Залеся̀ването е изкуствено създаване на ново поколение гора чрез сеене на семена или засаждане на фиданки в подготвена почва и полагане на грижи за отглеждане на гората.
Чрез залесяване се възобновяват горите, осигурява се защита срещу природни стихии, озеленява се и се подобрява ландшафтът.
История на залесяването в България 3алесяването в България започва от 1893 г. – главно за борба срещу ерозията и наводненията и за подобряване на крайселищната природна среда (край София и КняжевоТогавашното село Княжево, станало впоследствие квартал на София., Кюстендил, Стара Загора, Търново и други).Енциклопедия „България“, том 2, издателство на БАН, София, 1986 г., стр. 661.
Дейността по залесяване се разширява след 1905 г., когато държавата организира борба срещу пороищатаПороище – Силно издълбано от порой място, станало като корито, по което се оттича като река водата при проливни дъждове; място, което се отмива и се рони, руши от порой. и наводненията, многократно прекъсвана през войните.
През втората половина на 20 век България е на едно от челните места в света по залесена площ на човек от населението (0,07 дка, 1978), залесени са 14 милиона декара нови гори.
В Закона за горите, влязъл в сила от 2011 г. и уреждащ и залесяването, според член 89 „Залесяването обхваща дейностите по създаване на гори: 1. събиране, добив и производство на горски репродуктивни материали; 2. подготовка на почвата и засаждане/засяване на горски репродуктивни материали и ограждане; 3. попълване, отглеждане, инвентаризация на културите; 4. подпомагане на естественото възобновяване.“Към 2019 г.
Същност на залесяването Залесяването включва: избор на видове за горски култури, обработване на почвата, залесителни методи и грижа за залесените култури.
Видове залесяване Залесяването е с горскостопанско и със специално предназначение. При залесяването с горскостопанско предназначение се осигуряват дървесина и други суровини (семена, плодове, кора, смола, лико, дъбилни вещества и други). Използват се видове, които осигуряват големи количества доброкачествена дървесина (бял и черен бор, смърч, бяла мура, дъб, ясен и други).
Залесяванията със специално предназначение биват защитни и озеленителни. Защитните залесявания са противоерозионни (засаждат се върба, топола, елша, ясен, чинар, леска, ива и други), полезащитни (използват се дъб, ясен, орех, акация, липа, върба, люляк и други), пътезащитни, противопожарни и други.
Озеленителните залесявания подобряват микроклиматичните, културно-битовите и естетическите условия и ландшафта. Създават се зелени масиви и пояси около селища, промишлени обекти, язовири и другаде. Използват се декоративни дървета и храсти (акация, бреза, върба, гледичия, дъб, люляк, ракита, ива и други). Могат да се използват и горски диворастящи видове или техни стопански ценни форми – екотипове и биотипове, създадени естествено или изкуствено.
Обработване на почвата Обработването на почвата за залесяване може да бъде пълно, на пояси, пътеки-тераски, площадки, дупки. Извършва се ръчно или с машини. Осигурява по-благоприятни условия за растеж и развитие на културите и създава по-добри възможности за залесителни работи.
Залесителни методи Използват се два залесителни метода: посев на семена и садене на фиданки. Залесяването включва и грижите за създадените култури през първите години – разрохкване на почвата, унищожаване на плевелите, торене, поливане, борба с болести и вредители и други.
В Перу В началото на 2009 година в Перу, в рамките на 3 месеца са предвидени да се засадят около 40 милиона дървета.
Източници и бележки
Вижте също Лесовъдство
Природозащитни организации:
Зелени Балкани
Външни препратки сайт на българската инициатива за залесяване „Инициативна група Витоша“ сайт на бразилската инициатива за залесяване „Мата Атлантика“ сайт на руското движение „Да съживим гората“ информационен сайт за залесяването в ЕС
Категория:Стопанисване на горите