Доростолската епархия на Българската православна църква е със седалище в Силистра и архиерейски наместничества в Силистра, Тервел и Дулово.

История Доростолската епархия е сред най-старите епархии по българските земи. Тя е създадена около 390 г. Първият известен епископ е Авксентий, ученик и последовател на св. Вулфила.

В ΧΙΧ век българското църковно движение в епархията, поради хетерогенността на православното население в народностно отношение, е доста неравномерно. Вестта за създаването на Българската екзархия в 1870 година е посрещната от българите в епархията тържествено и общините се отказват от Патриаршията. Българите в Черна вода, например, заявяват, че „усетили нужда... та се съединихме сички под име Народна бъгарска община в Черна вода“. Деветдесетте български семейства в Пашакъшла приветстват „радостното решение на църковния ни въпрос“ и молят Тулчанската българска община да им съдейства, за да бъдат приети под върховенството на Екзархията и да им се пратят български свещеници. Такива писма има от Гаргалък, Сарънасуф, Махмудия. В Силистра 1500 влашки фамилии от града и окръжието отправят писмо до Силистренската българска община за създаване на общо „Силистренско българско и влашко общество“, под върховенството на Екзархията, в което двете народности да запазят самостоятелност при езика на богослужението и училищата. На това движение се противопоставя митрополит Дионисий. По думите на Зина Маркова:

Българските дейци в центровете на епархията Тулча и Силистра предупреждават отделните общини да не вярват на владиката, информират Привременния екзархийски съвет за дейността му, като молят за застъпничество пред властите, и сами се обръщат към великия везир, че Дионисий нарушава Фермана за Българската екзархия, който признава Доростолската епархия за чисто екзархийска и молят за отстраняването му от епархията.

В 1872 година Дионисий е принуден да напусне митрополията в Силистра и се мести в Тулча, където разчита на гръцката колония и на приятеля си Исмаил бег, управител на града. Новият български митрополит Григорий Доростолски и Червенски обикаля епархията си и пристига в Тулча, където влиза в съревнование с Дионисий за привличането на влашкото население. Според френския консул Еме Адриен Лангле Григорий действа внимателно, а Дионисий – безскрупулно. Въпреки подкрепата на Исмаил бег, към ноември 1872 година освен 220 от общо 300 влашки къщи в Турча, българският митрополит е признат от селата Бештепе, Сарънасуф, Аджигьол, Къшла, Зебил, Каталой и други. Проекзархийската пропаганда обхваща и 60-те румънски села на санджака и Григорий печели и четирима румънски свещеници и учителя в румънското училище.

За спечелването на власите играе голяма роля окръжното на митрополит Григорий, в което са изложени принципите на отношението на Българската екзархия към влашкото население: то ще има отделна община, чийпо председател, избиран от общината и одобряван от българския митрополит, ще раздава вулите, като задържа по 6 гроша от всяка за нуждите на общината, а 7 гроша ще предава на владиката за общоепархийски разходи и ще задържа по 2 гроша от владичината от венчило. Митрополитските актове ще са и на влашки.

Проведеният референдум завършва с незначително мнозинство за екзархистите, поради толерирането от страна на властите на патриаршистите. Исмаил бег обаче скоро е отзован, но и Григорий е принуден да напусне Тулча и позициите на екзархистите се разклащат. С пристигането на епископ Климент Браницки положението се стабилизира, но в началото на 1875 година Дионисий печели владеенето на храма „Свети Николай“ и екзархистите строят свой – „Свети Георги“.

Старозагорското въстание се отразява зле на екзархийското дело в Тулча, тъй като властите подлагат българите на преследвания.

Митрополити Доростолски митрополити Леонтий (оловен печат от ок. 1055 г., споменат в 1072 г.) Христофор (оловен печат от ок. 1085 г., споменат през 1082 г.Gouillard, J. Le procès officiel de Jean l′Italien. Les actes et leurs sous-entendus. – Travaux et Mémoires, 9, 1985, 137, 141.) Лъв (споменат през 1166 г.)237 Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. Захарий (споменат в 1360 г.)Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25. Калист (споменат в 1438 – 39 г.)Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996. № 10472 Партений (споменава се през 1564,Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 343 януари 1565 и април 1580Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 137 г.) Григорий (споменава се през май 1590Γερμανός, 137 и юни 1591Fedalto, 343 г.) Йоасаф (споменат през януари 1605 г.)Γερμανός, 137 Митрофан (избран през август 1618 г.)Γερμανός, 137 Йоаким (споменат на 27.06.1618,Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 250. отстранен през април 1628 г.Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 400. и наново през 1633Γερμανός, 138. г.) Мелетий (споменат в 1622,Fedalto, 343 отстранен през 1626Γερμανός, 138 г.) Антоний (избран през август 1623, споменат на 24.09.1628)Fedalto, 343 Григорий (споменат през 1631 г.)Fedalto, 343 Антоний (избран на 22.03.1633, свален през 1637 и повторно август 1643Γερμανός, 138; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 173 – 174, 400, 417. г.) Еремия (избран през октомври 1637 г.)Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 418. Паисий (избран в края на 1647 г.)Fedalto, 343 Антоний (до 16.03.1650 г.)Fedalto, 343 Макарий (избран през юли 1651,Fedalto, 344; срв. Γερμανός, 138 – 139 отстранен през март 1674Γερμανός, 139; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 372 – 373. г.) Дионисий (избран на 21.03.1674)Γερμανός, 139 Макарий (споменат през март 1677Γερμανός, 139 и октомври 1684Fedalto, 344 г.) Генадий (споменат в 1682Γερμανός, 139 и 1683Fedalto, 344 г.) Партений (споменат през февруари 1687-март 1689 г.)Γερμανός, 139 Паисий (починал преди 1691 г.)Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 70 . Атанасий (споменаван от юни 1691 до октомври 1710 г.)Γερμανός, 139; Κοτζαγεώργης, 70 ; Miladinova, N. The Panoplia Dogmatike by Euthymios Zygadenos: A Study on the First Edition Published in Greek in 1710. Leiden, 2014, 79 – 83. Йеротей, светско име Йоан КомнинCicani, O., Cernovodeanu, P. Contribution a la connaissance de la biographie et de l'oeuvre de Jean (Hierothée) Comnène (1668 – 1719). – Balkan Studies, 12, 1971, 143 – 186; Nicol, D. The Doctor-Philosopher John Comnen of Bucharest and His Biography of the Emperor John Kantakouzenos. – Revue des études sud-est européennes, 9, 1971, 511 – 526. (избран в 1710,Fedalto, 344 починал в Букурещ през 1719Γερμανός, 139 г.) Серафим (1719 – 1725)Fedalto, 344 Константин (1725 – 1734)Fedalto, 344 Вартоломей (избран през ноември 1734,Fedalto, 344 преместен през 1764Γερμανός, 140 г.) Кирил (избран и починал в 1764 г.)Γερμανός, 140 Партений (избран през юли 1764, отстранен в 1790 г.)Γερμανός, 140 Григорий ΙΙΙ, (избран през декември 1790, оттеглил се през 1800 г.)Γερμανός, 140 Григорий ΙV, бивш варненски митрополит (избран през септември 1800, оттеглил се през януари 1806 г.)Γερμανός, 140 Кирил (избран през януари 1806, напуснал към април 1813 г.)Γερμανός, 140 – 141 Калиник (избран през април 1813, преместен през 1821 г.)Γερμανός, 141 Антим (избран през март 1821, напуснал през септември 1836 г.)Duminica, I. Date noi despre Mitropolitul de Silistra Antim (1778−1836). – Revista de etnologie şi culturologie, 16, 2014, 105 – 113; Думиника И. Иностранное духовенство в Бессарабии первой половины XIX в.: Силистренский митрополит Анфим (1778−1836). – Русин: международный исторический журнал, 4, 2013, 53 – 64 53 – 64. Григорий (избран през ноември 1836, починал в 1839 г.)Γερμανός, 141 Йероним (избран през януари 1840, починал в 1851 г.)Γερμανός, 141 Дионисий II Доростолски (избран на 18.11.1851,Γερμανός, 140 – 141 до 1876 г.)

Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе)

Григорий (1872 – 1898) Василий (1899 – 1927) Михаил (1927 – 1961) Софроний (1962 – 1994) Неофит (1994 – 2003)

Доростолски митрополити Иларион (2003 – 2009) Амвросий (2010 – 2020) Яков (2020 – )

Манастири Доростолска епархия има 2 манастира: Айдемирски манастир „Покров Богородичен“ Каменски манастир „Възнесение Господне“

Храмове Катедрален храм „Св. св. първоапостоли Петър и Павел“, Силистра

Храмове по духовни околии Доростолската епархия има 51 църковни настоятелства.

Силистренска духовна околия Дуловска духовна околия Тервелска духовна околия

Храм „Св. Троица“ – с. Айдемир Храм „Св. Димитрий“ – с. Калипетрово Храм „Св. пророк Илия“ – с.проф. Иширково Храм „Св. пророк Илия“ – с. Бабук Храм „Св. Георги Победоносец“ – с. Българка Храм „Св. Димитрий“ – с. Срацимир Храм „Св. Троица“ – с. Кайнарджа Храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Светослав Храм „Св. Димитрий Солунски“ – с. Гарван Храм „Св. Георги Победоносец“ – с. Попина Храм „Рождество на Пресвета Богородица“ – с. Поляна Храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Сребърна Храм „Св. Димитрий“ – с. Ветрен Храм „Св. Йоан Рилски“ – с. Сърпово Храм „Св. Петка Еливатска“ – с. Брадвари Храм „Св. Йоан Кръстител“ – с. Смилец Храм „Св. вмчк. Георги“ – гр. Дулово Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Прохлада Храм „Рождество на св. Йоан Кръстител“ – с. Козяк Храм „Св. Архидякон Стефан“ – с. Секулово Храм „Св. вмчк. Димитър“ – с. Межден Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Окорш Храм „Св. Успение Богородично“ – с. Грънчарово Храм „Св. Възнесение Господне“ – с. Искра Храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Ирник Храм „Св. Кирил и Методий“ – с. Добротица Храм „Св. Димитрий“ – с. Ситово Храм „Св. Константин и Елена“ – с. Слатина Храм „Св. Троица“ – гр. Алфатар Храм „Св. вмчк. Димитър“ – с. Цар Асен Храм „Св. вмчк. Георги“ – с. Васил Левски Храм „Св. Димитрий“ – гр. Тервел Храм „Св. Георги Победоносец“ – гр. Тервел Храм „Св. Троица“ – с. Карапелит Храм „Св. Троица“ – с. Безмер Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Алеково Храм „Св. Петка“ – с. Честименско Храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ – с. Жегларци Храм „Св. Рождество Богородично“ – с. Нова Камена Храм „Св. вмчк. Димитрий“ – с. Кладенци Храм „Св. Георги Победоносец“ – с. Кутловица Храм „Св. Успение Богородично“ – с. Кочмар Храм „Св. Кирил и Методий“ – с. Орляк Храм „Св. мъченици Марк и Юли Доростолски“ – с. Господиново Храм „Св. мчца Неделя“ – с. Майор Ценович Храм „Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов“ – с. Казимир Храм „Успение Богородично“ – с. Грънчарово Храм „Вси Светии“ – с. Окорш

Бележки

Външни препратки Доростолска епархия – Официален сайт на св. Синод на БПЦ Доростолска епархия – pravoslavie.bg

Категория:Организации в Силистра