Лесновският манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“ () е православен манастир ставропигиален на Македонската православна църква, разположен в североизточната част на Северна Македония.
Местоположение Манастирът е разположен между градовете Кратово и Злетово, недалеч от село Лесново в югозападните падини на Осогово, на височина от 870 метра. Патрон на манастира е Свети Гавриил Лесновски.
История
Лесновският манастир е едно от книжовните средища на българщината през Средновековието. Основан е или от отшелника Гавриил Лесновски през XI век, или през по-ранен период. В манастира са се намирали мощите на светеца, преди да бъдат пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Търново.
Манастирската църква е обновена през 1341 година и е посветена на Архангел Михаил, като зографисването продължава до 1349 година. Това става по заповед на Йоан Оливер, велик войвода на Овче поле и Лесново, който дарява на манастира имоти и го подчинява на Хилендарския манастир на Атон. През 1350 година цар Стефан Душан основава Злетовска епископия, чийто център е Лесновският манастир и която е подчинена на митрополита на Скопие. През 1381 година деспот Константин Драгаш потвърждава независимостта на манастира от Хилендар.
Манастирът и църквата са ремонтирани през 1558 година, а през 1581 година кратовският княз Никола Бойчик покрива църквата с оловни плочи. Манастирът функционира и през XVII и XVIII век, но в началото на XIX век запустява. Възстановен е през 1805 година от Теодосий, дотогава монах в Дечанския манастир.
След 1895 година манастирът се превръща в база на ВМОРО.Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 405-414. (автор на раздела – А. Апостолов) През пролетта на 1896 година са ремонтирани сградите за гости.Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 406. (автор на раздела – А. Апостолов)
По време на Балканската война трите чифлика на манастира са изгорени от османската войска, много покъщнина и храни са заграбени, а самият манастир е принуден да изхранва около 12 000 турски войници за пет дни.Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 422. (автор на раздела – А. Апостолов)
Зография Манастирската църква има ценна зография, която датира от XIV век. Най-ценни са двойните портрети на владетелите цар Душан и съпругата му Елена и на властелите Иван Оливер и неговата съпруга Оливерина. Иконостасът на манастирската църква е изключително красив и е изработен в годините между 1811 и 1814 г. Той е първо дело на тайфата на Петър Филипович Гарката от Дебърската художествена школа, който работи активно в този район през първата половина на XIX век.
Иконата на Света Богородица с Христос е от 1346/1347 година.
Игумени на Лесновския манастир Дионисий, Неофит, Павел, Спиридон, игумени в XVI век Максим, Кирил, Гавриил, Некратий, игумени в XVII век йеромонах Исай, игумен около 1745 г. поп Христо от Струмица, игумен около 1779 г. Павел Божигробски (1780-те – 1871), игумен за кратко йеромонах Теодосий, игумен около 1805 г. Козма Лесновски, игумен през 1895 – 1897 г. Александър, за кратко, преместен в Карпинския манастир Дамян, брат на Козма, арестуван през 1899 г. от турските власти.Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 410-411. (автор на раздела – А. Апостолов) Дионис Герман Хилендарец, игумен през 1912 г. Гавриил Светогорец, игумен от 1975 до 1990 г. Иларион Брегалнишки (р. 1973), игумен от 1998 до 2006 г. йеромонах Дамаскин Лесновски, игумен от 5 януари 2007 г.
Външни препратки Лесново. Стенописи Велев, И. The Scripture Heritage from the Lesnovo Monastery
Литература Велев, И. Лесновскиот книжевен центар. Скопје, 1997 Габелић, С. Манастир Лесново: историја и сликарство. Београд, 1999 Велев, И. Лесновскиот манастир – значаен духовен центар во северниот дел на Македонија. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 93, 2003, 113–120
Бележки