„Д-р Хаус“ () е американски медицински сериал, който е излъчен за пръв път в САЩ на 16 ноември 2004 г. по телевизия Фокс. Главният герой на сериала е д-р Грегъри Хаус (Хю Лори), неконвенционален медицински гений, който оглавява екип от диагностици в измислената Университетска болница Принстън-Плейнсбъро в Ню Джърси. Идеята за сериала е на Пол Атаназио и Дейвид Шор, който е определян като създател на сериала и основно разработва концепцията за главния персонаж. Изпълнителни продуценти са Шор, Атаназио, Кейти Джейкъбс и режисьорът Брайън Сингър. По-голямата част от сериала е сниман в Сенчъри Сити.
Хаус често влиза в противоречие със своите колеги лекари, включително и със собствения си екип, тъй като много от хипотезите му за болестите на пациентите са базирани на прозрения, появяващи се от нищото, а понякога и спорни заключения. Пренебрежението му към болничните правила и процедури често го вкарва в конфликт с шефката му, която е болничен администратор и декан на медицинския факултет, д-р Лиса Къди (Лиса Едълстийн). Единственият истински приятел на Хаус е д-р Джеймс Уилсън (Робърт Шон Ленард), началник на Отделението по онкология. През първите три сезона диагностичният екип на Хаус се състои от д-р Робърт Чейс (Джеси Спенсър), д-р Алисън Камерън (Дженифър Морисън) и д-р Ерик Форман (Омар Епс). В края на третия сезон екипът се разформира. Форман се присъединява отново, а Хаус постепенно избира трима нови членове: д-р Реми „Тринайсет“ Хадли (Оливия Уайлд), д-р Крис Тауб (Питър Джейкъбсън) и д-р Лоурънс Кътнър (Кал Пен). Кътнър прави последната си поява към края на пети сезон. Чейс и Камерън продължават да се появяват в различни роли в болницата до началото на шести сезон. По-късно Камерън се оттегля от болницата, а Чейс се връща в диагностичния екип. Д-р Реми „Тринайсет“ Хадли отсъства през по-голямата част на седми сезон, а позицията ѝ е заета от Марта М. Мастърс (Амбър Тамблин). Къди и Мастърс се оттеглят преди осми сезон, Форман става новият медицински декан, а д-р Джесика Адамс (Одет Анабъл) и д-р Чи Парк (Шарлийн Ий) се присъединяват към екипа на Хаус.
Приветстван с акламации от критиката през по-голямата част от излъчването си, „Д-р Хаус“ е сред Топ 10 оценените шоу-сериали от втория до четвъртия си сезон. Разпространен в 66 страни, „Хаус“ е най-гледаното телевизионно предаване за 2008 г. Сериалът получава редица награди, включително пет награди Еми, два Златни глобуса, награда Пийбоди и девет награди Изборът на публиката.
Музиката в началото на всяка серия е песента „Teardrop“ на Масив Атак (която обаче е заменена и не се използва в редица страни, в това число и България, поради авторски права).
На 10 май 2011 г. е подновен за осми сезон, чиято премиера се състои на 3 октомври 2011 г. На 8 февруари 2012 г. е обявено, че осмият сезон ще бъде последен. Последният епизод е излъчен на 21 май 2012 г.
Продукция Идея
През 2004 г. Дейвид Шор, Пол Атаназио и Кейти Джейкъбс, бизнес партньор на Атанейшо, предлагат сериал (дотогава неозаглавен) на Fox от типа медицински сериал с разследване в стил „От местопрестъплението“, в което докторите изследват симптомите и техните причини. Атанейшо се вдъхновява от статията „Диагноза“ на д-р Лиса Сандърс в списание „Ню Йорк Таймс“.Challen, p. 96. Fox купува сериала, но тогавашният ѝ президент Гейл Бърман предупреждава създателите, че иска „медицински сериал без бели престилки по болничния коридор“. За Джейкъбс тази уговорка оказва голямо влияние върху крайната форма на сериала.
След като Фокс одобрява сериала, той получава работното заглавие „Да преследваш зебри, да заобиколиш канала“ (Chasing Zebras, Circling the Drain, като „зебра“ на английски е медицински жаргон за необичайна или неясна диагноза, докато „да заобиколиш канала“ се отнася за нелечими случаи). При предварителното полагане на основните характеристики на сериала се създава идеята за екип от лекари, които работят заедно и се опитват да „диагностицират онова, на което не може да се постави диагноза“. Шор обаче счита, че ще бъде важно да има интригуващ централен персонаж, който да разпознава характера на пациентите и да дава диагнози на базата на тайните и лъжите им. Докато Шор и създателите избистрят героя, концепцията на предаването постепенно става по-малко процедурна и повече концентрирана върху главната роля. Персонажът е кръстен Хаус, като това става и заглавието на сериала (В България е добавено „д-р“ за по-голяма яснота). Шор разработва останалите персонажи и написва сценария за пилотния епизод. Брайън Сингър, който режисира пилотния епизод и има голям принос за избирането на главните роли, казва, че епизодът се казва „Всички лъжат“, като това е и мотото на сериала. Сюжетът на първите няколко епизоди е вдъхновен от работата на Бъртън Руше, колумнист на списание „Ню Йоркър“ в периода 1944 – 1994 г., тънък познавач на необичайните медицински случаи.
По отношение на главния герой Шор се опира на преживяванията си като пациент в една учебна болница:
Основният замисъл е главният персонаж да има някакъв недъг. Първоначалната идея е Хаус да е на инвалидна количка, но Фокс я отхвърля. Джейкъбс по-късно изразява признателността си към настойчивостта на телевизията героят да бъде променен – изправянето му на крака добавя решителен физически аспект. В крайна сметка сценаристите решават Хаус да бъде с увреден крак в резултат на грешна диагноза, което го принуждава да използва бастун и му причинява болка, водеща до наркотична зависимост.
Препратки към Шерлок Холмс
В сериала се появяват много сходства между Грегъри Хаус и прочутия детектив Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл. Шор винаги е бил фен на Холмс и е намирал равнодушието на героя към клиентите му за неповторимо. Има огромна прилика и по начина, по който Хаус опира до дедуктивния метод и психологическия анализ дори в най-неприложимите ситуации и неговото нежелание да се заема с безинтересни случаи. Неговият изследователски метод е логически да елиминира една по една грешните диагнози – метод, присъщ на Холмс. Двамата герои свирят на инструменти (Хаус свири на пиано, китара и хармоника, а Холмс – на цигулка) и вземат наркотични вещества (Хаус е пристрастен към викодин, а Холмс употребява кокаин и морфин за развлечение). Приятелството на Хаус с д-р Джеймс Уилсън е отражение на приятелството между Холмс и неговия довереник, д-р Уотсън. Робърт Шон Ленард, който играе Уилсън, споделя, че героят му, чието име много прилича на това на Уотсън, и Хаус първоначално е трябвало да работят заедно подобно на Холмс и Уотсън, като тази роля впоследствие се иззема от диагностичния екип на Хаус. Според Шор самото име на Хаус е замислено като „поклон“ към Холмс. Жилищният номер на Хаус е 221Б, което е директна препратка към адреса на Холмс – „Бейкър Стрийт“ 221Б.
В различни епизоди се срещат още препратки към разказите за Шерлок Холмс. Главната пациентка в пилотния епизод се казва Ребека Адлър по името на Айрийн Адлър – героиня от първия разказ за Холмс „Скандал в Бохемия“. В последната серия на втори сезон Хаус е застрелян от обезумял престъпник на име Мориарти. По същия начин се казва най-големия враг на Холмс. В епизода „It's a Wonderful Lie“ от четвърти сезон Хаус получава второ издание на творбите на Конан Дойл за коледен подарък. В епизода „The Itch“ от пети сезон Хаус взема ключовете и викодина си, които стоят върху „Мемоарите на Шерлок Холмс“. В друг епизод от пети сезон, „Joy to the World“, за да заблуди екипа си, Хаус използва книга на Джоузеф Бел, от когото Конан Дойл черпи вдъхновение за Шерлок Холмс. Книгата е подарък за предната Коледа от Уилсън и е надписана: „Напомни ми за теб, Грег“. Преди да потвърди, че книгата е от него, Уилсън споделя с двама души от екипа, че му е била връчена от същата Айрийн Адлър. Последната серия на сериала е препратка към привидната смърт на Холмс в разказа „Последният проблем“ от 1893 г., с който първоначално Конан Дойл има намерение да приключи поредицата.
Екип по продукцията
„Д-р Хаус“ е копродукция между Хийл енд Тоу Филмс, Шор Зи Продъкшънс и Бед Хет Хари Продъкшънс с помощта на Юнивърсъл Медия Студиос за Фокс. Пол Атаназио и Кейти Джейкъбс (начело на Хийл енд Тоу Филмс), Дейвид Шор (Шор Зи Продъкшънс) и Брайън Сингър (Бед Хет Хари Продъкшънс) са изпълнителни продуценти на сериала още от самото начало. Лорънс Каплоу, Питър Блейк и Томас Л. Моран влизат в екипа като сценаристи веднага след заснемането на пилотния епизод. Дорис Игън, Сара Хес, Ръсел Френд и Гарет Лърнър се присъединяват към сценаристите в началото на втори сезон. На Френд и Лърнър, които са бизнес партньори, е предложено да се включат още при стартирането на сериала, но те отказват. През следващата година Джейкъбс им предлага още веднъж и имайки предвид предизвикания бум, този път те приемат. Илай Ати и Шон Уайтсел влизат в състава на сценаристите в началото на четвърти сезон. От този сезон Моран, Френд и Лърнър също са изписани като изпълнителни продуценти наред с Атаназио, Джейкъбс, Шор и Сингър. Хю Лори се води изпълнителен продуцент във втория и третия епизод от пети сезон.
Шор е шоурънърът на „Д-р Хаус“. До края на шести сезон по епизоди пишат над 10 сценаристи. С най-много приноси са Каплоу (18 епизода), Блейк (17), Шор (16), Френд (16), Лърнър (16), Моран (14) и Игън (13). Най-много режисирани епизоди има Деран Сарафян (22 епизода, без участие в шести сезон), и Грег Яйтанес (17). От останалата бройка режисьори само Дейвид Стрейтън е режисирал поне десет епизода до края на шести сезон. Хю Лори режисира седемнадесетия епизод на шести сезон, „Lockdown“. Елан Солтес е супервайзър на визуалните ефекти от началото на сериала. Лиса Сандърс, професор по медицина и клиничен асистент в Йейлското училище по медицина, е технически консултант. Тя също така е автор на статията „Диагноза“, вдъхновила сериала. Според Шор трима различни лекари наглеждат работния процес. Бобин Бергстрьом, дипломирана медицинска сестра, е медицински консултант на снимачната площадка.
Кастинг
Първоначално продуцентите търсят „типичен американец“ за ролята на Хаус. Брайън Сингър отчасти чувства, че няма начин да наеме човек за ролята, който не е американец. По време на кастинговата сесия актьорът Хю Лори е в Намибия и се снима във филма „Полетът на феникса“. Той прави запис за прослушване в хотелска баня, единственото място с достатъчно светлина, и се извинява за външния си вид (който Сингър сравнява с „видео на бин Ладен“). Лори импровизира, използвайки чадър вместо бастун. Сингър е много впечатлен от изпълнението му и коментира това как „американският актьор“ успява да вникне в персонажа. Сингър не знае, че Лори е британец, заради убедителния му американски акцент. Лори отдава акцента си на „пропиляна младост [в гледане на] твърде много телевизия и твърде много филми“. Въпреки че по-познати актьори като Денис Лиъри, Роб Мороу и Патрик Демпси са взети предвид за ролята, Шор, Джейкъбс и Атаназио са впечатлени колкото Сингър и избират Лори за ролята на Хаус.Challen, p. 39.
Лори по-късно разкрива, че отначало си е помислил, че главният персонаж е д-р Джеймс Уилсън. Той предполага, че Хаус е с поддържаща роля, заради естеството на характера му, докато не получава пълния сценарий за пилотния епизод. Лори, като син на доктора Ран Лори, казва, че се чувства виновен за това, че му „плащат повече, за да бъде фалшива версия на собствения [си] баща“. От старта на трети сезон заплащането му е от 275 000 до 300 000 долара на епизод – три пъти повече от това, което е изкарвал допреди в сериала. До петия сезон Лори изкарва по 400 000 на епизод, което го прави един от най-скъпо платените актьори в телевизията.