Грузинска писменост () е уникална за грузинския и някои сродни езици.

Днешната грузинска писменост е азбука, подобно на кирилицата и латиницата, обозначаваща както съгласните, така и гласните звукове.

История От далечни предания разбираме, че създател на първата грузинска писменост, наречена Асомтаврули е цар Парнаваз Първи цар на Иверия (Кавказка Иберия) през 3 век пр.н.е. Точна дата за създаването и обаче не се знае. Грузинският историк Леонти Мровели, живял през 11 век, счита, че азбуката е създадена от цар Парнавас Първи. Подобна е и хипотезата на професор Барамидзе, сочейки историческото произведение „Картлис цховреба“ – сборник с документи, обобщени от историк, който е бил съвременник на царя. Според някои учени първите запазени документи и текстове, които използват древната грузинска писменост са от 4 – 5 век. Категорични останки от документи, доказващи по-ранно създаване на писменост в Грузия не са намирани. Най-древната известна ни грузинска творба, достигнала до нас е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написана през пети век. Тя красноречиво доказва, че много преди написването на този текст е имало изключително силно развита писмена култура в региона. Професорът Ревас Барамидзе през 1990 година доказва, че в „Битие Грузинско“ има описание на „Житие Парнавас“ – това само по себе си е доказателство, че по това време е имало писменост, макар и този факт да не доказва напълно съществуването и. През 1940 г., при археологични разкопки в град Мцхета-Армази са намерени няколко антични писмени творби. Надписите са изписани на гръцки, както и още един древнописмен графически стил. Няколко от знаците били изписани на трудно разпознаваем правопис, които според предположение на професор Павле Ингороква са най-древните примери за използването на Асомтаврули. Първите открития сочат, че грузинската азбука е създадена около трети-четвърти век, но не е било категорично доказано. Открит надпис на Асомтаврули от 4 век гласи „Даватската Стела“, също така е открит и подобен надпис в град Булнизи, където е построен Сионският манастир, там надписите датират от 492 – 493 г. През 1990 – 2000 година, под ръководството на Академик Леван Чилашвили се провеждат изследвания и са намерени документи, които дават възможност да се предполага, че грузинската азбука е създадена по-рано от трети век пр. Хр.

Грузинската писменост се състои 3 вида системи, като Асомтаврули е в основата им. Църковната религиозна писменост се образува от събирането на Асомтаврули с „духовното лице“ (хуци), от което се получила Хуцури-Асомтаврули, от която също произлизат Мргвловани, известна като обла или кръгова писменост, както и Мтаврули. Следващата е Нусхури (тя обединява Хуцури, Нусха-Хуцури, Котховани) и третата е Мхедрули. Всяка от трите писмени системи има свой характерен графически стил, но графичните знаци на писменост Нусхури са производни от развитието на Асомтаврули, а Мхедрули произхожда от Нусхури. Тези промени от своя страна произхождат от стремежа на езиковедите към опростяване на правописа.

Като най-първична и най-древна Асомтаврули е сред известните грузински писмености. Съществуват ръкописи на грузински език съхранени на стените на църквата във Витлеем от 430 г. пр. Хр. и „Болниси Сиони“ – храм от четвърти, пети век пр. Хр. Друг древен надпис съществува на „Давадската Стела“ от 367 г., както и надписите в град Бакури, известни са и строителният надпис от град Болниси върху Сионския манастир през 493 – 494 година както и надписа в Гри-Ормизиди. През пети и шести век са открити ръкописи, както и надписи в Джварския манастир в град Мцхета. До единадесети век срещаме ръкописи, които изцяло използват Асомтаврулска писменост, като след това Асомтаврули е използвана най-вече за надгробни надписи, също така в кратки ръкописи, за заглавия, както и за ръкописи, съставени само от главни букви. Затова е и наричена Асомтаврули, което в превод означава главни букви. Независимо от това, че наричат символите също и мргвловани (кръгли, заоблени). Смята се, че отначало Асомтаврули се е доразвила под влиянието на гръцката църква и поради липсата на писменост за преписа на библейските завети. Средновековната култура на Грузия е силно повлияна от християнството, възприето около 330 година. Грузинската православна църква популяризира и често финансира създаването на произведения с религиозна тематика. Като типаж и близки прилики Асомтаврули се доближава към писмености, които са създадени в ранния период на разпространение на християнството – такива писмености са арменска, коптурска и др.

Графичната система на Асомтаврули се състои от елементарни геометрични елементи – кръгове и прави линии, често преплитащи се. Всички букви са на една височина и тяхното написване е сложно изпълнимо от няколко движения на ръката с много повдигания от повърхността за писане, което прави процеса на писане неудобен и бавен. Свързването на съставните елементи се осъществява чрез наклонена черта под ъгъл. Единственото изключение е кръстосаната буква „ДЖ“ която проф. Елена Мачавариани смята за монограм на Исус Христос и че налагането и е възникнало след разпространяването на християнството. Според професор Елена Мачивалиани буквата „ДЖ“ е създадена от кръстосването на инициалите на Исус Христос.

Писателят Реваз Патаридзе изразява друго мнение, според което кръстосаната буква „ДЖ“ показва краят на азбуката. Давайки ни за пример други писмености (семитски, и гръцки), където отново за край на азбуката се използва кръстосан знак (ГРЪЦКАТА „Х“, ФИНИКИИСКАТА „+“ И ЛАТИНСКА „Х“). Единната система за буквестроенето (изписване) се потвърждава само в Асомтаврули. Въз основа на геометрични елементи ни потвърждава, че първо е създавано изписването (изрисуването) на буквите, а след това се подреждат по азбучен ред, както и се именуват.

Писменост Нусхури произхожда от вече развитата писменост на Асомтаврули. През 8 век приключва преминаването от кръгли форми към полу-кръгли. Доказателства за последващата писменост Нусхури датират от девети век. До около единадесети век Нусхури се е ползвала заедно с Асомтаврули при писане. Постепенно в някои букви е нарушена двулинейната система. От дванадесети век съществуват ръкописи, изписани изцяло на Нусхури. Тази писменост е широко използвана до 18 век включително. Смята се, че Нусхури се доразвива от изключително силното влияние на гръцката художествена литература по това време. Асомтаврули и Нусхури обединени са наричени Хуцури, което идва от Хуци, значещо духовно лице. Тази допълнителна писменост възниква вследствие нуждите на църковното братство и е употребявана само за църковни нужди. В завършеното Нусхури буквите са разположени в две линии и в различни височини. Нусхури е ъглова, бърза, надясно наклонена писменост като буквите се изписват свързани една с друга. В Носхури за пръв път се създава тенденцията за създаване на единен контур, което окончателно се формира в писмеността Мхедрули. Пример за това е буквата „У“, която в Асомтаврули се пише от 2 знака в Нусхури се обединява в 1 знак.

Първото засвидетелствано използване на грузинската азбука е надпис в християнска църква в Палестина около 430 година. Тогавашният вариант на грузинската азбука носи наименованията асомтаврули (означаващо главни букви) или мргловани (означаващо кръгъл), тъй като е бил със заоблени форми и всички букви са били с една и съща височина.(английски) Omniglot, Georgian alphabets (Asomtavruli and Nuskha-khucuri) (английски) Ancient Scripts, Georgian През 9 век вариантът асомтаврули постепенно е бил изместен от по-ъгловата разновидност, наричана нусха-хуцури или кутховани (означаващо ъгловат).

Според грузинската легенда, азбуката е била създадена от цар Фарнаваз I през 3 век; арменската легенда твърди, че грузинската писменост е била измислена от арменски християнски мисионер.

Писменост Асомтаврули Асомтаврули (означаващо главни букви), позната още като мргловани (означаващо кръгъл), е най-старата известна разновидност на грузинската азбука. Първото ѝ засвидетелствано използване е надпис в християнска църква в Палестина от около 430 г.; като самостоятелна форма на грузинската азбука изчезва през 9 век. Днес буквите от асомтаврули се използват като главни в разновидността хуцури, а в редки случаи и в официалната разновидност мхедрули.

Букви Ⴀ Ⴁ Ⴂ Ⴃ Ⴄ Ⴅ Ⴆ Ⴡ Ⴇ Ⴈ Ⴉ Ⴊ Ⴋ Ⴌ Ⴢ Ⴍ Ⴎ Ⴏ Ⴐ Ⴑ Ⴒ Ⴣ ႭჃ, Ⴓ Ⴔ Ⴕ Ⴖ Ⴗ Ⴘ Ⴙ Ⴚ Ⴛ Ⴜ Ⴝ Ⴞ Ⴤ Ⴟ Ⴠ Ⴥ

Нусхури Нусхури, позната още като кутховани (означаващо ъгловат), е разновидност на грузинската азбука. Появява се през 9 век от разновидността асомтаврули и изчезва като самостоятелно употребявана форма на грузинската азбука през 11 век. Днес буквите от нусха-хуцури се използват като малки от разновидността хуцури. Букви ⴀ ⴁ ⴂ ⴃ ⴄ ⴅ ⴆ ⴡ ⴇ ⴈ ⴉ ⴊ ⴋ ⴌ ⴢ ⴍ ⴎ ⴏ ⴐ ⴑ ⴒ ⴣ ⴍⴣ, ⴓ ⴔ ⴕ ⴖ ⴗ ⴘ ⴙ ⴚ ⴛ ⴜ ⴝ ⴞ ⴤ ⴟ ⴠ ⴥ

Мхедрули Мхедрули (მხედრული, „военна“, от мхедари – „войник“, „боец“) е светската разновидност на грузинската азбука, която днес се употребява официално от грузинския език. Съдържа 33 букви, от които 28 съгласни и 5 гласни и не различава главни и малки букви (за разлика от хуцури, жреческата разновидност). В мхедрули всеки знак отговаря винаги точно на един звук, т.е. няма разлика между изговор и правопис. Азбуката се е развила в средата на 11 век от светския вариант на нусха-хуцури – мхедрули е заоблената курсивна форма на оригиналната писменост. Мхедрули измества другите варианти на грузинската писмена система през 18 век. Букви ა ბ გ დ ე ვ ზ ჱ თ ი კ ლ მ ნ ჲ ო პ ჟ რ ს ტ ჳ უ ფ ქ ღ ყ შ ჩ ც ძ წ ჭ ხ ჴ ჯ ჰ ჵ ჶ ჷ ჺ ჸ ჹ

Съвременният вариант на грузинската азбука се развива от разновидността нусха-хуцури през периода 11 – 13 век. Наименованието му мхедрули идва от думата мхедари, означаваща „войник“ и наблягайки на светското използване на разновидността. Разновидностите асомтаврули и нусха-хуцури не са се изгубили, а продължават да бъдат използвани и до днес от Грузинската православна църква за религиозни текстове под общото наименование хуцуриПревел от грузински Леван Грузинобългарски Първият печатен текст, използващ грузинската азбука, е бил публикуван през 1669 г.(английски) Omniglot, Georgian alphabet (Mkhedruli) През 18 век са били добавени няколко нови букви, а през 19 е извършена реформа в правописа, изхвърляща пет други букви.

Мхедрули се нарича съвременната грузинска азбука. Примери за това съществуват от единадесети век и се смята, че се е развила от Хуцури под силното влияние на арабската писменост стил и калиграфия. Писмените форми на Мхедрули са улеснени за изписване. Писането отново е хоризонтално, но контурите са заоблени и създават единно очертана форма. В Мхедрули са запазени видът и формата на само няколко букви от Асомтаврули (това са С, ДЗ, М), а останалите претърпяват сложни графични промени. Четири линейната система на Мхедрули е в различни височини. През 1728 г. Николоз Тбилели създава главните букви на Мхедрули.

В древните грузински писмености се е наложило образуването на самобитния тип за съкращаване на изречения и думи наречен Карагми. Причината за необходимите съкращения са били скъпоструващите писмени консумативи (тогава се е писало на агнешка или телешка кожа), а за написването на една книга са трябвали кожи от повече от сто агнета или телета. Грузинците за пръв път започват да пишат на хартия през единадесети век, която бавно и постепенно започва да заема мястото на Етрат (кожа), въпреки че до осемнадесети век все още се срещат книги, написани на кожа. При писането на Карагми се съкращавали единични букви, а и дори цели срички, като понякога се пишели само първата буква или първата и последната буква от думата. Когато се е ползвал Карагми, задължително се е обозначавало със знак Карагми (~), за да знае читателят, че е използвана тази писмена система и има направени съкращения.