Свети Никола () e град в централната част на Северна Македония, в Овчеполската котловина. Според преброяването на населението през 2002 година градът има 13 280 жители. Свети Никола е център на едноименната община Свети Никола.
История В Османската империя
В XIX век Свети Никола е голямо смесено българо-турско село. Турското име на селото е Клисели. Църквата „Свети Никола“ е от 1847 година. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Свети Николе (Клисели) брои 1100 българи християни и 800 турци.
Всички християнски жители на градчето са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Свети Николе се състои от 1440 българи екзархисти и в града има 1 основно и 1 средно българско училище.
В 1910 година е изградена гробищната църква „Свети Стефан“.
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция. Българският първенец Коле П. Пандов е пребит, жена му – мушкана с щикове, а дъщеря му рязана по ръцете. Жестоко е пребит и първенецът Наце и зет му.Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
В Сърбия и Югославия След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Свети Никола живеят 641 турци и 1200 българи.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Клисели (Kliseli) като смесено българо-турско селище.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Петров Кюркчиев от Велес е български кмет на Свети Никола от 9 август 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Димитър Ефтимов Парталев от Кюстендил (8 ноември 1943 - 9 септември 1944).
От 1983 до 1990 година е изградена новата голяма църква „Свети Никола“, надградена над старата.
В 1994 година градът има 13 292, а в 2002 година – 13 746 жители.Официален сайт на Община Свети Никола
Личности
От Свети Никола са българските революционери Наце Гичев, Страхил Попсандев (1901 – 1923) и Панзо Зафиров (1896 – 1924), както и генерал-майор Христофор Серафимов (1893 – 1951). Виден жител на града е Лазар Колишевски (1914 – 2002), югославски комунист, политик, секретар на Македонската комунистическа партия. От Свети Никола са и лекарят Георги Гаврилски (1911 – 1987) и художникът Свето Манев (р. 1945).
Външни препратки Официален сайт на Община Свети Никола Константин Григоров Ангелов от Свети Николe - "Бунтът на Македонските Българи - Първите новобранци от Македония, които публично, на официално място, отказаха да приемат сръбската войнишка клетва на 10 април 1914 г. в гр. Крагуевац (Шумадия)", машинопис, София, 1963 година
Бележки