Свобода () е способността на съзнанието да мисли и действа в съответствие с волята на самия човек, но във връзка с по-висши закони и порядък.Речник на испански език Това е способността човек да действа безпрепятствено и без ограничения според своите желания.Oxford English Dictionary
Във философията идеята за свобода включва свободната воля, която контрастира с детерминизма.The fact of not being controlled by or subject to fate; freedom of will. Oxford English Dictionary. В политиката свобода е свободата от правителствена принуда.Each of those social and political freedoms which are considered to be the entitlement of all members of a community; a civil liberty. Oxford English Dictionary. В теологията свобода е свободата от робството на греха.Freedom from the bondage or dominating influence of sin, spiritual servitude, worldly ties. Oxford English Dictionary.
В известен смисъл думата свобода е синоним на „право“. Така например свободата на изразяване или свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. В Декларацията за правата на човека и гражданина свободата се определя като възможност човек да прави това, което не нанася вреда или щета на друг човек.Декларация прав человека и гражданина от 26 августа 1789 года . – В кн.: Конституции зарубежных государств. Сост. В. В. Маклаков. М., 1999. – 584 с.
Философия Философите от най-древни времена са разглеждали въпроса за свободата. Римският император Марк Аврелий (121 – 180 г.) пише за „система за управление, където съществува един и същи закон за всички, една форма на управление, в която се прилагат равни човешки права и свободи в словото, както и идеята за царско правителство, което зачита в пълнота свободите на управляваните граждани“.Marcus Aurelius, „Meditations“, Book I, Wordsworth Classics of World Literature, ISBN 1-85326-486-5
Политика
Свободата в политическата философия обозначава състоянието, в което индивидите са способни да действат според тяхната собствена воля.
Теченията на политическата философия, които се коренят в индивидуализма и социализма имат различно определяне за свобода: индивидуалистките и либерални концепции за свободата са свързани с идеята за индивидуалната свобода, независима от външен натиск и принуда, социалистическите концепции, от своя страна, се отнасят към свободата като равносилно разпределение на сила, твърдейки, че свобода без равенство означава господство на привилегированите.
Джон Стюарт Мил в своя труд За свободата първи е оценил разликата между свободата като възможност за действие и свободата като липса на ограничение. В своето произведение Две концепции върху свободата, Исая Бърлин формално формулира разликата между тези две перспективи като разлика между две различни концепции за свобода: „позитивна свобода“ и „негативна свобода“. Втората обозначава негативно състояние, в което индивида е предпазен от тирания и случайната проява на авторитет, докато първата имплицира правото на упражняване на граждански права.
Алексис дьо Токвил в своя труд Демокрацията в Америка е първият, който изковава термина „мека тирания“ и „взаимна свобода“. Също така Мил предлага вникване в идеята за меката тирания и взаимната свобода с неговия принцип за вредата.
Като цяло е важно тези концепции да бъдат разбрани, когато се дискутира свободата, понеже те представляват малки части от много по-големия „пъзел“, който е идеята за свободата. Във философски смисъл моралът трябва да замести тиранията във всяка легитимна форма на управление. В противен случай хората ще бъдат оставени в социалната система вкоренени в назадничавостта, безредието и регреса.
Други На свободата са наречени улица „Свобода“ в квартал „Орландовци“ () и улица „Свободна“ в кварталите „Военна рампа“, „Лев Толстой“ и „Надежда II“ () в София.
Източници
Външни препратки
Философия на свободата, анимация по Кен Скуланд Беляев И. А., Максимов А. М. Свобода целостного человеческого существа в социально-личностном измерении // Вестник Оренбургского государственного университета. – 2011. – № 11 (130), ноябрь. – С. 139 – 145. Беляев И. А., Максимов А. М. Свобода человека как целостного природно-социально-духовного существа // Интеллект. Инновации. Инвестиции. – 2012. – № 1. – С. 202 – 207. Беляев И. А., Максимов А. М. Целостность и свобода человека: монография. – Екатеринбург: Изд-во Урал. ун-та, 2004. – 180 c.
Категория:Социални концепции Категория:Концепции за човешките права Категория:Философия