Начо Папазов

Янаки (Начо) Петров Папазов е български политик от БКП.

Биография Произход, образование и ранни години Начо Папазов е роден на 25 март 1921 г. в село Граматиково, Малкотърновско. Член е на РМС от 1935 г., на БРП (т.с.) – от 1941 г. Завършва висше образование – за строителен инженер (Братиславска политехника) и Право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Между 1943 и 1944 г. е член на Областния комитет на РМС в Бургас и на ръководството на БОНСС.

Професионална и политическа кариера След 9 септември 1944 г. става член на ЦК на РМС, на ЦК на СНМ и председател на Централното ръководство на БОНСС. От 1948 до 1951 г. е секретар на VIII районен комитет на БКП в София. В периода 1951 – 1954 г. е секретар на ГК на БКП в София, а от 1954 до 1957 – първи секретар. Между 1957 и 1959 г. завежда отдел „Деловодство“ при ЦК на БКП. Кандидат-член е на Централния комитет на БКП от 4 март 1954 до 2 юни 1958 г. и пълноправен член на ЦК на БКП от 2 юни 1958 до ноември 1989 г. Известно време е секретар на ЦК на БКП (5 ноември 1962 – 19 ноември 1966)Протокол от пленум, състоял се на 14 ноември 1962 г., стр. 1 – 2 – www.archives.bg и член на Секретариата на ЦК на БКП от 19 декември 1977 до 4 април 1981Стенографски протокол от съвместно заседание на ЦК на БКП, стр. 1 – 3 – www.archives.bgНародни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 318. Председател е на Централната контролно-ревизионна комисия (1986 – 1989). Член на Политбюро на ЦК на БКП (16 ноември – 8 декември 1989 г.). В периода 1977 – 1990 г. е председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Член е на Държавния съвет на Народна република България от 1984 до 1986 и през 1989 г.

Министерски постове Бил е министър на просветата и културата (25 декември 1959 – 27 септември 1962), председател на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование (9 юли 1971 – 4 януари 1984), първи заместник министър на правосъдието (1966 – 1967), посланик на Народна република България в Япония (18 август 1967 – 15 юни 1971) и др. Бил е посланик и в Сингапур и Малайзия през 1971 г. През 1971 – 1973 година е председател на Комитета по мирното използване на атомната енергия.Ръководители на АЯР През 1981 г. получава отличието „Герой на социалистическия труд“.

Творчество „Резултатите от преустройството на народното образование. Доклад“ (1962) „Икономическият механизъм за управление на научно-техническия прогрес“ (1980) „Братска дружба, всестранно сближаване“ (1987) „Япония – от самурайския меч до изкуствения интелект. Очерци“ (1989)

Бележки

Категория:Български юристи Категория:Български инженери Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП Категория:Членове на БКП до 1944 година Категория:Членове на ЦКРК на БКП Категория:Секретари на ЦК на БКП Категория:Български министри Категория:Министри на просветата на България Категория:Министри на културата на България Категория:Посланици на България в Япония Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Български атеисти Категория:Родени в област Бургас Категория:Починали в София