Гóдлево е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.
География Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 km от Разлог, на 150 km от София, на 109 km от ГКП Кулата и на 79 km от ГКП Гоце Делчев. От селото се виждат Пирин, Рила и Родопите. Селото се намира на 877 m над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2200 m).
История Около старото село, което се намира на 5 км от селото, минава римски път, а по-високо в планината се намира Стъпката на Крали Марко.
Предполага се, че името на селото идва от личното име Годльо/Годьо, съкратено от Годослав, вероятно известен в този край човек. Първият автентичен документ за съществуването на селището е султански ферман от 17 август 1508 година, в който то фигурира със свое землище, гори и пасища. Вторият известен документ е от 1515 година, в него то е наречено Годелево, всички жители са неверници, има 122 семейства и двама свещеници. В 1524 година селото е споменато като Годелева.
От документ от 1576 година се вижда, че в селото има много голям брой преселници от Добърско.
Поради близостта си до Рилския манастир селото е често посещавано от монасите, което влияе силно на просветата на жителите и на духа им, като в селото няма мюсюлмани и други етнически групи. Процентът на грамотност на населението е много висок, а кираджиите водят своите тефтери и писма на чист български, разложки говор, за разлика от други търговци, ползващи гръцкия език.
Силно развито е животновъдството. За да отблъснат нападенията, често годлевци наемат турчин за пазач, тъй като само турчин може да носи оръжие. Известен търговец е преселникът от Охридско чорбаджи Стоян, търгувал с различни стоки не само по Балканите, и в Австрия, Германия и други страни. Дава много добро за времето образование на своя син Теодосий, който става поп и хаджия.
В 1810 година именно хаджи поп Теодосий Стоянов отваря училище в Годлево. Преподава първоначално в собствената си къща, а после във вакъфския дюкян.
Църквата „Успение Богородично“ е от 1835 година. Построяването ѝ става, след като поп Теодосий в 1830 година отива в Цариград и успява да издейства султански ферман. Църквата е създадена върху по-стара църква, вероятно от XV век, за което се съди по два ктиторски надписа.
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година седмина души от селото са доброволци в Българското опълчение: Благо Донев Каракашев (IV дружина), Благой Антонов (IV дружина), Витан Петров Йочков (II дружина), Иван Досев Аламинов (IV дружина), Симеон Антонов (IV дружина), Симеон Донев Каракашев (III дружина) и Яне Стоилов Каракашев (I дружина). Обръщение на българското население от Годлево и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878. Още на 2 март 1878 година селата от Разлога, включително и Годлево, изпращат молба руски части да освободят и тях. Руската войска обаче не минава на юг от Рила. След Берлинския конгрес Годлево остава в пределите на Османската империя и населението продължава борбата за освобождение с Кресненско-Разложкото въстание, в което участват мнозина от Годлево.
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Годлево (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.
В 1903 година в местността Света Богородица се установява въстаническият щаб в състав генерал Цончев, полковник Анастас Янков, Димитър Стефанов.
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 503Българи 494Турци - Цигани - Други - Не се самоопределят - Неотговорили 7
Други В селото има стадион, който събира 2000 души.
Има мандра, която произвежда кашкавал и сирене.
Известна е мъжката фолклорна група „Годлевски Великден“, която има песни с Райна.
Личности Родени в Годлево
Благой Антонов (1839 – ?), български поборник и опълченец Витан Петров (1854 – 1918), български опълченец и революционер Владимир Попов (1904 – 1989), български учен агроном Георги Тодоров Калоянов (? – преди 1943), български революционер, учил в Годлево и Банско, завършил III клас, куриер и легален деец на ВМОРО Георги К. Сланчев (1880 – след 1943), български революционер Георги Лазаров Сланчев (1874 – след 1943), български революционер Георги Томов Крайнов (1885 – 1963), български революционер, учител и юрист Георги Ерсенов Нусторов (1881 – след 1943), български революционер Гьоре Иванов Попконстантинов (Константинов), учи в Сенокос (1869 – 1870), преподава там в 1871 година, през 1872 година в Мечкул и Горно Драглище, след 1878 година живее в Семчиново Димитър Попиванов Арсениев (1874 – 1954), български музикален деец Добриана Рабаджиева (родена 14 юни 1991), национална състезателка по волейбол Досе Аламинов (1830 – след 1890), български революционер, деец на Априлското въстание, кмет на Годлево. Иван (Поп)Арсениев (1850 – ?), български просветен деец, свещеник и революционер Иван Бележков, учител в Баня (около 1850 – 1860), Белица (1873) и Кресна (1874), свещеник от 1877 година| Иван Бележков (1866 – 1944), български революционер Иван Крайнов Михайлов, български военен, офицерски кандидат, XI пехотна македонска дивизия, VI пехотен македонски полк. Награден със Знака на военния орден „За храброст“ III степен (заповед №88/1916 по дивизията). Иван Минчев Кутин, български учител в Белица (1872 – 1874) Иван Николов (1852 – 1922), български опълченец Иван Николов Кусанов (? – преди 1943), български революционер, куриер на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Константин Иванов Георгиев, учител и свещеник в Кресна до 1871 година, същата година умира в Семчиново, където също е свещеник, синът му Гьоре Константинов също е учител Костадин Катранджиев (1896 – 1944), български революционер Костадин Крайнов (1883 – след 1944), общественик Костадин Крайнов (1932 – 1999), български писател Лазар Томов Крайнов (1878 – 1961), български революционер Миладин Григоров Досев (? – 1921), български просветен деец. Завършил IV клас в Солунската българска мъжка гимназия, преподавал в Мехомия (1889/1890), Починал в Чепино. Минчо (Мингьо) Кутин, учител и шивач в Белица между 1850 – 1879 година Михаил Григоров, български просветен деец и революционер Михаил Попфилипов Бележков (1835 – 1910), български просветен деец и революционер Михаил Досев (Дрънков) (1888 – 1967), български учител и деец на ВМОРО Никола Бележков (1865 – ?), български просветен деец Нико Досев Аламинов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, IV отделение, четата на Йонко Вапцаров Партений Петров Гешев (1837 – 1904), свещеник и революционер Партений Тодоров Калоянов (1879 – след 1943), български революционер Петър Бележков (1874 – след 1943), български революционер Петър Георгиев (1879 – 1903), български революционер Саве Аламинов (? – преди 1943), български революционер, куриер на ВМОРО Симеон Антонов (1859 – 1917), български опълченец Симеон Попконстантинов (1874 – 1962), български революционер Стойо Лазаров (1878 – 1903), български революционер Теодосий Стоянов, български просветен деец и духовник от първата половина на XIX век Теофил Костадинов Гешев, XIV пехотен полк, IV рота. Награден със Знака на военния орден „За храброст“ IV степен (заповед №42/1916 по VII дивизия) за отличие във войната със Сърбия, англичаните и французите през 1915 година. Христо Аламинов (1928 – 2018), български писател, химик, професор от 1984 г. Христо Аламинов (1879 – след 1943), български революционер Христо Николов Попов (1886 – 1965), български офицер (полковник). Яни Каракашев, български революционер, опълченец
По произход от Годлево Асен Чолаков (1879 – 1947), български генерал-майор, по майчина линия от Годлево
Литература Родолюбиво Годлево [Сборник очерци под ред на К. Крайнов]. София, Профиздат, 1989 Аламинов, Христо. Из миналото на Годлево. Аламиновият род : животоописание и спомени. Годлево, Кметството, 2007 Аламинов, Христо, Л. Нусторов и Ж. Сланчев. Село Годлево: живи следи в паметта на България. Благоевград, ИК Ирин-Питин, 2013
Нусторов, Л. Родословното дърво на Нусторовия род
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Разлог