Пантелей Георгиев Киселов (още известен като победителят край Тутракан) е български офицер, генерал от пехотата, герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912 – 1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914 – 1918).

Биография Пантелей Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. Учи в класното училище в родния си град. На 17 октомври 1880 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и завършва през 1883 г., като на 30 август е произведен в чин подпоручик.

Сръбско-българска война (1885) Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в защита на Видинската крепост. Служи в Свищовска № 15 пеша дружина, 14-и пехотен македонски полк и 6-и пехотен търновски полк.Руменин, с. 101

На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1888 г. в чин капитан, служи като ротен командир, началник на Свищовския граничен участък и дружинен командир във Варна и във 2-ри искърски полк. През 1904 г. е произведен в чин подполковник. От 9 декември 1909 година до 2 март 1912 година е командир на 5-и пехотен дунавски полк, като през 1910 г. е произведен в чин полковник. На 10 март 1912 година полковник Киселов е назначен за командир на 8-и пехотен приморски полк.

Балкански войни (1912 – 1913) По време на Балканска война (1912 – 1913) полкът на полковник Киселов влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия (3-та армия) и се сражава при Селиолу, Гечкенли и Караагач.Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646

През Междусъюзническата война (1913) с полка си се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия.

След войната през септември 1913 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия, а през 1914 г. поема командването и на самата дивизия.

Първа световна война (1915 – 1918) През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията на полковник Киселов воюва в състава на 3-та армия, като през 1916 г. е произведен в чин генерал-майор. Командва щурма на 4-та преславска дивизия­ срещу току-що построената модерна крепост Тутракан. Дивизията носи най-голяма заслуга за овладяването на Тутраканската крепост и пробива на кубадинската позиция. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а до края на войната се сражава на Македонския фронт.

След войната, от 1918 г. служи като началник на 3-та военноинспекционна област, в края на 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от служба.

Кавалер е на високи военни отличия и е ранен от снаряд през Междусъюзническата война. Като повечето генерали от своето поколение генерал Киселов често е бил виждан в окопите на предната линия. През 1919 г. е уволнен от армията, като малко преди това е произведен в чин генерал от пехотата. От 11 март 1923 г. до 26 февруари 1926 г. е Председател на Федеративния съвет на Съюза на запасните офицери и подофицери в Русе. Негова е идеята да се създаде мемориал „Военна гробница – 1916 г.“ при с. Шуменци, Тутраканско. В края на 1926 г. генералът решава да се премести при сина си Георги, адвокат в София. Героят от Тутракан, изключително уважаван от русенското общество, е изпратен тържествено на гарата от началника на гарнизона, множество офицери, запасното войнство и стотици граждани.

Генерал от пехотата Пантелей Киселов умира на 14 октомври 1927 г. в София.

Пантелей Киселов е женен и има 3 деца.

Памет В негова чест, на 7 декември 1934 г. село Емирово е преименувано на Генерал Киселово.

На генерал Пантелей Киселов е наречена улица в квартал „Димитър Миленков“ в София ().

Военни звания Подпоручик (30 август 1883) Поручик (24 март 1886) Капитан (1888) Майор (1899) Подполковник (1904) Полковник (1910) Генерал-майор (1916) Генерал-лейтенант (15 август 1917) Генерал от пехотата (12 декември 1919)

Награди Военен орден „За храброст“ III степен 1-ви и 2-ри клас Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, V степен без мечове Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента Орден „За заслуга“ на обикновена лента Германски орден „Железен кръст“ II степен

Външни препратки Генералът, който отключи Добруджа

Бележки

Източници

Казанджиев, Г., Генерал от пехотата Пантелей Киселов – епопея на един живот, Добрич, 2006, Издателство Матадор Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 155 – 156

Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница Генерал Панталей Киселов в сайта Изгубената България

Категория:Български генерали от пехотата Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Коменданти на София Категория:Родени в Свищов Категория:Починали в София