„Излел е Дельо хайдутин“ е българска народна песен от Родопската фолклорна област. Тя придобива изключителна популярност в България, след като през 1977 г., в изпълнение на певицата Валя Балканска и гайдаря Георги Мусорлиев, е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 2“ и „Вояджър 1“, като музикално послание от Земята към далечния космос.
История Песента е записана за пръв път от фолклористи в Златоградско през 30-те години, а през 50-те и 60-те години множество нейни варианти са описани и в Ардинско и Смолянско. Първият звукозапис е направен в Българското радио в изпълнение на Надежда Хвойнева, а след това и на Валя Балканска.
Изпълнение на песента от Валя Балканска по време на Първия фолклорен събор в Копривщица през 1965 година прави впечатление на американската фолклористка Етел Райм. През 1968 година Райм, заедно с друг американски фолклорист, Мартин Кьониг, правят в Смолян запис на песента, изпълнена от Валя Балканска в съпровод на гайдарите Лазар Каневски и Стефан Захманов. Този запис е предложен от Алан Ломакс на комисия, ръководена от Карл Сейгън, която е натоварена да подбере няколко десетки визуални и звукови образци, запис на които да бъде поставен в космическите апарати „Вояджър“. След едногодишен процес, през 1972 година изпълнението на Валя Балканска е включено в селекцията, описано като „Дельо хайдутин“ – песента на една овчарка“.
През 80-те години вариантът на песента, включен в плочата на „Вояджър“, е силно експониран в българските медии, превръщайки се в стандарт, оказващ влияние върху интерпретацията на родопските песни, а алтернативни варианти на „Излел е Дельо хайдутин“ на практика спират да се изпълняват и записват. По-късните записи – на изпълнители, като Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Трио „Румен Родопски“ – до голяма степен се придържат към варианта на Валя Балканска.
Текст Първи вариант Излел е Дельо хайдутин, хайдутин ян кесаджие, с Думбовци и с Караджовци.
Заръчал Дельо, поръчал, дериданскимнем аяне, айене, кабадалие. – В селоно имам две лели, да ми ги не потурчите, да ми ги не пучърните, че га си слезам в селоно, мночко щат майки да плакнат, по-мночко, млади нивести.
Втори вариант Излел е Делю хайдутин, хайдутин ян кеседжия с Домбовци и Караджовци.
Зароча Дельо пороча Дериденските аяне, айяне, кабадаие: – Две лели имам в селоно, да ми ги не потурчите, да ми ги не почърните, че кога флезем в селоно, млого щат майки да плачат, по-млого млади нивести, дете ще в корем проплака.
Гюлсюме Делю заръча: – Варди са, Делю, чувай са, канят са да та примажат, деридеренски аяне, аяне, кабадаие: сребърен куршум ти леят, та ще та, Делю, удрият. – Гюлсюме, любе Гюлсюме, не са е родил чилякън, дену ще Деля примаже.
Трети вариант Изльел йе Дельо хайдутин, Хайдутин, янкеседжия В Домбофци и Караджофци.
Заръча Делю, поръча Даръдерскинем аяне, Аяне, кабадаие: - „Две лели имам ф селоно, Да ми ги не потурчите, Чи ку ви влезна ф селоно, Много щът майки поплака, По-много млади невести, Ф корем ще дете поплака“.
Гюлсюме Делю думаше: - „Варди са, Делю, чувай са, Канят са да та премажат, Леят ти куршум сребърен“.
Делю Гюлсюми викаше: -„Гюлсюм, черноко момиче, Кого е майка хранила На Деля пушка да пукне На Деля сабля да махне“?
Библиография Росица Тодорова, Феноменът „Излел е Дельо хайдутин“ в контекста на традиционната златоградска, родопска и общобългарска фолклорна мелодика, Ето, София, 2005, ISBN: 954-9859-35-5
Бележки
Външни препратки Песен за Дельо Войвода (Чепеларе, Асеновградско), Том III: „Хайдушки и исторически песни“, съставител Стефана Стойкова, ЛитерНет Излел е Дельо Хайдутин. 1965 – Първи Национален събор на българското народно творчество, Копривщица
Категория:Български народни песни Категория:Култура в Златоград Категория:Родопска фолклорна област