Константин Наков Станишев () е български обществен деец и просветител, член на Българската академия на науките.

Биография

Роден е в 1840 година в Кукуш – тогава в Османската империя. Син е на Нако Станишев – известен възрожденски деец. Единият му брат Милош Станишев е главен прокурор на България, а лекарите Константин Димитров Станишев и професор Александър Станишев са му племенници.

Константин Станишев учи в Москва, за където заминава в 1859 година заедно с Райко Жинзифов, Никола Делииванов, Георги Стаменов и Андрей Стоянов. Завършва образованието си в 1863 година, като междувременно се жени за Мария Владимировна Дал – дъщеря на руския езиковед и писател Владимир Дал. Преподава математика в Московския императорски лицей, на който впоследствие става и директор.Бугаева, Валентина Николаевна. Консервативно-педагогическая концепция М.Н. Каткова, диссертация на соискание ученой степени кандидата педагогических наук, Смоленский государственный университет, Смоленск – 2007 Един от възпитаниците на лицея го обрисува по следния начин:

Константин Станишев има изключително влияние в средата на славянофилите. На забележителна снимка от 1861 г., направена в Москва и запечатала образите на 21 от първите български студенти там, той е на първия ред по средата.Яновски, Борис. От пожълтелите страници на архивите: Документ на патриотична гордост, „Поглед“, 25 май 1970

Константин Станишев е близък приятел на Константин Миладинов„Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха“, Глава 4, Димитър Райков, Партиздат, София, 1986 и Райко Жинзифов. Тримата си кореспондират с Георги Раковски, когото Станишев и Жинзифов срещат в Одеса, на път за руската столица.НБКМ, Раковски, I Б. 507 (стар инв. № 6872); в-к Македония, бр. 144 от 30. I. 1921; Македонски преглед, II, 1926, кн. 4, с. 72—73

След смъртта на Жинзифов в Москва, Станишев запазва целия му архив и един албум с портрети на дейци от Възраждането.Бобчев, Стефан С. Ксенофонт Райко Жинзифов, Наука, II, 1885, кн. 8—9, с. 747 Архивът на Райко Жинзифов заедно с всички книжа на Константин Станишев след смъртта му са останали в семейството на Владимир Дал.

В свои спомениИван Вазов, Утро в Банки – Срещите ми с Любена Каравелов, Разкази, 1905 г. Иван Вазов пише, че в Букурещ в 1877 г. при отварянето на Руско-турската война е видял Любен Каравелов, Марин Дринов, Константин Станишев и други българи от Русия „да се навъртат“ при полковник Паренсов и княз Черкаски в руската главна квартира. Всъщност, по време на войната Константин Станишев е чиновник за особени поръчения при императорския комисар княз Дондуков-Корсаков, а по време на Временното руско управление е вицегубернатор на Видин. След Освобождението Станишев за известно време е вицегубернатор на Софийска област и директор на финансите.Станев, Камен. Македонските бежанци в България — участници в нейния политически и културен живот, Глава 3 Предлаган му е министерски пост, както и пост в създадения от Александър Батенберг Държавен съвет, но Станишев отказва, тъй като не одобрява суспендирането на конституцията и се завръща при семейството си в Москва. От 1887 до 1893 година е директор на Императорския лицей. Умира в 1900 година.

Константин Н. Станишев и жена му Мария Дал (1841 – 1903) имат дъщеря Мария Константиновна Станишева (1879 – 1943). След смъртта на родителите си тя живее и учи десетина години в Швейцария и Германия. Връща се в Москва в 1914 г. Интелигентна и високо образована, тя владее добре немски, френски и английски и по-слабо италиански език. По време на войната работи по болниците, след това преподава езици. В 1923 година като потомка на дворяни и дъщеря на чужденец Мария Станишева е административно изселена на север в Бяло море на Соловецките острови (Соловки) и живее там до 1926 г.КНИГИ ПАМЯТИ ЖЕРТВ ПОЛИТИЧЕСКИХ РЕПРЕССИЙ В СССР, Книга памяти жертв политических репрессий в Нижегородской области / Комис. по восстановлению прав реабилитир. жертв полит. репрессий Нижегор. обл., Гос. арх. Нижегор. обл.— Н. Новгород . когато се премества в Нижни Новгород. Там отново преподава, превежда, става уредник в музей и е приета в Секцията на научните работници. В 1932 Мария Станишева е арестуванаСтанишева Мария Константиновна. Книга Памяти Жертв Коммунистического Террора и отново въдворена от ГПУ на принудително местожителство, този път в град Уляновск, където преподава немски и френски език, но в края на краищата остава без работа и умира от глад.За Мария Константиновна Станишева Личното досие на Мария Станишева се съхранява в архивните фондове на Уляновския педагогически университет.

Освен в Москва, също и в Луганск – родния град на Владимир Дал, има музей на негово име. Там една от дарителките е Олга Владимировна Станишева (1903 – 1985) – правнучка на именития учен. От имената ѝ съдим, че Константин Станишев е имал и син на име Владимир.

Родословие

Бележки

Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Академици на БАН Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Българи в Руската империя Категория:Родени в Кукуш Категория:Починали в Москва Категория:Български общественици от Македония Константин Наков Станишев