Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог,Ан.Ив. Явашов / Разград - неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище "Развитие"/ Разград, 1930 г. фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура, действителен член на Българското книжовно дружество от 1909 година.
Биография
Йордан Иванов е роден през 1872 година в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, баща му е мутафчия, а дядо му – свещеник. Фамилното им име е Шишкови. Получава средното си образование в Кюстендил и продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология. Негови учители са изтъкнати български учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. През следващите две години – 1892 – 1894 г. – специализира в Лозанския университет, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е учител по български и френски език и литература в Сливенската гимназия. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899 – 1906)
В периода 1906 – 1908 г. Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
През 1911 г. е избран за редовен доцент в Софийския университет, през 1924 г. – редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. В два периода от 1920 до 1923 и от 1927 до 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в ПарижНиколова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 243..
Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 – 1942). Член-учредител е на Македонския научен институт.
Откривател е на първообраза (оригинала) на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1906 г., при едно от посещенията му в манастира Зограф и изследва неговите ръкописите (виж книгата му от 1914 г. по-долу). Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглеждана от други изследователи, които са я мислили за препис.
През 1916 г. Йордан Иванов е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието.
През 1932 г. е избран за член на Славянския научен институт в Прага. През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност той е награден с орден „За заслуга“, II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.
Умира в София на 29 юли 1947 г.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 447.
Йордан Иванов е баща на изкуствоведката Вера Иванова-Мавродинова, тъст на Никола Мавродинов и дядо на проф. Лиляна Мавродинова.
Памет На професор Йордан Иванов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (). Неговото име носи и Регионалния исторически музей в неговия роден Кюстендил.
Библиография Издадени исторически извори
„Български старини из Македония“, 1908; История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914; Поменици на български царе и царици. ИИД, 1915, 4 „Богомилски книги и легенди“, 1925 (фототипно изд. С., 1970); „Български старини из Македония“, 1931 (фототипно изд. С., 1970, djvu формат); Ivanov, Ĵ. Bogomil Books and Legends. Paris, Maisonneuve et Larose, 1976; Livres et legendes bogomiles. Trad. du bulgare M. Ribeyrol, Paris, 1975 (Collection des litteratures populaire de toutes les nations, 22); „Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки“, С., 1935.
Монографии и студии
„Критични бележки по фонетиката на кюстендилския говор“, 1894; Культ Перуна у южных славян. – Известия Отделения русского языка и словесности, VIII (1904) „Северна Македония. Исторически издирвания“, С., 1906; Цар Самуиловата столица в Преспа. Историко-археологически бележки. ИБАД, 1910, 1 „Беласицката битка, 29 юли 1014 г.“, София, 1911 година „Епархиите в Охридската архиепископия през началото на XI век“, публикувано в „Списание на Българската Академия на Науките“, книга I, София, 1911 година Асеновата крепост над Станимака и Бачковския манастир. Историко-археологически бележки. ИБАД, 1912, 2 „Carte ethnographique de la Macedoine du Sud representant la repartition ethnique a la veille de la guerre des Balkans“, Sofia, 1913; „Notes explicatives sur la carte ethnographique de la Macedoine du Sud“, Sofia, 1913; „Българете в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“, С., 1915, С., 1917; „Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)“, София, 1917 г.; „Свети Иван Рилски и неговият манастир“, С., 1917; „La region de Cavalla“, Berne, 1918; „Les Bulgares et leurs manifestations nationales. Documents historiques, ethnographiques et diplomatiques“, Berne, 1919; „Les Bulgares devant le Congres de la paix. Documents historiques, ethnographiques et diplomatiques“, Berne, 1919; Произходът на павликяните според два български ръкописа. СпБАН, 1922, 24 Un parler bulgare archaique. RES, 1922, 2 Произход на цар Самуиловия род. Сборник в чест на В. Н. Златарски, София, 1925 Средновековна София. София през турско време. В: Юбилейна книга на град София 1878 – 1928. С., 1928 Българското книжовно влияние в Русия при митрополит Киприан (1375 – 1406). ИИБЛ, 1956, 6 „Българските народни песни“, (изл. посмъртно, 1959); Сарацинска (арабска) мисия на Кирил Философ. ИИЛ, 1965, 16 (посм.) „Избрани произведения“, в 2 тома, 1982. Съст. и ред. Б. Ст. Ангелов. С., 1982. (Виж: Българите в Солунско. Исторически бележки. „Избрани произведения“ т. I, 262 – 278 „Северозападните македонски говори – Тетовско, Скопско и Кратовско“, публикувано в сп. „Минало“, год. I, книга I, София, 1909 г.
Обзорни, полемични и популяризаторски статии „История на славянските литератури“, Пловдив, 1896; „Славянската взаимност в миналото и сегашното“, 1898 – 1899; „Славянската взаимност в борбите и съборите“, 1898 – 1899; „Всеобща история на литературата“ (заедно с Кл. Карагюлев и С. Барутчийски), 1900; „Пангерманизмът, панславизмът и югославянският съюз“, 1902; „Bulgares et Grecs devant l`opinion publique suisse. (A propos du meeting de protestation en faveur des Grecs, tenu a Geneve le 17 mai 1918)“, Berne, 1918; „La question macedonienne au point de la vue historique, ethnographique et statistique“, Paris, 1920; Българо-албанската етнична граница. МкП, 1925, 1 Български народни песни, записани преди 200 години. Училищен преглед, 1927, 26 Неизвестен труд на Софрония Врачански. Мир, бр. 10288, 31.10. 1934 Нови вести за Кирила и Методия. Зора, бр. 5404, 3.07.1937
Литература за Йордан Иванов Младенов, Ст. Български старини из Македония. Училищен преглед, 1908, кн. 10 Цонев, Б. Оценка за явилите се кандидати за вакантната катедра по българска и славянска литература (3. Йордан Иванов). ГСУИФФ, 1910 – 1911, 7 Арнаудов, М.1. Богомилски книги и легенди. Бълг. мисъл, 1925, кн. 1, 2. Български старини из Македония. Бълг. мисъл, 1932, кн. 1 Бурмов, Ал. Проф. Йордан Иванов. Раб. дело, бр. 175, 1. 08. 1947 Beaulieux L. En la personne de Jordan Ivanov. RES, 1948, 24 Миятев, Кр. Йордан Иванов. ИАИ, 17, 1950, Велева, Д. Йордан Иванов (1872 – 1947). ИНА БАН, 1957, 1 Въгленов, М. Йордан Иванов. По случай 10 години от смъртта му. Език и литература, 1957, 12 Динеков, П. Проф. Йордан Иванов историк на българската литература. ИИБЛ, 1958, кн. 6 Бернар, Р. Проф. Йордан Иванов. ИИБЛ, 1958, 6 Романска, Цв. Принос към проучването на българските народни песни. Език и литература, 1959, кн. 5 Русакиев, С. Йордан Иванов. 1872 – 1947. В: Иванов Й. Български народни песни. С., 1959 Иванова, Кл. Двадесет години от смъртта на проф. Йордан Иванов. СпБАН, 12, 1967, 2 Ангелов, Д. Уводни думи. В: Иванов Й. Богомилски книги и легенди. С., 1970 Райков, Б. Акад. Йордан Иванов. По случай 100 години от рождението му. Библиотекар, 1971, 12 Динеков, П. Проф. Йордан Иванов един от първите. Пламък, 16, 1972, 1 Дейкова, О. Йордан Иванов. ЛМ, 16, 1972, 2 Грашева, Л. Йордан Иванов. По случай 100 г. от рождението му (1872 – 1972). Родна реч, 1972, кн. 4 Ангелов, Б. Първообразът на "История славеноболгарская“. Векове, 1, 1972, 4 Ангелов, Д. Научното дело на проф. Йордан Иванов като историк и археолог. Векове, 1, кн. 4, 1972 Георгиев, Ем. Забележителен учен и университетски преподавател. Раб. дело, бр. 6, 6.01.1972 Гечева, Кр. Йордан Иванов. Биобиблиография. С., 1974 Сефтерски, Р. 120 години от рождението на акад. Й. Иванов. Научен живот, 32, 1990, Известия на Исторически музей, Кюстендил, 1992 г., т. IV: раздел „Живот и дело на Йордан Иванов“, включва статиите: 1. Станьо Георгиев – „Йордан Иванов и проблемите на българския национален език“; 2. Констадин Динчев – „Професор Й. Иванов и историко-фолклористичното изследване“; 3. Светослав Стефанов – „Интердисциплинарните изследвания на професор Й. Иванов“; 4. Боряна Велчева – „Йордан Иванов като палеограф“; 5. Ангелина Даскалова и Мария Райкова – „Приносът на Йордан Иванов за изследването на паметници с историческо съдържание“; 6. Никола Робев – „Нумизматични сведения за Средновековието в трудовете на акад. Й. Иванов“; 7. Юлия Николова и Ана Симеонова – „Френските читанки на Йордан Иванов“; 8. Михал Николов – „Йордан Иванов и Кюстендилското градско общинско управление“; 9. Райко Сефтерски – „Архивът на академик Йордан Иванов като собствен биографичен източник“; 10. Емил Александров – „Дипломатическата дейност на акад. Йордан Иванов“; 11. Елена Томова – „Академик Йордан Иванов като изследовател на българската агиографска книжнина“; 12. Димитринка Димитрова-Маринова – „Старобългарските апокрифи в изследванията на Йордан Иванов“; 13. Анисава Милтенова – „Йордан Иванов и проблемите на старобългарската белетристика“; 14. Елка Дроснева – „Йордан Иванов и българската средновековна книга“; 15. Йосиф Мороз – „Коментар към статията на Йордан Иванов „Чудото Св. Георги с българина“ и 16. Димитър Кенанов – „Йордан Иванов и „Тайната книга“ на богомилите“. Известия на Исторически музей, Кюстендил, 1993 г., т. V: раздел „Живот и дело на Йордан Иванов“, включва статиите: 1. Невяна Дончева-Панайотова – „Приносът на акад. Йордан Иванов за проучване на българо-руските литературни връзки през Средновековието“; 2. Надя Данова – „Приносът на Йордан Иванов в проучването на българо-гръцките културни взаимоотношения /XIV-XIX в./“; 3. Мариана Йовевска – „Йордан Иванов за славянското единство на Балканите“; 4. Рая Заимова и Василка Тъпкова – „Йордан Иванов и връзките му с френските слависти“; 5. Теодора Мешекова – „Проучванията на Йордан Иванов върху рударството и металодобива в югозападните български земи“; 6. Жана Колева – „Два неизвестни ръкописа на Йордан Иванов“; 7. Снежана Ракова – „По следите на един ръкопис от Йордан Иванов“; 8. Жеко Попов – „Йордан Иванов за куцовласите в Македония“; 9. Йорданка Коцева – „Проф. Йордан Иванов и българската фолклорна проза“ и 10. Георги Василев – „Елементи на орфизъм в богомилството“. Харитонов, Христо, „Академик Йордан Иванов и монетите от Кадин мост“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. Х, 2005 г.
Бележки
Външни препратки „Культ Перуна у южных славян“, Отделенiя языка и словесности Императорской Академiи Наукъ, т. VIII (1904 г.), С., 1903.
За него Дуриданов И., Академик Йордан Иванов – живот и научно дело Никола Бобчев, „История на българската литература“ от М. Москов и „История на славянските литератури“ от Йордан Иванов“, Училищен преглед, год. V (1900), кн. IV, с. 304 – 315.