Голешово

Го̀лешово е село в Югозападна България, част от община Сандански, област Благоевград.

География Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина Славянка (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „Алиботуш“. Голешово отстои на 46 km от град Сандански, на 21 km от село Катунци и на 14 km от село Петрово. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 km източно от него е разположена Парилската седловина, до която води черен път. В Голешево е съхранена интересна старинна архитектура.

История Северозападно от Голешово в местността Врися има останки от селище от Новокаменната епоха, съществувало и през Античността, Средновековието и Османския период. В местността Краище, югоизточно от Голешово, е открито селище от късния период на Бронзовата епоха. Близо до него, в местността Езерища, е открит античен некропол с гробове от каменни плочи. Северозападно от селото в местността Солището и Перинарски лъки е открито поселение от късния период на Желязната епоха. Следи от антично селище и некропол от периода III – IV век са намерени в местността Мъшиник, южно от селото. Останки от антични селища има в местностите Тучидол, Бъза и Черешар. Останки от Късната античност има в местността Пазлак – некропол, и в местността Градището – крепост. Югозападно от Голешово в местността Селище, са открити останки от средновековно селище, съществувало и през османския период.

На Голешовска река, в селото, са запазени 4 каменни моста от края на XVIII и началото на XIX век. Мраморският мост е изграден през 1848 година от местни майстори, като камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от три километра разстояние.

Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611 – 1617, 1623 – 1625 година. Предполага се, че то е разширено от „голеш“, което означава „голо“ населено място.

Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през XVII–XVIII век българи от Западна Македония, принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо.

Важна духовна опора на местното население се двете църкви – „Свети Димитър“, построена през 1833 година и „Успение Богородично“, построена през 1853 година.

Към средата на XIX век килийното училище се заменя със светско обучение и в 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват Солунската българска гимназия и Педагогическото училище в Сяр.

През XIX век е Голешово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Голешово (Goléchevo) е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители българи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 1250 жители, всичките българи-християни.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Голешово има 1800 българи екзархисти. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 80 ученици.

В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Георги Маламов.

Жителите на селото активно подкрепят борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османската власт. Голешово е родното място на Стойо Хаджиев, виден деец на ВМОРО, съратник на Яне Сандански. В центъра на селото има негов паметник. Деецът на ВМОРО и поет Пейо Яворов пише в 1903 година в „Хайдушки копнения“:

В Хаджисимеоновата плевня в 1903 година Яворов с група четници води продължително сражение с османска войска. В 2010 година плевнята и в нея е подредена музейна експозиция със снимки на известни личности, факсимилиета от документи, писмо от Гоце Делчев до Яворов и други. В планината край Голешово на гръцка територия е малката пещера Капе, в която през 1903 година са заснети събраните чети на ВМОРО.

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 жители на Голешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 63Българи 58Турци - Цигани - Други 3Не се самоопределят - Неотговорили 2

Хижа „Извора“

Хижа Извора се намира в планината Славянка (Алиботуш) в местността Извора. Разположена е на около 700 м н.в., на 6 км югоизточно от село Петрово по асфалтовия път към село Голешово, област Благоевград.

В близкото минало хижата е била гранична застава.

Околността и прилежащият район на планината Славянка са влизали в граничната зона с Република Гърция, и са били недостъпни за туристи.

Днес хижа Извора заедно с разположената на изток от Парилската седловина хижа Славянка са основните места за отсядане на посетителите на девствената гранична планина Алиботуш.

Хижата представлява масивна двуетажна постройка. Водоснабдена и електрифицирана. Разполага с около 40 места, разпределени в стаи с 2, 3 и повече легла, със собствени санитарни възли. Стаите са ремонтирани и с нови мебели.

Редовни събития Всяка година на 8 септември Рождество Богородично – Рожен, в черквата „Свето Успение Богородично“ в село Голешово се организира традиционен събор с участието на стотици голешовалии, пръснати из всички краища на страната.

Личности Родени в Голешово Ангел Белотинцалията, български революционер, четник при Филип Цветанов Ангел Соколов, български футболист, играл за Славия (София), Вихрен и младежкия национален отбор Атанас Иванов, български просветен деец, учител в Горно Броди, заточеник в ДиарбекирМавродиев, Димитър. От Серес до Диарбекир (спомени). София, машинопис, ЦДА, 1935. Георги Попов (1881 – 1956), български духовник, свещеноиконом Георги Козаров, български революционер, четник при Филип Цветанов Иван Попов (1885 – ?), български революционер от ВМРО Иван Соколов (? - 1923), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение Спас Ашлинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков Стойо Хаджиев (1880 – 1924), участник в македоно-одринското освободително движение, съратник на Яне Сандански. Янаки Соколов (? - 1923), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение

Свързани с Голешово Кочо Тодоров (1900 – ?), български строител и иконописец

Външни препратки Сайт за Голешово

Бележки

Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Сандански