Диалектическият материализъм (наричан накратко диамат) е научен философски мироглед, една от съставните части на марксизма, негова философска основа. Негов предмет са най-общите закони на развитие на природата, обществото и мисленето, онези общи начала и основи на обективния свят и неговото отражение в човешкото съзнание, които дават правилен научен подход към явленията и процесите, метод за обяснение, познание и практическо преобразуване на действителността.„Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985, стр. 144;-стр.145;
Философия на работническата класа. Диалектическият материализъм отразява най-общите закони на битието и познанието в система от категории и съставя цялостна философска система от знания – възглед. В същото време, доколкото тази идеология правилно отразява закономерното развитие на битието и съзнанието, обърнато към конкретно научно изследване, към преобразуващата света революционна практика, марксистката философия е като научен метод на познанието и усъвършенстването на света. Всички основни положения на марксистката философия – както материализмът, така и диалектиката, заедно са част от единен философски метод за изследване и усъвършенстване на света. Мироглед е както материализмът, така и диалектиката, и в същото време те са и метод. Марксистко-ленинската диалектика е немислима без материалистическо разбиране на природата, обществото и познанието. Извън последователния материализъм няма научна диалектика, която по своето същество е чужда на идеализма.Философская энциклопедия. В пяти томах. Том 1 (Энцикл-дии.Словари.Справ-ки) редактор Ф.В.Константинов, Москва -1960; стр. 479;
Исторически аспекти Маркс и Енгелс Марксизмът като цяло и диалектическият материализъм, като негова съставна част възникват през 40-те години на 19 в., когато работническата класа стъпва на историческата арена като нова политическа сила. Формирането на диалектическия материализъм е закономерно явление, обусловено от социално икономическите причини, а също от предшестващите го развитие на науката и философията. Класовата борба на работниците за своето социално освобождение, за комунизъм, изисквала познание на законите на развитието на обществото. Но тази най-сложна от стоящите пред човечеството задачи не беше възможно да бъде решена без диалектическия материализъм, без материалистическото обяснение на историята.
Основоположниците на идеологията – Маркс и Енгелс, подлагайки на дълбок и всестранен анализ обществената действителност, критически преработиха и усвоиха всичко положително, което беше създадено до тях в областта на философията, обществените и естествените науки, създадоха качествено нова концепция – възглед на работническия клас, станал философска основа на теорията на научния комунизъм и практика на работническото революционно движение. Те разработвали диалектическия материализъм в остра идейна борба против различните форми на буржоазните идеологии.
Маркс и Енгелс творчески преработили идеалистическата диалектика на Хегел и предшестващият философски материализъм, в частност учението на Фойербах, продължаващ развитието на материалистическите традиции. В идеалистическата диалектика на Хегел те разкрили революционни моменти – идеята за развитието и противоречието като негова движеща сила. На основата на дадените науки, естествознанието, на основата на практиката, на опита на обществения живот Маркс и Енгелс доказали първичността на материята, материалните отношения и вторичността на съзнанието, идеалните отношения.
Колосалният арсенал на изучените науки, факти, обобщения, които овладели Маркс и Енгелс, дал възможност да се разкрият взаимозависимостите на цели области от научното познание – между математиката, механиката, физиката, химията, биологията, обществените науки и науките за мисленето – и да се представи обществото като единен универсален процес, подчинен на всеобщи закономерности на развитието, а мисленето – като отражение на процеса, основано на практиката.
„Употребата на материалистическата диалектика към цялата икономика, от основаването, – към историята, към естествознанието, към философията, към политиката и тактиката на работническия клас, – ето какво интересува повече от всичко Маркс и Енгелс, ето къде те въвеждат иновации, ето къде е гениалната им крачка напред в историята на революционната мисъл.“
Диалектическият материализъм пръв обосновал и практически осъществил съзнателно съединение на теорията с практиката. Извеждайки теорията из практиката, той я подчинил на интересите на революционното преобразуване на света. Такъв е смисълът на знаменития 11. тезис на Маркс за Фойербах. „Философите само по различен начин са обяснявали света, а работата е в това, той да бъде изменен.“Философская энциклопедия. В пяти томах. Том 1 (Энцикл-дии.Словари.Справ-ки) редактор Ф.В.Константинов, Москва -1960, стр.480; – стр.481;
Терминът диалектически материализъм не е измислен от Маркс. За първи път е употребен от Йозеф Дицген (Joseph Dietzgen), немски социалист и марксист, през 1887 година. Среща се и в писанията на Каутски за Фридрих Енгелс.
Основният аспект е трансформирането на идеалистическата диалектика на Хегел (известно като „изправянето ѝ на крака“), а другият е идеята на Хегел за класовата борба. Използван е и преработеният философски материализъм на Фойербах.
Ленински етап в развитието на диалектическия материализъм Защитата на диалектическия материализъм от ревизионизма и натиска на буржуазните идеологии, творческото развитие на концепцията били тясно свързани с разработената от Ленин теория на социалистическата революция, ученията за диктатурата на пролетариата, за революционната партия, за съюза на работническия клас със селяните, за социалистическата държава, за строителството на социализма и прехода от социализъм към комунизъм.
Разработката на диалектическия материализъм се съчетавала с използване на диалектическия метод към конкретния анализ на достиженията на естествознанието. Ленин разкрил философското съдържание на революцията във физиката и заедно с това развил по-нататък положението на Енгелс за възпиращото влияние на идеализма и метафизиката на развитието на естествознанието като цяло.
Обобщавайки достиженията на науката, философията и обществената практика, Ленин сформулировал определение на материята в единство с онтологическата и гносеологическата страни. Ленин писал, че единственото свойство на материята, с чието признание е свързан философският материализъм, е свойството да бъде обективна реалност, да съществува извън нашето съзнание. Материята представлява философска категория за обозначаване на обективната реалност, която е дадена на човека в неговите усещания, която се копира, фотографира, изобразява от нашите усещания, съществува независимо от тях. Заедно с това материята неизбежно се свързва с всички без изключение конкретни форми на нейното проявление и форми, в това чесло с обществената форма на движение. Тези определения включват в себе си, с една страна, противопоставяне, а с друга – единство на материята и съзнанието. В определението за материята на Ленин се резюмира материалистическо решение на основния въпрос на философията и диалектическото разбиране за развитието на материята и съзнанието. Ленин подчертава, че материята е съществувала до появата на съзнанието, обладаваща в своя фундамент само свойство, сходно с усещането, с отражението. От това положение на Ленин следва, че между неорганическата и органическата природа не съществува непроходима пропаст, следователно, възникването на живо от неживо не е чудо. Той развил закона за единството и борбата на противоположностите. Осъществил систематична разработка на основнитте проблеми в теорията на познанието. Творчески развил учението на марксизма за ролята на обществената практика в теорията на познанието.В своята разработка към теорията на познанието Ленин обърнал сериозно внимание на историческия подход, на разглеждането на мисловните форми в единство със съдържанието и в тази връзка сформулирал основни положения за единството на диалектиката, логиката и теорията на познанието. Философская энциклопедия. В пяти томах. Том 1 (Энцикл-дии.Словари.Справ-ки) редактор Ф.В.Константинов, Москва -1960,-стр.482;-стр.483;
Български принос Въпросите на диалектическия материализъм (у нас) се поставят за пръв път и се разработват системно в съчиненията на Димитър Благоев. През 30-те години учениците на Д. Благоев Т. Павлов и С. Гановски развиват творчески от позициите на ленинизма по-нататък марксистката философия. По това време Т. Павлов написва фундаменталното си съчинение „Теория на отражението“ (1936). Около Т. Павлов се формира школа в рамките на марксистката философия, за която е характерен стремежът да се обясняват всички явления от аспекта на диалектико-материалистическата гносеология. Обосновава се идеята за необходимостта от система на категориите в марксистката философия.В българската философска мисъл се разработват и въпросите за законите на материалистическата диалектика, но повече от аспекта на философията на историята, отколкото от онтологическа гледна точка. Съществен научен принос дават българските философи за разработването на диалектикоматериалистическата гносеология. Големите научни постижения на българските философи в областта на гносеологията дадоха възможност да се публикуват редица крупни колективни българо-съветски трудове по теория на отражението. „Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985, стр.146 – 147;
Теоретици Карл Маркс – основава научния комунизъм, диалектическия и историческия материализъм, научната политическа икономия, вожд и учител на международния пролетариат. Изходна позиция на еволюцията на мирогледа на Маркс била Хегеловата философия, нейното ляво направление. Фридрих Енгелс – разностранните познания на Енгелс му позволяват да разработи стройна система на класификацията на науките. Енгелс дава на философията компас за ориентиране в безбройните школи и системи на миналото, като формулира основният гносеологически въпрос на философията. Владимир Илич Ленин – разработва и доусъвършенства диалектическия материализъм. Неговите конкретни произведения, посветени на най-различни въпроси на икономиката, политиката, стратегията и тактиката, дават ненадминати образци на прилагане на диалектиката към реалния живот.„Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985, стр. 188;-стр.313;-стр.342; Димитър Благоев – Български философ марксист. Основател и теоретик на българското социалистическо движение, създател на БКП.„Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985,-стр.66;
Онтология Учение за най-общите закони на развитието на битието.„Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985,-стр.443;
Материя и съзнание Диалектическият материализъм изхожда от признанието за първичността на материята и производността на съзнанието и счита, че светът е движеща се материя. Битието на материята носи абсолютен характер. Материята е несътворима и неунищожима, тя е вечна и безкрайна. В безкрайната смяна на относителните свойства и форми на съществуване на материята остават такива нейни форми на съществуване, като движение, пространство и време. Светът – това са безкрайни във времето и в пространството форми на движение на материята.