Категория:100 национални туристически обекта Категория:Туризъм в община Петрич