Карлъ̀ково, още Карлѝково или Карлу̀ково (, Микрополи, катаревуса: Μικρόπολις, Микрополис, в превод малко градче, до 1927 година: Καρλίκοβα, Карликова), е село в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия, Гърция.
Разположение Разположено е в подножието на планината Сминица (Меникио), на 330 метра надморска височина, в западната част на дема. Отстои на 29 km от град Драма и на 50 km от българската граница. В съседство се намират селата Калапот (Панорама) и Росилово (Харитомени).
Етимология Според Йордан Н. Иванов името вероятно произхожда от турското kırlık, „степ, пусто място“, тъй като Сминица е гола, пустинна планина, и турското -ova, равнина. Жителското име е карлъ̀ковя̀нин, карлъ̀ковя̀нка, карлъ̀ковя̀не.
История В Османската империя
Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, според която цялото население било избито от турците, което обяснява и името му. В края на османското владичество Карлъково е смесено българо-турско село в каза Зъхна, като двете общности живеят разделено в Българската и Турската махала, отделени от дълбок дол. Според Йордан Иванов, съдейки по силното тюркско субстратно влияние в говора християните карлъковци, старото население на селото е било гагаузко и се е обългарило, като към началото на XX век старите хора в Карлъково са двуезични, а младите говорят само български. Така Карлъково е изключение сред околните гагаузки села, които не са асимилирани.
Църквата „Свети Георги“ е построена на гробищата в 1841 година. Гръцка статистика от 1866 година показва Карликова като село с 1250 българи и 750 турци.Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Карлъкова (Karlëkova) е посочено като село с 231 домакинства с 340 жители българи, 280 мюсюлмани и 16 власи. Според гръцки данни в 1885 година в селото има 50 гърци, 750 турци и 1200 славофони патриаршиски и екзархисти. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Карлъково като село със 104 български и 206 турски къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кърлуково живеят 1500 българи, 660 турци и 30 власи. Всички българи християни в селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карлуково (Karloukovo) има 1440 българи патриаршисти и 60 власи.
През октомври 1902 година митрополит Хрисостом Драмски посещава селото и установява, че „Свети Георги“ вече е малка за нуждите на 185-те православни семейства, и че има нужда от изграждането на нова църква. На 5 октомври митрополит Хрисостом изпраща молба до Вселенската патриаршия да се действа пред властите за разрешение за нов храм. В молбата си Хрисостом изтъква, че мнозинството от населението са славяноговорещи, за които трябва да се положат усилия за задържането им в лоното на Патриаршията.
В средата на 1905 година голяма част от населението на Карлъково, предвождано от свещеник Иван Икономов, приема върховенството на Българската екзархия. Заради това през февруари 1906 година свещеникът е отведен от турските власти в Драма, където гръцкият митрополит Хрисостом Драмски му обръсва брадата и главата, чрез което действие цели оскверняването му.Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 56.
След Младотурската революция в 1909 година жителите на Карлъково изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
Според гръцки данни в 1910 година в селото има 900 гърци и 1000 мюсюлмани. Според приетия през 1910 година Закон за спорните черкви и училища в селище една църква, при спорещи религиозни общини тя остава на този, който я е построил, освен ако другата община не е повече от 2/3 и затова на 1 януари 1911 година църквата е затворена, докато не се установи дали екзархистите са 2/3.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Карлъково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. По време на Първата световна война в него влиза българска войска. Според гръцката статистика, през 1913 година в Карлъково (Καρλίκοβο) живеят 1632 души. Към 1918 година в Карлъково има 150 български екзархистки семейства, 50 гъркомански и 200 турски. В същата година с изтеглянето на българските войски от региона част от българите се изселват в България. Нови изселване последва в 1925 година. Основните селища, в които се заселват бежанците са Неврокоп, Станимака, Пещера, Пловдив. Общо в България се изселват 150 семейства.
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Ортакьой, България и Източна Тракия, Понт и Мала Азия, Турция.
В 1926 година Карлъково е прекръстено на Микрополис. Според преброяването от 1928 одина Карлъково е смесено местно-бежанско село с 267 бежански семейства с 1117 души.
В 1945 – 1946 година още българи са принудени да бягат в България. Селото пострадва и в Гражданската война (1946 – 1949). Днес потомци на жителите на Карлъково са разпръснати в Пловдив, Варна, Пещера, Гоце Делчев и Щип, Северна Македония.
Характерно за селото е делението на 2 махали – Горна махала и Долна махала (Πάν Μαχαλάς и Κάτ Μαχαλάς), всяка от тях с отделна църква, училище, площад и футболен отбор. Горната махала е с българско население, а долната до 20-те години с турско, а след изселването на турците малахата е гръцка. Разделението продължава доста дълго, като местните отказват да приобщят новодошлите, но с течение на времето и вследствие на браковете между местни жители и понтийските гърци, то се заличава.
Основен поминък на населението е животновъдство и отглеждане на тютюн и житни култури.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Карлъково на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Цабуки Τσαμπούκι Елатодасос Ἐλατόδασος местност СЗ от Карлъково Долно Орманджик Κάτω Ορμαντζίκ Дасаки Δασάκι връх СЗ от Карлъково Чарнази Тарлар Τσαρναζὶ Ταρλάρ Мегало Хорафи Μεγάλο Χωράφι връх С от Карлъково Котка Κότκα Корифи Κορυφή връх (607 m) С от Карлъково Беш Таш Μπὲς Τάς Пендапетрон Πεντάπετρον връх (1819,7 m) З от Карлъково Буюк куле Μπουγιούκ Κουλέ Кастрон Κάστρον връх СЗ от Карлъково Боздаг Μπόζ Ντάγ Дисватон Δύσβατον връх З от Карлъково Кючук куле Κιουτσούκ Κουλὲ Кастраки Καστράκι връх СЗ от Карлъково Богаз Ππογάζι Аникторема ᾿Ανοικτόρρεμα името на река Куру чай (Куслук) в горното ѝ течение Фундуклуки Φουντουκλούκι Лептокарна Λεπτοκαρυά местност СЗ от Карлъково Кислас Κισλὰς Химадио Χειμαδιὸ местност СИ от Карлъково Юрук Кири Γιουρούκ Κιρὼ Склавотопи Σκλαβοτόπι местност СИ от Карлъково Батак Μπατάκι Вуркотопи Βουρκοτόπι местност И от Карлъково Аргач ῎Αργατς Ксефанто Ξέφαντο връх (1455 m) З от Карлъково Сушица Σούτσικα Рема Идрагогиу Ρέμα Υδραγωγείου река Ю от Кърлъково Куру чай Κουροῦ Τσάϊ Химарос Χείμαρρος река С от Кърлъково Виливища Βιλιβίστα Рема Архангелу Ρέμα ᾿Αρχαγγέλου река образувана от Сушица и Куру чай Йени баир Γενῆ Μπάϊρ Катарактис Καταρράκτης името на горното течение на Узун Улук Клисе баир Κλίσε Μπάϊρ Плагия Πλαγιά връх ЮЗ от Карлъково Дименица Ντιμένιτσα Воскотопос Βοσκότοπος връх Ю от Карлъково Чаирлък Τσαγιρλίκι Ливадотопос Λιβαδότοπος местност И от Карлъково Клисе Ери Κλισὲ Γερῆ Пиги Πηγή местност И от Карлъково при слива на Сушица и Куру чай Добро поле Ντόμπρο Πόλιε Клаиполис Καλλίπολις местност Ю от Карлъково и Ю от връх Добропол Узун Улук Οὐζοὺν Οὐλούκ Макрилакос Μακρύλακκος името на горното течение на река Драница Мадем Μαντέμ Металион Μεταλλεῖον името на река Дравуща в горното ѝ течение Добропол Ντομπροπόλ Корифи Калиполеос Κορυφὴ Καλλιπόλεως връх (1203 m) Ю от Карлъково Уш бунар Οὔσα Μπουνὰρ Потистра Ποτίστρα местност Ю от Карлъково Пилаф тепе Πιλάφ Τεπέ Стронгиловуни Στρογγυλοβούνι връх (1189 m) Ю от Карлъково Синделик Σίντελικ Тамнотопи Θαμνοτόπι връх (1951,9 m) З от Карлъково Горно Орманджик Ανω Ορμαντζίκ Ано Дасилиу ῎Ανω Δασύλιον местност З от Карлъково Долно Орманджик Κάτω Ὀρμαντζίκ Като Дасилион Κάτω Δασύλιον местност СЗ от Карлъково в подножието на едноименния връх
Личности Родени в Карлъково
А. Агатопулос (Α. Αγαθόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Ангел Петков (1885 или 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 2 рота на 14 воденска дружина Атанас Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 11 юли 1913 година Атанас Войводов, български общественик, имигрант в Асеновград Атанас Даскалов (Αθανάσιος Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Атанас Малушев (Αθανάσιος Μαλούσης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Ванел Галаганов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, касапин, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина Васил Войводов, деец на Станимашкото македонско братство Васил Стоянов (Βασίλης Στοίδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Георги Буюклиев (Γεώργιος Βουγιουκλής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Георги Попангелов (Γεώργιος Παπαγγελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Димитър Илиев (Δημήτριος Ηλιάδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Димитър Попхристодулов (Δημήτριος Παπαχριστοδούλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Димитър Николов Узунов (Δημήτριος Νικολαίδης Ουζούνης, 1877 – ?), гръцки свещеник и революционер Димитър Цимелов (Δημήτριος Τσιμελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония И. Лалов (Ι. Λάλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Илия Маринов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен Иван Аврамов (Ιωάννης Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Иван Баньов (Ιωάννης Μπάνιου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Иван Вангелов (Ιωάννης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски капитан Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκαλόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Иван Капитанов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал при Гюреджик Иван Силов (Ιωάννης Σιλλός, Σόλλας), гръцки андартски деец, четник Иван Узунов (Ιωάννης Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Коста Узунов (Κώστας Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Костадин Аврамов (Κωνσταντίνος Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Костадин Аргиров (Κωνσταντίνος Αργυρίου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Костадин Делиолан, български хайдутин Костадин Икономов, български свещеник, установил се след Междусъюзническата война в Ляски, поел на 4 септември 1917 година отново енорията си в Карлъково по време на българското управление в годините на Първата световна война Костадин Карлъковалията (Κωνσταντίνος Καρλικόβαλης, Константинос Карликовалис), гръцки андартски деец, агент от трети ред Мамалянгас (Μαμαλιάνγκας), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Марин Н. Кирков, земеделец, деец на Станимашкото македонско братство