Йоан Кукузел () е византийски църковен певец и композитор, музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо, светец. Баща му е от неизвестен произход, а майка му е българка. За българския ѝ произход се съди от една от неговите композиции, посветена на майка му, и озаглавена „Полиелей на българката“. Заради надарения прекрасен глас, съвременниците му го наричат Ангелогласният.Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, стр. 324-326.
Име Прозвището му „Кукузел“, вероятно получено в Константинопол, се обяснява с това, че в младежките си години веднъж казал, че е ял (или по-скоро - че е ядял) „кукия ке зелия“ (κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки „бакла със зеле“. Макар че прозвището може да се свърже и с други изрази на гръцки, сред които и „Κούκια και μπιζέλια (Koukia ke bizélia), което може да се преведе, като „грах и боб “. В научните среди за негово действително фамилно име (поне както е преведено на този език) се смята Пападополус (с което се визира, че е потомък на свещеник или на род на духовници).
Биография и творчество Сведения за живота му се черпят от творчеството му, както и от житието му, съставено в края на XIV век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
Предполага се, че е живял между XII и XV век, но най-вероятно - от последните десетилетия на XIII век до около средата на XIV в., т.е. по времето на Палеологовия Ренесанс. Роден е нейде из околностите на Драч, тогава във Византийската империя.
Отрано остава сирак. Заради таланта си, бедното дете е отведено в Константинопол, където се ползва от благоволението на императора, и е предназначено за дворцов певец и придворен музикант. Това се възприема като високо обществено положение, и е съпътствано със забогатяване. Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. Като негови преподаватели са представяни видните музиканти Ксенос Коронис (Ксено от Корони - (на гръцки : Ξένος ο Κορώνης; около XI век) и Йоан Гликкес (който може да е свързан с патриарх Йоан XIII Глика).
Прекарва основната част от живота си в Света гора, в манастира Великата Лавра. Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява 2 реформи – въвежда многогласието и усъвършенства старото невмено нотно писмо.
Развива значима и популярна музикална дейност. Не всички ръкописи, съдържащи негови творби, са добре проучени. Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е погребалната елегична композиция „Полиелей на българката“, която е посветена на неговата майка.
Памет Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври. Българският писател Добри Немиров пише романа „Ангелогласният“ (1938), посветен на Йоан Кукузел, в който е представен като съвременник на династията на Комнините.Сайтът Православието за Йоан Кукузел През 1967 година в София е създаден камерен хор „Йоан Кукузел – Ангелогласният“, който поддържа традицията на средновековната православна църковна музика и придобива световна известност.Камерен хор „Йоан Кукузел – Ангелогласният“ – една традиция във време, когато се рушаха традициите, dveri.bg
На Йоан Кукузел е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().
Вижте също Изкуство във Византия „Света Богородица Кукузелска“ Голям императорска дворец Църковна музика
Бележки
Категория:Църковна музика Категория:Преподобни Категория:Християнски светци от XIV век Категория:Средновековни български светци Категория:Византийска музика Категория:Родени в Драч Категория:Български композитори Категория:Монаси във Великата лавра