Ругуновец или Карасуле, или Карасули (, Поликастро, катаревуса: Πολύκαστρον, Поликастрон, до 1928 година: Καρασούλι, Карасули) е град в Република Гърция, част от дем Пеония в област Централна Македония.

География Градът е разположен в областта Боймия, на левия бряг на Вардар (Аксиос) срещу Боймица (Аксиуполи) на 17 km от границата със Северна Македония и на 52 km северно от Солун (Тесалоники).

История В местността Тава (Ταβάς) е отрито древно селище, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.

В Османската империя Ругуновският хамам е от началото на османското господство – XIV век. В XV век тимарът на Рогновица е даден на Кара Сули и Софта Илия, след което започва да се появява османското име Карасули или Карасуле. Около 1450 година тимарът Карасули принадлежи на Оруч хан, син на Кара Соле, и София Илия и има 20 християнски и 12 мюсюлмански къщи. По-късно Карасули става седалище на бея.

В XIX век Ругуновец е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО. Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ругуновец е населявано от 340 жители българи, 200 турци, 12 черкези и 55 цигани. Към началото на века официалното турско име Карасуле започва да измества традиционното българско Ругуновец сред неместните българи.

В началото на XX век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кара суле (Kara-Soulé) има 312 българи екзархисти и 144 българи патриаршисти гъркомани и 30 цигани и функционира българско училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ругуновец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на войната селото пострадва силно и огромна част от българското му население емигрира в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

Преброяването от 1913 година показва едва 458 жители. В 1914 година последва нова силна емигрантска вълна към България. Преброяването от 1920 година сочи 322 жители. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карасули има 80 къщи славяни християни, 35 къщи турци и 12 къщи цигани мохамедани. В 1924 година и останалите му български жители - 71 души се изселват по официален път в България. Турските жители на Ругуновец също го напускат за Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт, както и каракачани от България. В 1928 година градчето е прекръстено на Поликастрон и преброяването от същата година показва 1880 жители, от които 392 семейства с 1363 души гръцки бежанци. Нарастването на населението се дължи на частичното изсушаване на Арджанското и Аматовското езеро в 1934 година и на ликвидирането на маларията.

Ругуновец има договор за сътрудничество и културен обмен с българския град Бяла, в който са заселени българи бежанци от Боймията.Сайт на Община Бяла.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Ругуновец на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Арджански колиби Άρτζά Καλύβια Каливия Καλύβια местност на ЮИ от Ругуновец Вардина Βάρδινα Гонимо Γόνιμο Стари Караули Παλ. Καραούλι Мелия Μέλια местност на ЮИ от Ругуновец, на С от гарата Тема Τέμα Стема Στέμμα местност на ЮИ от Ругуновец и на ЮЗ от Неа Кавала Арджанско езеро Λίμνη Άρτζέν Лимни Λίμνη местност на мястото на бившето Арджанско езеро на И от Ругуновец и на С от Неа Кавала Арнаут Таш Άρναούτ Τάς Врахаки Βραχάκι възвишение на ЮИ от Ореховица и на ЮЗ от Спанчово

Личности

От Ругуновец са много революционни дейци на ВМОК и ВМОРО като видния войвода Иванчо Карасулията (1875 – 1905), Спиро Иванов Карасулски (1869 – ?) и Стойко Христов (? – 1905). Може би най-видният жител на градчето е комунистическият политик Антон Югов (1904 – 1991), министър-председател на България от 1956 до 1962 година. От Ругуновец е и кметът на Пловдив Атанас Костов (1911 – 2004).

Бележки